Рядко ги осъждат - фаталният куршум е рикоширал или са се защитавали. Почти винаги е имало предупредителен изстрел във въздуха

Жертвите им са рецидивисти с дебели досиета за грабежи, хулиганства, автокражби

Над 10 са убитите по време на полицейско преследване престъпници от 1990 г. до момента. Последният случай е от столичния квартал “Ботунец”, където униформен простреля смъртоносно бягащия Светльо Младенов, заподозрян в извършването на няколко грабежа. Според МВР поне 51 деца и младежи са станали жертви на територията, където е действала бандата, в която 18-годишното момче е участвало. Месец след смъртта му то все още предизвиква дискусии, а мненията за това дали полицаят е имал право да стреля по него са разнопосочни.

Подобни противоречия е имало и в миналото при такива ситуации, показа проверка на “24 часа - 168 истории”. Случаят от “Ботунец” много напомня на друг, но от разложкия край. На 23 март 2013 г. в полицейско управление е получен сигнал от жп гара “Генерал Ковачев” за прекъсната съобщителната линия. Към 23,30 ч. на мястото е изпратен полицаят Иван Лулеов. Той забелязва “Фолксваген”, които е захванал и дърпа един от кабелите. Установява, че двама роми са задигнали около 70 метра меден проводник, който осигурявал безопасността на преминаващите автомобили през близкия прелез. При вида на Лулеов единият от крадците - Николай Иванов, вади брадва и замахва към него. Униформеният стреля веднъж във въздуха, но това не плаши нападателя му. Следва втори изстрел, който ранява мъжа във врата. Полицаят веднага го качва в патрулката си и го кара в болница. Там Николай умира.

Разследването ще установи, че нарушителят има криминално минало и е осъждан. Бил стар познайник на властите, който е натрупал над 15 криминални регистрации. Близките му са гневни затова, че е убит.

“Има дечица, отишъл - се принудил, да вземе 5 лева, да изкара за дечицата, а те стрелят. Не трябва да стрелят”, защитава го пред камера на телевизията негова съседка.

Лулеов, за разлика от полицая, който стреля по Светльо от “Ботунец”, е изправен на подсъдимата скамейка. Отговаря за убийство по непредпазливост, като в обвинителния му акт пише: “Смъртта е настъпила поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност - използване на оръжие при изпълнение на служебните си задължения...”

Полицаят казва, че изпълнявал дълга си, но вместо да получи похвала или награда, се е сдобил с обвинителен акт. Случилото се с него става обект на дискусия. Във фейсбук се появяват няколко групи в подкрепа на униформения. Има и електронна петиция. Изминават години, а той все още чака заключенията по някои от назначените експертизи. След инцидента се пенсионира.

“Вместо да си почивам, обикалям из съдебните зали - отначало по гледане на мерки за неотклонение, а впоследствие по дела около пенсионирането ми”, казва бившето ченге.

Накрая съдът го оправдaвa. Магистратите отхвърлят и гражданските искове срещу него от двамата наследници на загиналия. Преди 4 г. Лулеов осъжда прокуратурата на 15 хил. лв.

През 2015 г. спецполицаят Александър Вълков получи 7 г. затвор за убийството на 19-годишния Айредин Мустафов от плевенското с. Славяново. Присъдата стана факт 17 г. по-късно, тъй като случаят е от 2 декември 1998 г. Тогава Вълков и колегите му от службата за проследяване БОИ се връщат от неуспешна акция по залавянето на известния тогава автокрадец Ганчо Въчков-Ганеца. Униформените пътуват с бус без полицейски опознавателни знаци. На магистрала “Хемус” засичат фолксвагена на Мустафов, който е без номера. Започва преследване, а на влизане в София полицаите стрелят по него. Младежът е ранен и почива по-късно в болница.

Два дни след като стана ясна присъдата на Вълков, се разбра и че той е обявен за общодържавно издирване, тъй като не е открит на адреса си. За 19-годишния Айредин беше съобщено, че на 1 декември по обед взел тайно от гаража на чичо си фолксвагена, който все още не бил регистриран. Младежът нямал книжка, но вече имал пътна злополука година по-рано. 

Още привечер, щом видял, че колата я няма, негов роднина отишъл в полицията в Славяново, за да подаде сигнал. Момчето било обявено за местно издирване, но се засякло с полицаите на магистралата. Според експертизите по колата били изстреляни 21 куршума. Смъртоносният влязъл през задната дясна колонка, когато полицейският автомобил го изпреварвал от дясната страна. Следствието установило, че от тази страна по колата стрелял единствено Александър Вълков. Той държал оръжието с лявата ръка, шофирайки полицейския микробус.

Простреляният Айредин влиза в София около 22,30 ч. Полицаите го спрели в кв. “Христо Ботев” след кратко преследване. Уплашен, той си признал, че бяга, защото няма книжка. Откарали го в Пето РПУ. Бил прегледан и от медици, които заключили, че е здрав. Около 23,45 ч се оплакал, че не се чувства добре. Приет е в “Пирогов”, където лекарите открили две рани от куршуми и го оперирали. Пет дни по-късно починал.

Мистериозна беше и смъртта на автокрадеца Васил Тонкeв от с. Виноградец.

