Ватиканът с документ, който разкрива, че сестра Наталина е насилвана от чичо си Марио, оплакала се пред свещеник

Светият престол хвърля бомбата, че изчезналата девойка е избягала от дома си или е станала жертва на роднината

2 г. след фаталния 2 юни мъжът е викан на разпит, скица от разкази на свидетели съвпада с лицето му

40 години след изчезването на Емануела Орланди Ватиканът хвърля в шок целия свят с разсекретен документ. Светият престол го предава на римски прокурор преди три месеца с уточнението, че той е писан през 1983 г., когато следите на тийнейджърката се губят. Католическата църква за първи път пропагандира ожесточено истината да излезе наяве, сигурна, че може да изтрие петното от себе си и да го хвърли на семейството на момичето.

Духовенството отключва архив с разкази на свещеници, пред които деца са споделяли ужасяващи тайни за роднините си. Така откриват кореспонденция между Агостино Казароли, тогавашния държавен секретар на Ватикана, и колумбийски духовник. В писанието си пасторът споменава, че при него дошла 21-годишната тогава Наталина - симпатична, мила и скромна девойка. Тя се оплакала, че е насилвана сексуално от чичо си Марио Менегуци.

Момичето е с фамилията Орланди и се оказва сестра на Емануела. В изповед, но и при неформален разговор в кулоарите на църквата то споделило, че негов роднина му причинява лоши неща. Признало за всичко през 1983 г. Ватиканските служители имат сериозни съмнения, че Емануела, също като Наталина, е била малтретирана от Менегуци, но е предпочела да замълчи. Не изключват да е избягала от него, или по-лошото - той да стои зад потъването й вдън земя.

Ще тръгне ли мистериозният случай в съвсем различна посока?

Семейство Орланди не казва, че историята, лансирана от Престола, е лъжа. Дори обясни, че искът срещу Марио е бил разследван, но участието му в изчезването на Емануела не е доказано. Духовенството не твърди, че откритието им категорично сочи за виновник Менегуци, но иска този детайл да се разгледа задълбочено.

“Споделяме желанието на фамилията да стигне до истината за фактите, но за тази цел се надяваме всички разследващи хипотези да бъдат проучени много добре”, пишат в позицията си те.

Ватиканът допълва още, че самоличността на свещеника, пред когото Наталина се е изповядала, никога няма да бъде разкрита от гледна точка на безопасността на близките му. Неправителствени организации възроптаха срещу католическото духовенство, обвинявайки го, че споделя свръхчувствителни тайни на непълнолетни деца.

“Духовникът не е нарушил никакви обети, свързани със свещеното тайнство на покаянието, известно като изповед, тъй като той е говорил с въпросното момиче както в изповед, така и в разговорна обстановка”, защитават го викариите.

Реакцията на близките на Орланди е светкавична. Пресконференция направи самата Наталина. Тя твърди, че действително нейният чичо е “опитвал” да се “свърже” с нея около един месец, но тя е отказвала и в крайна сметка е “включила” тогавашния си приятел.

“Всичко свърши, никога не погледнахме назад”, разказва жената и добавя, че фамилията й е поддържала добри отношения с Марио, съпругата му и децата им. Признава, че е имала лошо мнение за Менегуци, но не смята, че е замесен в изчезването на сестра й.

“Изключвам тази възможност”, категорична е Наталина.

Заподозреният според архивите на Ватикана няма как да бъде повикан на разпит, защото е починал преди десетилетие. Любопитното е, че тази версия е била сред работните на италианските служби. Признание прави и адвокатът на Пиетро Орланди.

“Правосъдието се е занимавало с аферата в началото на 80-те години на миналия век, без да постигне никакъв резултат - обяснява юристът Лаура Сгро. - Надявам се, че това не са единствените документи, които прокурорът на Ватикана е изпратил на прокурора в Рим. Ще отбележа, че те в никакъв случай не са нови.”

Менегуци е бил изряден гражданин - управител на кафене в Монтечиторио. Нямал никакви криминални прояви, но във ватиканското полицейско управление се пази документ, който свидетелства, че той е викан на беседа през 1985 г. - 2 години след изчезването на племенницата му. Разпитван е за двете сестри, но след това е пуснат и повече никога не е фигурирал сред заподозрените. Няма повдигнато обвинение. Доказано е, че на 2 юни - деня, в който Емануела се губи, чичо й е бил извън Рим. Пътувал е до Торано в провинция Риети на почивка. Съмнително е, че по време на разговора с карабинерите Менегуци твърди, че е бил на ваканцията заедно с няколко роднини, сред които и бащата на Емануела - Ерколе. По-късно самият Ерколе отрича да е бил там.

