• Тренерът ни бе баща, не вярвах в себе си, но той го направи и за двама ни, спомня си футболистът Георги Какалов

• Пред него всички бяхме равни. На 14 г. попаднах в отбор с елитни играчи, а Ферарио ми каза: Момче, силен си

• Последните му думи: До вторник, момчета! По-мотивирани, споделя Иван Михов от ФК "Дунав" - Лом

"Бях само на 14 години. "Литекс" ме купи от частна школа в Симитли през 1999-2000 година. Макар че все още бях дете, те видяха таланта в мен. На първата тренировка излязох на стадиона, поех си дълбоко въздух и се огледах. Казах си: "Боже, това са Зоран Янкович (сръбски футболист), Мурад Хидиуед (марокански футболист), Небойша Йеленкович (сръбски футболист).

Аз какво правя тук? Как ще играя с тези хора? Твърде малък съм на години, на опит и техника." В този момент чувам следните думи: "Момче, влизай в игра, искам най-доброто, защото го можеш, силен си!". Беше тренерът - Ферарио Спасов. Тогава го видях за първи път. Само за 2 минути той разпредели задачите, а мен ме накара да се почувствам сякаш съм на едно ниво с футболисти, които вече имаха спечелени купи. В този момент за Феро нямаше значение кой колко струва и колко титли има. Той искаше от мен да види магията, която ще направя с топката."

Спомените си за легендарния треньор Ферарио Спасов, който бе пометен от мерцедеса на 24-годишния Начо Пантелеев, разказа пред "24 часа - 168 истории" футболистът Георги Какалов. Той научава новината за смъртта му от фейсбук. Споделя, че в този момент краката му са се подкосили, буца заседнала в гърлото му, а очите му се напълнили със сълзи. За него Спасов си остава най-обичаният учител.

"Велик е, защото беше най-обикновен човек и от малцината треньори, които не следваха максимата, че трябва да респектират и да всяват уважение към себе си сред играчите си. Срещал съм се с големи имена в нашия футбол, истински легенди, но при Феро имаше нещо различно. Нещо, което не може да се опише с думи. Първото ми впечатление за него бе, че се държи човешки, без да показва превъзходство. Той не искаше да се страхувам от него, въпреки че бях дете. Пред себе си виждах един човек, който сякаш не е постигнал нищо. А точно тогава успехите му бяха всепризнати - "Литекс" вече имаше купа, беше шампион. Впечатли ме това как ме прие. Комуникираше по еднакъв начин с всеки и не ни делеше. От най-малките до най-големите бяхме равни. За него беше без значение каква е футболната ти история. Искаше да види какво можеш. Отборът тогава разполагаше с изключително добри футболисти. Аз не вярвах в себе си, но Феро го направи и за двама ни. Мотивираше всеки от нас. С младите се държеше като родител. Искаше да ни интегрира бързо в отбора."

Какалов казва, че Ферарио е човекът, който го вкарва в големия мъжки футбол.

"Дори за миг не е спирал да вярва в мен. Бях изумен, че човек може да разчита на способностите ми, въпреки че съм 14-15-годишен. Отборът за това имаше такива успехи. Той знаеше как да мотивира."

Според футболиста силата на треньора била в умението му да се контролира. Не показвал крайни емоции. Било му тежко, когато губели или не играели добре, но не си изпускал нервите.

"Има треньори, които не умеят да крият разочарованието си. Феро не е един от тях. Може би пред нас не искаше да го прави, за да не се демотивираме - спомня си още Какалов. - Изживявал го е сам и по свой си начин. Не се оправдаваше с противниците ни или съдиите. Не търсеше грешката в другите. Знаете ли, че е имало моменти, в които дори когато не е бил виновен, е поемал отговорност. Имало е случай, в който напуска отбора заради грешка, защото приема, че той не е направил нещо правилно."

"Някъде аз бъркам", казал им веднъж след загубен мач, но по време на двубой ги мотивирал с думите: "Вие сте най-добрите и можете да победите, само се успокойте". Както и че: "Винаги има шанс да се поправиш, защото в новата седмица идва нова футболна среща".

Според Какалов с тези думи Феро имал предвид следното: "Футболът не е като някои от другите спортове, в които цяла година се готвиш само за един мач. При тях една секунда липса на концетрация е равна на загуба. Тук е различно и имаш шанс".