“Полицаите го убиха! Те да кажат защо!”, плаче майка му Пенка, след като разбира, че на 1 май 2011 г. той е ранен след зрелищно преследване с полицейски коли по междуселските пътища край Пазарджик. Тогава МВР обяви, че 38-годишният мъж е част от банда автоджамбази, които задигат скъпи джипове и ги пласират в арабските страни. Срещу тези твърдения застанаха приятели и съседи на мъжа, които обясниха, че той е “красив, одухотворен и скромен човек”.

Тогавашният министър Цветан Цветанов обяви, че униформените са изпълнявали операцията “Хиените” срещу бандити, вършеещи из цялата държава.

Родителите на Васил бяха убедени, че около смъртта на сина им има много въпросителни.

Каква е полицейската версия?

В същата нощ униформените проследяват бандата автокрадци, която задига румънско БМВ във Велико Търново. Крадат и джип с русенска регистрация в Пловдив. Отпрашват по магистрала “Тракия” и вкарват колите в лозя край Виноградец. Властите са по петите им. Откриват един от автомобилите изоставен, а ден по-късно арестуват Христо Томов. Установяват и Васил Тонкев, но той все още е в крадения джип. Според властите мъжът насочва колата срещу полицейския автомобил, който го локализира. Един от униформените успява да зареди калашника си и да стреля във въздуха, защото колата на Тонкев лети към него. За да не попадне под гумите на джипа, се налага да отскочи встрани. Автоматът му, който бил на автоматична стрелба, уцелил дясната брава на БМВ-то и куршумът пронизал черния дроб на Васил. Автокрадецът умрял след минути от силна кръвозагуба. Джипът летял още километър, докато не пропаднал в дере. Полицаите извадили трупа му.

Случаят с Тонкев също разбуни духовете. Заговори се за свръхупотреба на полицейска сила, защото той не е бил въоръжен и не е създавал опасност за нечий живот. Тогава стана ясно и че десет души са били убити от служители на МВР в периода 1998-2010 г., а в Европейския съд по правата на човека в Страсбург срещу България били заведени 26 дела за полицейско насилие. По всичките имало осъдителни решения.

Година след станалото с Васил окръжният съд в Пазарджик определи, че няма виновни полицаи за смъртта му. 

След преследване беше убит и издирваният под дърво и камък Мариян Иванов-Рекета. Той бе прострелян през 2010 г. от униформен при третия опит да бъде задържан. Екшънът се разигра към 11,30 ч във вход на жилищна кооперация в Плевен. Там властите опитват да го арестуват, но той буйства. Един от полицаите вади оръжие и стреля във въздуха. Според МВР куршумът рикоширал и ранил смъртоносно в главата Мариян. Пет часа по-късно той издъхва в болница. За Рекета се разбра, че има 10 ефективни присъди за грабежи и хулиганства.

Приятелите му веднага поставиха под съмнение твърдението за предупредителен изстрел и рикошет. Дори казваха, че полицаят е стрелял с личното си оръжие, а не със служебното. Бяха сигурни и че стрелецът ще бъде “потулен”. Досъдебното производство се водеше срещу неизвестен извършител от състава на МВР за стрелба по време на служба и причинена тежка телесна повреда, довела до смърт.

“Работихме сериозно за пълното изясняване на случая. Търсени са обективни доказателства извън всякаква емоционалност. Показанията на служителите съвпаднаха напълно с установените факти”, каза окръжният прокурор Марио Василев. Този случай също приключва без виновни полицаи.

По-различна е съдбата на 29-годишния арестант Пламен Куцаров, който издъхна в колата на антимафиотите, след като се проваля на детектора на лъжата. Драмата е от 2009 г., но тогава МВР официално признава, че има вина за инцидента. След станалото с постовете си се разделят няколко души - антимафиот номер 1 Петър Владимиров, заместникът му в ГДБОП Калин Михов и шефът на “Контратероризъм” Атанас Димитров. Пенсиониран е и шефът на дознателите Деньо Терзийски.

За Пламен Куцаров стана ясно, че има криминално минало. Дори е арестуван за отвличането на Боби Цигането, за когото беше платен откуп, но и до днес съдбата му е неизвестна.

Куцаров издъхва на път за килията си. Появиха се твърдения, че е удушен, докато е пътувал в полицейска кола от Института по психология на МВР до сградата на бившата ГДБОП. Това сподели и неговият адвокат Тодор Апостолов, позовавайки се на съдебномедицинската експертиза, показваща, че смъртта е настъпила заради остър недостиг на кислород. Експерти гадаха дали мъжът не е починал от т.нар. позиционна асфикция, при която се наблюдава задушаване, ако ръцете на задържания са закопчани с белезници на гърба и е в поза партер или седнал.

Все пак стана ясно, че антимафиотите от групата за задържане са правили изкуствено дишане уста в уста на арестанта в продължение на около 10 минути, преди да го предадат на лекар в института “Пирогов”.

Опитвали да го спасят и със сърдечен масаж. Те категорично отхвърлиха предположенията на адвоката на жертвата, че Куцаров е получил асфикция.

През 2017 г. за края на заплетения случай пише в мотивите си съдията от Софийския градски съд Петя Крънчева. В тях се посочва, че болно сърце, уголемено до 510 г, и амфетамин причиняват остра съдечносъдова и дихателна недостатъчност на арестанта Пламен Куцаров и той издъхва в полицейски ван през 2009 г. За невинни са обявени подсъдимите антимафиоти от ГДБОП Божидар Проданов и Ирен Вълев, които бяха дадени на съд през 2011 г. по обвинение, че са причинили смъртта на Куцаров поради немарливост и не са изпълнили задълженията си по конвоирането му.