Разсекретени през 2017 г. документи доказват връзка с агент на КГБ

Лий Харви Осуалд, единственият заподозрян за убийството на президента Джон Кенеди, е живял близо три години в Съветския съюз. В изострената международна атмосфера на Студената война този факт дава живот на безброй интересни конспирации след смъртта му.

Въпреки че трудно пишел свързано, Осуалд много четял и на 15-годишна възраст вече твърдял, че е "убеден марксист". А докато служил в морската пехота, го наричали още и Освалдович, не само заради просъветските му убеждения, а и защото той прилежно изучавал руски език. Все пак, когато през 1959 г. се уволнил от армията под предлог, че "трябва да помага на майка си", след изпит оценили

познанията му

по руски като слаби

Въпреки това той не се отказал от мечтата си да заживее в комунистическия рай. Затова още през октомври същата година Осуалд заминава за СССР. Така на 14 октомври 1959 г., през Швейцария и Финландия, младият марксист пристигнал с влак в Москва. Там веднага кандидатствал за съветско гражданство с трогателно заявление:

"Искам гражданство, защото съм комунист и работник. Живеех в едно загнило капиталистическо общество, където работниците са роби. На двадесет години съм и служих три години в морския корпус на САЩ с окупационните сили в Япония. Виждал съм американския империализъм във всичките му форми."

В добавка, за да се хареса, Осуалд предлага да сподели и секретна информация за американска военна техника. Но се случило нещо изненадващо – подозрителните съветски власти му отказали убежище. Тъй като наистина било голяма рядкост американец да поиска да живее в СССР, от КГБ явно се усъмнили, че от ЦРУ искат да им пробутат свой агент.

След като молбата му била отклонена, отчаяният Осуалд се прибрал в хотелската си стая и направил опит да се самоубие, като прерязал вените на едната си ръка. В това състояние го намерила 22-годишната Рима Широкова – гид на "Интурист", агенцията, чиито услуги ползвал при посещението си в съветската столица.

Няма съмнение, че тя е докладвала за всяка стъпка на американеца и преди това, но куриозното е, че дори "проверен кадър" като нея

не могъл да скрие

съжалението си,

когато американецът споделил, че е комунист и много иска да живее в тяхната страна.

Шеговит подтекст явно се крие и зад случката на 18 октомври. Тогава Осуалд навършвал 20 години и с посвещение: "Скъпи Лий, сърдечни поздравления! Нека всичките ти мечти се сбъднат!" младата Рима Ширкова му подарява руско издание на "Идиот" на Достоевски.

Все пак след опита за самоубийство повярвали, че желанието му е искрено, и в началото го откарали... в психиатрична болница. Но на 21 октомври той вече отишъл в посолството на САЩ в Москва и се отказал от американското си гражданство.

Веднага идват и първите разочарования. Първоначално Осуалд се надявал да го допуснат да учи в МГУ, но вместо това го изпратили като обикновен работник в завода за радиостанции "Ленин" в Минск. Все пак по чисто идеологически причини за американеца се грижели много добре.

"Работя в металообработването като "проверочник". Заплата – 700 рубли на месец - обяснява с възторг първите си впечатления бъдещият атентатор. – Работата е лека, бързо уча руски и всички се отнасят дружески и добре с мен...

Живея си нашироко

и съм много доволен

На всяко 5-о число от месеца ще получавам и още по 700 рубли от Червения кръст като "помощ". Така че на месец ще взимам общо по 1400 рубли – почти колкото взима и директорът на завода."

Всъщност

заплатата му е около

пет пъти по-голяма

от тази на колегите му в работата. На всичкото отгоре през март 1960 г. получил и напълно обзаведено жилище в престижна сграда на ул. "Калинин" в централната част на града.

Оказало се обаче, че въпреки специалните грижи дори за един беден американец животът в СССР е прекалено скучен.

КГБ, разбира се, през цялото време

внимателно

наблюдава Осуалд

Случайно или не работникът Станислав Шушкевич, който е назначен да му преподава руски език, впоследствие стана първият президент на независима Беларус.