Въпреки това е доказано, че Марио не е бил във Ватикана, когато детето се “изпарява”. Тоест няма как да е участвал физически в отвличането му. Разкритията на Светия престол по-скоро навеждат на мисълта, че момичето може да е предпочело да избяга от издевателствата върху него и да се скрие някъде, защото не е искало да признае, че е жертва на насилие в семейството.

Фактите говорят и за това, че през 1983 г. Менегуци се е върнал във Ватикана, веднага след като бащата на Емануела му се обадил по телефона, за да му каже, че тийнейджърката е изчезнала.

Той отишъл в тяхната къща и в месеците след това я търсил заедно с всички. Успокоявал роднините и бил до тях в трудния момент. Първоначално дори се представял за таткото Ерколе, който нямал сили да говори с никого. Близките на Емануела му дали задачата да управлява връзките с международната преса, както и да участва активно в преговорите с похитителите. Забележете - първото обаждане на предполагаемите хора, “взели” девойката, е било от телефон до неговата къща.

Преди месеци разследващият репортер на Corriere della Sera Фабрицио Пероначи обясни, че е успял да се добере до любопитна информация, неизвестна до момента. В нея се съдържало условие, което първите възможни похитители поставили. От самото начало те настояли Менегуци да бъде основният и единствен човек, с когото да водят преговорите за откуп.

Тези детайли не променят факта, че чичото се впуска в битката за издирването на Емануела наравно с всички нейни близки. Лично той назначил на фамилията адвоката Дженаро Еджидио, смятан за член на SISDE (вътрешната разузнавателна агенция на Италия - бел. ред.).

Според фамилията Менегуци няма пръст в отвличането на момичето, защото дълго време тайните служби във Ватикана подслушват телефонните им разговори. От една страна, за да паднат съмненията, че член на семейството е замесен, и от друга - че похитителите могат да се свържат с тях, за да ги изнудват. Записите по никакъв начин не са удостоверили съпричастност на Марио към съдбата на Емануела.

Месеци наред движението му е следено от карабинерите. Те били наясно с всяко негово пътуване извън града, както и срещите, които е провеждал с различни хора.

“Намерихме някои следи от казуса, които заслужават допълнително разглеждане - казва ватиканският говорител Алесандро Диди. - Изпратих всички съответни документи през последните седмици до прокурора на Рим, за да може той да ги види и да продължи в посоката, която смята за най-подходяща. Не можем да коментираме публично случая.”

Под въпрос остава огромната прилика между лицето на Менегуци и скица, която службите изготвят по описания на свидетели. Те са видели Емануела да разговаря с мъж след урока й по музика в деня на изчезването. По-късно чрез рисунката е изготвен и фоторобот, чиито черти отново съвпадат с тези на чичо й.

През годините една от работните версии бе, че “момичето от Ватикана” е скрито на тайно място, след като е станало жертва на сексуално насилие от страна на свещеник. В документалния филм за Емануела по Нетфликс неин приятел разказа, че седмица преди да изчезне, тя му споделила за тормоз във ватиканските градини от човек, близък до папа Йоан Павел II. Документ, станал публично достояние благодарение на италианския разследващ журналист Емилиано Фитипалди, разкри, че в продължение на 14 години църквата поела грижите за мистериозна девойка, живяла в хостел за млади жени в Лондон. Издръжката й струвала 483 млн. италиански лири. Когато починала, я върнали в Рим, за да я погребат.

Какво навежда на мисълта, че момичето всъщност е било Емануела?

Заглавието на “студения архив” от пет страници е: “Обобщение на разходите, направени от Ватикана за дейностите, свързани с гражданката Емануела Орланди”. Предполагаемият автор е кардинал на име Лоренцо Антонети, който почива през 2013 г. От записките става ясно, че той не е единственият, който е бил наясно със съдбата й. Сметката с детайлизирания отчет е адресирана до двама архиепископи, които към днешна дата вече са кардинали. Те се разграничиха от случая. Мръсната тайна най-вероятно са знаели и служителите в пансиона в Англия, който е управляван от отците Скалабрини. Този документ, в който фигурира името на Емануела, е единствената достоверна следа към нея.