Чужденец опитва да го унижи, че каквото направи на печенето прасе в подноса, това ще сторят с него, но Стамболов ги изненадва, целувайки го под опашката

Икономическата и стопанската политика на буйния премиер са феномен, не случайно до Балканските войни българският лев става конвертируем с швейцарския франк, казва проф. Лизбет Любенова

Няма да го видим сред опълченците на Шипка, бил е снабдител с храни от българското население за руската армия, “източвали” са хазната, като са им давали развалени продукти

В Освободителната война руските войници и украинските казаци вярвали, че водят свещена война на Кръста срещу Полумесеца, а началниците им се интересували от петролните находища в Азия

Убиват го, когато става ненужен

Проф. д-р на историческите науки Лизбет Любенова е директор на Научния архив на Българската академия на науките. Дългогодишен преподавател в Софийския университет и редица други учебни заведения. Специализирала е в Мюнхен, Виена, Москва. Има над 200 публикации, автор е на много книги и монографии, търсен гост е в много телевизионни предавания.

- Проф. Любенова, какво не знаем за Независимостта? Има ли нещо зад кулисите, което ни убягва?

- Това, че я смятаме за българско дело, а тя е в резултат на международно споразумение, в което България успява да се вгради. Нарушен е Берлинският договор, нещо, което само Великите сили могат да си позволят. Така получаваме своята независимост, заедно с първия български цар Фердинанд и първата царица – неговата втора съпруга Елеонора.

- Каква е цената на Независимостта?

- До този момент Княжество България има много финансови задължения, около 83 милиона златни франка. Ние изплащаме окупационен дълг от 9-месечния престой на руската армия, Източнорумелийския дълг след Съединението на Княжество България с Източна Румелия, както и дълговете на Османската империя към западни банки по т.нар. Режим на капитулациите. След обявяването на Независимостта част от тези дългове отпадат, а останалата сума е опростена след Болшевишката революция, тъй като новото правителство не следва политиката на Руската империя.

- Какви са останалите предимства, освен че ставаме независими от Османската империя?

- До обявяването на Независимостта Княжеството е във васална зависимост. Това означава, че не е пълноправен юридически субект – няма право да сключва търговски, митнически, военни и морски договори,

не може да тегли външни

заеми и да се модернизира,

да има свои посланици в чужди държави. Затова България решава да сложи край на тази васална зависимост и унизителен статут и да стане пълноправен член на европейското семейство.

- Как народът я посреща?

- Независимостта е посрещната с ентусиазъм, макар че народът не е бил подготвен за това. Няма я атмосферата на Съединението, което е наше дело. Успехът е гарантиран от Великите сили. България успява да използва техните геополитически интереси в региона. Целта е Австро-Унгария да окупира Босна и Херцеговина, а Русия да получи разрешение бойните кораби да преминават през Дарданелите. България е малка държава и това е правилният път – да се възползва от интересите на Великите сили. Това е нарушение на Берлинския договор и ние не сме били в състояние да се справим сами.

- Наскоро чествахме деня на Съединението – 6 септември. Има една фигура, която сякаш подминахме – Стефан Стамболов. Каква е неговата роля?

- Стефан Стамболов не е централна фигура в Съединението, което е извършено главно от източнорумелийските войски. В историята обаче е останало неговото

знаково обръщение към

княз Александър Батенберг,

когато достигат границата. Той казва на владетеля, че за него има два пътя – единият води към Дармщат, а другият – към Пловдив.

Като историческа личност Стамболов е твърде противоречива фигура. Ние обикновено характеризираме видните дейци или в бяло, или в черно. Но всеки от тях реагира спрямо реалната ситуация така, както я разбира. Заради действията си срещу Русия в края на своята кариера той е смятан за краен русофоб, което не е вярно. На млади години той е русофил, учил е в Духовна семинария в Одеса, но не завършва.

