• Заради своя концепция пренебрегват сигнала за кървавата атака преди 50 години на празника Йом Кипур

• Отвличат “архитекта” на лагерите на смъртта на Хитлер - Адолф Айхман, катоне допускат да сдъвче цианида в зъба си

• Предупреждават САЩ, че 200 терористи подготвят масирана атака над страната през август 2001 г., но въпреки това не е предотвратен бруталният 9/11

Едва ли Мосад и ЦРУ ще се съвземат скоро от изненадващия саблен удар срещу Израел, за който нито една от двете могъщи спецслужби не бе разбрала предварително. Въпреки че двете разузнавателни централи имат огромен брой агенти в "Хамас" и “Хизбула” и ги шпионират чрез подслушвания, проследяване на комуникациите, сателити и дронове, този път те не успяха да научат предварително за смъртоносната атака. В Ленгли не само не засякоха подготовката чрез своите

космически “очи”

и технически средства, но по-странното е, че нито едно партньорско разузнаване не сигнализира за нея, въпреки че египетските, йорданските, катарските и арабските служби имат достатъчно агенти в района.

Известно е, че е почти невъзможно да се запази пълна тайна при подобна мащабна операция, изискваща сериозна подготовка, логистика, покупка на ракети и въоръжение, трансфера им, организирането на бойни групи. Единствената отправна точка в тази загадка е, че от няколко месеца израелски политици официално твърдяха, че палестинците се готвят за насилие. Дали Мосад все пак нещо са знаели, това тепърва ще стане ясно.

Факт е, че именно тази служба ще трябва да обяснява къде се е скъсала веригата, защото тя отговоря за събирането на разузнавателна информация, за тайните операции и за борбата с тероризма, а

бюджетът е

зашеметяващ

- 2,7 млрд. долара. Нещо повече, в нея работят 7 хил. души, което я прави една от най-големите в света. Директорът й се отчита единствено пред министър-председателя, за да се гарантира независимостта и оперативността. От тази гледна точка пропускът е изключително странен. Той е почти същата загадка като тази преди 50 години, белязала един от най-зрелищните провали на тази спецслужба. 

На 6 октомври 1973 г. се провежда празникът Йом Кипур, когато започва изненадващата военна атака от страна на Египет и Сирия. Впоследствие се изяснява, Мосад е неглижирала тази възможност, защото в службата изповядвали друга концепция. Според нея арабските държави нямало да нападнат Израел, докато не постигнат паритет или евентуално военно превъзходство. И понеже не се забелязвал подобен феномен никъде в района, нямало причини за тревога.

Благодарение на тази

сбъркана парадигма

топшпионите на Мосад не обръщат внимание на серия от предупреждения от чужди източници, че се забелязва необичайна активност сред арабските лидери, както и че се мобилизират египетски и сирийски войски. Към това обаче се наслагват и страховете на Израел, че ако действат превантивно, за да обезвредят противниците си, рискуват дипломатически скандали и обвинения в агресия.

Разбира се, тази стратегия има своята желязна логика или поне така смятат в Мосад. Първо, Израел побеждава в 6-дневната война през 1967 г., което "зарежда" кабинета и службите със солидно самочувствие. Второ, Египет и Сирия предприемат няколко заблуждаващи маневри, за да отклонят вниманието на Тел Авив. Благодарение на целия този микс от фактори атаката от Египет и Сирия е изненадваща и опустошителна - убити са над 2500 войници, ранените са над 7000. Тогава само

светкавичната

реакция на САЩ

осуетява намесата на СССР в конфликта, което би довело до трета световна война.

Въпреки че до подобна криза не се стига, кабинетът и разузнаването са допуснали брутален гаф, за който премиерът и министърът на отбраната плащат с оставките си. Заедно с това е създадена анкетната комисия “Агранат”, която трябва да установи какво е довело до този катастрофален провал в Мосад. Проучването приключва с препоръки да се засили независимостта и сътрудничеството с други шпионски агенции,

да се разнообразяват

източниците

и методите за събиране на информация, да се разработват алтернативни сценарии и хипотези, да се оспорват основни допускания и предубеждения, като се насърчава култура на критика и самоанализ. Изводът е, че не всичко е в навременната информация, а в нейната точна интерпретация и прецизно вземане на решения.

Макар и не така кървав, но друг огромен провал на службата е свързан по нелеп начин с един от най-големите й удари. Мосад с много усилия внедрява свой човек в управлението на Сирия.

Това е Ели Коен, който успява да установи тесни контакти в политическата и военната върхушка на страната заклет враг на Израел през 60-те години на миналия век. В резултат на това той се издига до съветник на министъра на отбраната на Сирия. На този пост Коен има достъп до свръхсекретна разузнавателна информация и се твърди, че именно тя е помогнала на Израел да изкове

скоростната си победа

в шестдневната война през 1967 г.

За огромно съжаление на Мосад е допуснат непростим гаф. Техният агент е разкрит през 1965 г. как предава информация по радиото на израелските си колеги. Осъден по бързата процедура, той е обесен на площада в Дамаск.

Едва съвзели се от този зловещ пропуск, коствал живота на безценен агент, няколко години по-късно службата е подложена на нов съкрушителен удар. На 5 септември 1972 г. членове на палестинската терористична групировка “Черният септември” атакуват израелски спортисти на Олимпийските игри в Мюнхен. Убиват двама от тях и вземат девет души за заложници. На немското военно летище до Мюнхен е проведена дръзка операция за спасяването им, но

тя се оказва

ужасяващ провал

и всички похитени са избити. В кървавия сблъсък загиват и 11-те терористи. След тази опустошителна загуба премиерът Голда Меир иска справедливост и създава спецзвено в Мосад, което да издири всички замесени в “Черният септември”. Стълкновенията на спецагентите продължават до първия грандиозен гаф. По погрешка те разстрелват невинния марокански сервитьор Ахмед Бушихи в норвежкия град Лилехамер, обърквайки го с шефа на операцията в терористичната група Али Хасан Саламех. В резултат на това избухва дипломатически скандал, а репутацията на службата е срината, особено след като става ясно, че освен всичко останало шпионите са използвали и канадски паспорти.