Георги си спомня и един конкретен момент с Ферарио, който се е запечатал в съзнанието му.

"Никога няма да забравя как веднъж, когато бяхме на Белмекен на лагер, правихме доста изморително тичане. Трябваше да минем 17 км, като имаше изискване 1 км да се избяга за 5 мин. На изкачване към базата, точно на завоя аз буквално се сринах на земята. Беше страшна жега. Сякаш въздухът не ми стигаше, а и бях много малък. Тренерът караше с джипа зад нас. Видя ме, спря и се провикна: "Ставай, момче, нали искаш да играеш, ставай. Искам да го избягаш, защото си силен. Остават ти само 200 метра, те няма да те бутнат. Не спирай!". Не знам какво стана в този момент, но такава сила ми дойде, че сам не можех да повярвам. Той ме надъха с малко думи, както никой дотогава не го беше правил. Когато ме преотстъпиха, ми каза: "Ти ще се върнеш по-силен от всякога". Оставам с най-топлите спомени за Феро - лагери в Германия за 23-24 дена, множество мачове, безкрайни емоции, купи, титли. Една звезда вече свети на небето редом до най-големите световнопризнати треньорски имена, които също си отидоха от този свят."

Така ще го запомнят и футболистите от ФК "Дунав" - Лом, отбора, който Ферарио е тренирал последно. Според тях приблизително 15-20 минути са го делели от смъртта. Те говорили с него към 17,30 ч, а малко по-късно той загива, пометен от Начо Пантелеев.

"Само още няколко думи, едно кратко забавяне, и нямаше да се стигне до този инцидент", казва пред "24 часа - 168 истории" Иван Михов.

Футболистът си спомня, че заедно със съотборниците си и Ферарио били в съблекалните след края на мача, който изиграли в Монтана. Отборът паднал, но Спасов не ги укорявал.

"Тренерът ни събра, каза ни буквално две-три приказки и си тръгнахме - спомня си Михов. - Не мога да пресъздам думите му, но просто ни пожела приятен уикенд и допълни: "До вторник, по-мотивирани". Обясни и към колко часа ще ни бъде следващата тренировка. След това се разотидохме. Не е влизал в подробности какво планира да прави през следващите часове. Качи се в личната си кола и потегли към дома си в Ловеч."

Михов разбира за смъртта на треньора си късно вечерта.

"Беше след 22,00 ч. Познати започнаха да ми пишат на съобщения - разказа още футболистът. - Първоначално не вярвах, но веднага се свързах с колеги от отбора. Повечето бяха шокирани. Звъняха ми играчи от Велико Търново и от Благоевград. Питаха ме какво е станало. Слухът се оказа верен. Огромна трагедия."

Ферарио е бил треньор на Иван два пъти досега. Съвместната им работа продължила близо шест години.

"Никога не съм го виждал ядосан. Никога не е бързал за никъде. Спокоен човек. Като треньор се отнасяше добре. Винаги готов да помогне. Не беше от тези, които са нерваци - викат и обиждат. Ще го запомня като скромен и тих. Относно противниците ни никога не ни е мотивирал, опитвайки да ни настрои агресивно към тях. Не ги е обиждал с цел да ни нахъса. Аз не съм чул лоша дума за тях от него. Дори с по-слаб отбор, когато сме играли, тренерът казваше: "Не ги подценявайте, имат си своите предимства, така че се стягаме". Когато Ферарио беше треньор в Монтана, с него постигнахме много добри резултати, особено в периода 2013 г. - 2014 г. Тогава бяхме в "Б" група, а заедно с него влязохме в "А" с преднина от 15-20 точки пред втория отбор. Това беше голямо постижение. Амбициите ни сега не бяха чак толкова високи, защото сме отбор в трета лига, а и Феро ни водеше отскоро, може би от около месец. Целта ни беше да си постигаме победите, но не и да влизаме в по-горна група. Той ще липсва на всеки един от нас."

Поклонението пред Ферарио ще е в семеен кръг по настояване на близките му. "24 часа - 168 истории" научи, че роднините му са планирали да го кремират, но до редакционното приключване на броя нямаше потвърждение.