В Румъния се свързва с Българския революционен комитет (БРЦК), където при акцията за съживяване на революционните комитети, след смъртта на Левски, е изпратен в Старозагорския край за вдигане на въстание. То е напълно неуспешно. След това го виждаме в т.н. Гюргевски комитет, който подготвя Априлското въстание. Този комитет е свикан под влияние на славянофилите в Петербург и не е легитимиран с делегати от вътрешността на българските земи, както БРЦК. Стамболов е определен за главен апостол на централния комитет в Търново, но не успява да мобилизира никакви въстанически сили. Той се укрива в Горна Оряховица и по селата, а след разгрома на въстанието бяга в Румъния и става член на крайно русофилското БЦБО (Българско централно благотворително общество).

- Участвал ли е в сражения?

- Не.

Името на Стамболов

не го срещаме сред

опълченците на Шипка

По това време той е кореспондент на руския вестник “Новое время” и снабдител на руската армия с храни от българското население. Съвременникът Евгений Утин е оставил описание за финансовите злоупотреби на изкупвачите на храни, които “източвали” хазната и давали развалена храна на руските войници.

- Трябва ли да правим разлика между поведението на управляващите в Русия и войската ?

- Да. За обикновения руски войник това е била свещена война на Кръста срещу Полумесеца. И не само за руския войник, но и за украинските казаци, които са основната конна армия по време на войната.

- Войници от Украйна?

- Да, казаците са били основна сила на Балканския фронт, който е бил поддържащ. Основните интереси на Русия са в Азия. Целта е да се превземат нефтените находища в Батуми и Ерзерум. Войните се водят за ресурси. Не случайно на снимките от подписването на прелиминарния мир в Сан Стефано виждаме барон Едмонд Ротшилд.

- Какъв е Стамболов като държавник?

- Доста краен в действията си. Той се противопоставя на княз Александър по време на Режима на пълномощията и отменянето на Търновската конституция. Това не му пречи по-късно сам да извърши промяна на онези нейни членове, които се отнасят до вярата на владетеля.

По закон само първият има право да остане в своята вяра, но престолонаследниците задължително трябва да са православни.

Княз Александър е протестант и не се бърка в делата на Българската екзархия. Но княз Фердинанд е католик и иска да се наложи над църквата. Стамболов застава на негова страна и се държи доста арогантно спрямо българските владици. Дори прогонва Синода от София.

- Има ли други фрапиращи примери?

- Когато се разцепва Либералната партия, той застава на страната на Петко Каравелов. След идването му на власт обаче Каравелов е арестуван в Черната джамия, където е изтезаван жестоко. Когато чуждестранни кореспонденти посещават затвора и виждат окаяното положение на бившия държавник обаче, Каравелов отрича това да е дело на правителството на Стамболов. Макар целият да е в синини, той заявява, че в България не бият политическите затворници. Това е истинска държавническа позиция – да защитиш страната си, дори когато си в опозиция на властта.

- Каква е ролята на Стамболов за избора на цар Фердинанд?

- Също доста противоречива. Той полага много усилия да закрепи династията, но в същото време води тайни преговори с Русия за свалянето му от трона. Когато вижда, че князът не е признат от Великите сили, той търси сближение с Турция.

- В името на какво е конфликтът му с църквата? Оправдан ли е?

- Стамболов ясно съзнава, че ако няма стабилна династия, има опасност за самостоятелното съществуване на България. В същото време Фердинанд не му е помагал особено в тази посока, напротив – държал се е доста предизвикателно. Така например, когато стъпва за първи път на пристанището във Варна, там го очаква дипломатическият корпус и дълга процесия, начело на която стои Варненският митрополит Симеон заедно с църковния хор.