Но през януари 1961 г. пишман емигрантът вече се жалва в дневника си: "Работата ми е "сива", парите няма къде да ги похарча – няма нощни клубове и боулинг, няма места за отдих и забава, освен профсъюзните танци. Писна ми!"

"Харесвах го", разказва след години пред Би Би Си Ернст Титовец, студент по медицина, който се сприятелил с Лий Харви Осуалд навремето в Минск.

Двамата заедно ходели на танци и концерти и енергично

преследвали

младите жени

Титовец, който говорел добре английски, запознал Осуалд с бъдещата му съпруга – 19-годишната Марина Прусакова.

Но приятелят му също забелязва, че постепенно американецът се разочаровал от съветския начин на живот. "Видимо се разкайваше. Имаше изблици, особено когато говорехме за различията между живота в СССР и този в САЩ. Аз му казвам: "Вие се отнасяте несправедливо към чернокожите!". Той признава: "Да, така е!", но после добавя: "А вие тук живеете като роби!"

Семейният живот с Марина малко след раждането на дъщеричката им Джун също не вървял гладко. Явно животът в СССР вече не изглеждал така приказен за американеца. Затова на 24 май 1962 г. Осуалд и Марина получават от американското посолство документи, които им позволяват да емигрират в САЩ.

Но и там не му потръгнало. След раждането на втората му дъщеря той отново прави опит да емигрира обратно в Съветския съюз – този път през Куба. Кубинците обаче му отказали виза. Психически нестабилният Осуалд се лута от една крайност в друга, докато накрая се стига до ареста му за атентата срещу президента Джон Кенеди.

Тъй като само два дни по-късно той на свой ред става жертва на Джак Руби, според американските закони няма как да бъде съден. Въпреки това

заключенията на три

държавни разследвания

са, че именно Осуалд е убил президента.

Заради изострените отношения между свръхсилите по време на Студената война за мнозина престоят на убиеца на Кенеди в СССР изобщо не е случаен. Дори само фактът, че Осуалд е контактувал с представители на КГБ в Москва, поражда безброй конспиративни теории. Някои даже открито

говорят за

"отмъщението на Хрушчов"

Истината е, че досега солидни доказателства за подобни конспирации няма. Любителите на тайнствените сценарии обаче имат логично обяснение и за тази липса. И трябва да се признае, че в случаят аргументът им е доста приемлив – доколкото навремето съдбата на света се е определяла от отношенията между Вашингтон и Москва, сигурно разкритие за съветска връзка в убийството на президента би имало страшни последствия.

През 2017 г. в САЩ са декласифицирани документи, които показват, че два месеца преди убийството Осуалд отново се е срещал със съветски агент.

Тогава Осуалд посещава съветското посолство в Мексико Сити, където говори с консула - Валерий Владимирович Костиков.

Състоялата се на 28 септември 1963 г. среща е документирана от ЦРУ, което прехваща съобщение за нея от 1 октомври. По време на телефонния разговор с охраната Осуалд пита на развален руски дали има "нещо ново по отношение на телеграмата до Вашингтон". Съдържанието на телеграмата не е известно, но документите на ФБР след смъртта на Осуалд показват, че наистина се отнася за него.

Според тях Костиков е бил не само ръководител на консулската служба, но и офицер от отдел 13-и на КГБ – звеното, отговорящо за саботажите и убийствата. На фона на това се припомнят и някои заключения на шефа на ФБР Едгар Хувър, който още навремето предупреждава, че

"обществеността

трябва да вярва,

че Осуалд е действал самостоятелно".

Хувър посочва и конкретно контактите на Осуалд с Куба и СССР, вярвайки, че разкриването им може да застраши американската сигурност.

Така или иначе, неизвестните около съветската връзка в убийството на любимия на американците президент и след 60 години си остават.

А нищо чудно някой ден все пак истината да излезе на бял свят, въпреки че предишният президент Доналд Тръмп нареди някои от най-важните документи по случая да останат засекретени.