Днес се навършват 100 години от Септемврийското въстание. И реалното начало на братоубийствената стогодишна война у нас.

И до днес въстанието е наричано от наследниците на въстаниците “първо антифашистко въстание в света”, макар да е нямало фашистко правителство - по научната дефиниция за фашизъм.

“Антифашизмът” е нужен да представи националното предателство като патриотизъм - до ден днешен. Защото още при създаването си през 1919 г, БКП се поставя в услуга на СССР, като дори в устава й се предвижда тя да приеме всички тези на Коминтерна, а нейното ръководство да се назначава и освобождава от Москва. Затова и нейните лидери Димитров и Коларов на третия ден бягат в Сърбия, изпълнили заповед за вдигане на въстание без всякакви предпоставки, условия и организация за успех, а за доказателство на своята лоялност към СССР.

Иначе въстанието е обрасло с митология и нищо чудно “некомунистическата” БСП да го отпразнува. Комунистите живеят с тотемите. Дали ще е въстание срещу “фашизма”, легендирани “битки” с болни на легло невъоръжени германски войници (Жабокрек) или паметник на “освободителката” СССР - те ревниво ги пазят с идеята съветският терор да остане в учебниците като патриотично дело.

Това въстание беше квинтесенциален тотем. На тази дата чавдарчетата ставаха пионерчета и сините връзки се сменяха с червени - “напоени с кръвта на героите”.

Едни от най-добрите филми на соца като “Кондарев”, “Елегия” и др. бяха посветени на събитието. Дори хитовият сериал “На всеки километър” започваше със сцена от разгрома на въстанието - вдъхновило малкия Никола, с нелегалното име по-късно Сергей за бъдещи подвизи. В късните години на соца живеех на улица “Петко Енев” (днес Кричим) - водачът на въстанието в Нова Загора. Пред съда казал: “Че защо Александър Цанков да може да прави преврат, а Петко Енев да не може?”

Та тотемите остават. Не само като петолъчки на новата сграда на Народното Събрание, не само чрез съветските паметници, не само дори в менталността на по-малко образованите хора. Но и в главите на водещите ни политици като Радев, който не пропусна дори на празника вчера да заплашва всички дръзнали да “променят историята.”

Затова ценя премиера Денков, защото никога не си оставя каручката в калта, отговаряйки му:

“Напоследък президентът често казва неща, които не са верни. Когато говори за изкривена история, много често неговите аргументи се базират на изкривената история, а не на истинската. “

От Фейсбук.