Въпреки това

Фердинанд го подминава,

целува ръка на

католическото падре

и на гръцкия митрополит във Варна. Митрополит Симеон обаче не може да търпи подобно унижение към православния народ, качва се на файтона си и си заминава. Когато лакеите тичат да го догонят и го питат няма ли да поздрави новия владетел, владиката отговаря: “Аз не видях тук никакъв български владетел”. Волностите на Фердинанд са били доста скандални. Не само в онези времена, но и днес е недопустимо мъжка компания да се настани в девически манастир и да извършва среднощни гуляи. Но Фердинанд си го е позволявал.

- Как Стамболов реагира на отпора на църквата?

- Стамболов стига до крайни действия към достойните български митрополити, които са сред строителите на Нова България. Не бива да се забравя, че от тях започва нашето Възраждане, те са тези, които чрез издействането на самостойна българска църква очертават етническите граници на нашия народ.

За да наложи властта си над тях, той ги прогонва с полиция от Синода - влачат ги по стълбите, скубят им брадите - и ги заточава в епархиите им. Това е ненужен и неоправдан с нищо конфликт, който обществото не одобрява.

- Мнозина казват, че на неговата икономическа политика се дължи големият разцвет по-късно?

- Икономическата и стопанска политика на Стамболовото управление са феномен в новата ни история. Той успява да сключи заеми от европейски банки, с които средства започва мащабно жп строителство, изграждане на пътища, защото без инфраструктура няма как да развиваш търговия и влияние. И до днес ние

все още нямаме жп

линии към Македония,

макар непрестанно да говорим за търговски връзки. По негово време се откриват около 80 нови предприятия. Това е голям икономически напредък. Не случайно до Балканските войни българският лев е бил конвертируем с швейцарския франк.

- В какво се е изразявала решителността на Стамболов?

- В бързите му и точни решения. Когато Турция отказва да признае княз Фердинанд, Стамболов заявява, че ще престане да изплаща дълговете по Източнорумелийския дълг и таксите по линията Вакарел - Саранбей. Това е икономическа принуда, с която постига компромис. Така той разширява конфликта, прави го международен и успява.

В същото време

той се държи доста

предизвикателно към

дипломатическия корпус

у нас. Известна е една негова култова вечеря, на която са били поканени представители на чуждите мисии в София. На такива срещи всеки дипломат се опитва да демонстрира остроумието си и да злепостави останалите. На софрата сервирали печено прасенце.

Някой от чужденците решил да се изгаври със Стамболов и казал – “премиерът сега да внимава като домакин, защото каквото направи той на прасенцето, това ще му направят и те на него”. Всички подигравателно очаквали реакцията на Стамболов – дали ще отреже ушенце, краченце или нещо подобно. Стамболов обаче не е от хората, които се колебаят много. Той веднага пристъпил към масата, хванал опашката на прасенцето, навел се и му целунал дупенцето. След това с поглед на победител заявил: “Моля, господа, ако обичате, наредете се на опашка, не се бутайте…”

- Как е договорено убийството му? Къде е грешката му?

- Преди всичко в това, че отваря война на много фронтове. Ликвидира физически бившите си приятели, влиза в конфликт с македонските войводи, скарва се с църквата, унижава министрите си, безпардонен е с дейците от собствената си партия. Едва ли е случайно, че е убит два дини преди делегация на Фердинанд да замине за преговори с Русия.

Той е изиграл своите карти, станал е неудобен и вече не е нужен никому. Княз Фердинанд е бил предизвестен за предстоящото убийство и заминава за Европа, оставяйки Константин Стоилов да разчиства след убийците. Измива си ръцете като Пилат Понтийски. Във всяко политически убийство не е важен извършителят, а поръчителят. В случая това е оръжейният бос от Македония Наум Тюфекчиев. По-късно той дълбоко съжалява за стореното и когато загубва единствения си син, признава, че това е провидение заради собствените му грехове.

Колкото до Стамболов, който е посечен жестоко и умира от кръвозагуба, на смъртното си легло той изрича пророческите думи, че един ден България ще му прости греховете с изключение само на един – че е довел на престола династията на Кобургите… Така е със силните личности – който работи много, прави и доста грешки.