Той беше истински будител. Роден в Лом, изградил кариерата си във Франкфурт и Фрайбург, той се върна в родината си, за да направи нещо наистина голямо – собствена кардиологична школа, в която обучи десетки лекари на световно ниво.

Учеше ги не само на професионализъм, но преди всичко на етика, на отборна работа, на взаимоотношения, на доброта.

Изискваше от тях непрестанно да се самоусъвършенстват. Изпращаше ги на специализации по целия свят.

За да се учат.

През 80-те години създаде своя кардиологична клиника, която изглеждаше като извънземна на фона на мизерията в болниците по онова време.

Често професор Чирков изкарваше пред болницата целия си екип – лекари, сестри, санитари, администратори – за да преметат улицата.

Да е чисто.

Може би чистотата е била неговият идеал – чисти улици, чисти души, чисти мисли, чисти мечти.

Типично по български, професорът не получи признанието, което заслужаваше. Беше изгонен от болницата, която създаде. Завистниците изляха върху него тонове помия. Не можаха да му простят успеха.

Чирков вероятно е бил огорчен, но не се отказа. До последния си дъх работи, мечтата му беше да създаде модерна кардиологична клиника във Варна. Не доживя да я сбъдне.

Беше широко скроен, почтен и изключително скромен човек.

Спаси живота на много хора и беше вдъхновение за всички нас.

Да го спомним.

*От фейсбук