Харизматичният певец всъщност бил избухлив и отмъстителен, крещял: “Ще те убия, скапаняк! Ще ти счупят краката!”

Записи с гласа му и свидетелски показания разкриват другото му лице. Заплашвал с “приятелите си” от мафията и издавал присъда: “Мъртъв си”

"Искаш ли да ти счупят краката, скапаняк такъв? Е, ще ги видиш потрошени, ако някога чуя, че си бил навън с Ава отново. Ще те убия. Чуваш ли ме?”

Заплахите се чуват в запис, изровен от архивите приблизително 25 години след смъртта на Франк Синатра. Думите на певеца, който крещи неистово и изпада в истерия, звучат отчетливо.

Според бившия офицер от разузнаването в Лос Анджелис Майк Ротмилър гласът категорично е на един от най-знаменитите артисти на ХХ век. Харизматичният изпълнител с безупречен стил, деликатна усмивка и красиви очи приживе криел от обществото една своя тъмна страна. Ротмилър я преоткрива в интервюта със свидетели и сътрудници на престъпния свят от онези години. В тях те споделят, че вокалистът често прибягвал до смъртни закани, когато искал нещо от някого. В случай че желанието му не се изпълнявало, той се заканвал, че човекът ще бъде ликвидиран в най-кратки срокове.

Заплахите за счупени крака прелитат към актьора Питър Лоуфорд през 1954 г., след като певецът разбира, че той е отишъл на вечеря с Ава Гарднър, която първо е любовница на Синатра, а после става негова съпруга. В някакъв момент от живота им тя иска да се раздели с Франк, но той не я пуска. В един от разговорите си с Ава по телефона от яд дори стреля с пистолет в матрака си.

“Заплашвал е хората, когато го дразнели с действията си”, обяснява поведението му Ротмилър, който пише книга за легендата. Бившият офицер твърди, че в много от записите се чувало как Синатра крещи директно: “Ще те убия!”.

Дори разказва следната история: Една нощ в средата на 70-те години на миналия век, много пиян, Франк Синатра си изпуска нервите в казино в Лас Вегас. Докато е вътре с двама приятели, започва да вдига силен шум и да говори на висок тон, което принуждава охранител да се намеси. Певецът буйства, а бодигардът го сграбчва в мечешка прегръдка и го изкарва навън, за да не стряска клиентите.

“Мъртъв си! Ти си мъртъв!”, заплашва го Синатра според архивните записки. На следващия ден звъни на мафиота Сам Джанкана - шеф на чикагската мафия през 50-те години на миналия век, известен с близките си връзки с политици като Кенеди. “Ще се погрижиш ли за тази работа?”, пита го звездата, искайки от него наказание за човека, който е подронил авторитета му.

Бодигардът не е убит, но е разпитван от властите за инцидента. Прехвърлен е в Рино, Невада, с цел безопасност. А Синатра остава с впечатлението, че е застрелян и заровен някъде по негово поръчение.

Според Ротмилър това не е единственият път, в който певецът използва покровителството си от влиятелни престъпници.

“Не харесвах този човек, обадих се на приятелите си и те се погрижиха за него”, се чува да казва в друг от записите.

“Той е обичал да се хвали с подземните си връзки - обяснява офицерът. - Говорил е открито за мафиотските удари, които се появяваха на първите страници на вестниците. Споделяше ги пред хората, сякаш са нещо голямо и значимо. Нещо, на което всеки трябва да се възхищава. В неговата глава това бяха важни хора - без значение дали те поръчваха смъртта на мнозина, или водеха войни, в които загиваха невинни. Отношенията, които имаше с тях, го караха да се чувства горд. Представете си срещу вас да е Синатра и да ви говори въодушевено за престъпленията, а не за кариерата си.”

Копирайки стила на мафиотите, изпълнителят често не сдържа гнева си и проявява агресия. Екипът му по всякакъв начин опитва да спести на публиката тези пристъпи, за да запази образа на симпатичния, талантлив и любвеобвилен младеж. За обществеността например на много късен етап става известно сбиване в хотел в Бевърли Хилс, при което Синатра чупи черепа на свой колега, замеряйки го с телефон по време на спор.

Друго, което се разбира от изровените архиви, е, че в някакъв момент звездата става болезнено параноичен за своя живот. Знае, че зависимостите му от мафията, която влива в него хиляди долари, за да го направи най-разпознаваемия американски артист, му трупат и врагове.

“Няколко пъти е мислел, че ще бъде “ударен”. Особено в Палм Спрингс, където обикалял заведенията. Забелязвали са го как излиза от ресторант и когато някой се приближи до него, той се паникьосва и бяга обратно в клуба, за да се скрие.

Дори е молил за помощ персонала, твърдейки, че го следят и трябва да му помогнат, като го приберат в някое тайно помещение.”

Всеки път се оказвало, че човекът, който тича към певеца, е бил обсебен фен, а не наемник, който идва да го убие.

Съмненията, че нещо лошо може да му се случи, все пак се оправдават в края на 1963 г., когато отвличат 19-годишния му син от хотелска стая до езерото Тахо в Невада.

Първият човек, на когото звъни тогава, е мафиотът Сам Джанкана. Синатра-младши е пуснат дни по-късно, но преди това гангстерът уверява, че ще използва всичко под ръка, за да остане малкият невредим. По-късно за похищението са задържани Бари Кийнан, Джо Амслър и Джон Ъруин, които влизат в стая 417, завличат жертвата в кола под наем и я карат до Лос Анджелис.

“В онзи момент го виждах като бизнес сделка. Знаех, че Младши учи в чужбина и не е близък с баща си. Едно отвличане щеше да ги сближи.”

Кийнан и аверите му искат от певеца 240 хил. долара откуп. Агент на ФБР оставя парите между два паркирани училищни автобуса. Преди Кийнан да ги грабне обаче, приятелят му се паникьосва и освобождава Франк-младши. Пред съда похитителите ще опитат да изкарат престъплението като пиар акция, но съдебните заседатели няма да се съгласят с това.

Отвличането на сина му бележи Синатра завинаги. Той става все по-мнителен за хората около себе си. Мисли, че ще има и втори “удар” върху семейството.

Дори два пъти прави опит да стане информатор на ЦРУ. От една страна, за да се сближи с британското кралско семейство и да запази мястото си под прожекторите, а от друга - заради безопасността си.

“ЦРУ отхвърля предложението му, защото знаеше, че вече работи с мафията - обяснява Ротмилър. - Оттук идваха опасенията, че Синатра ще научи за вече изградената връзка на подземния свят с организацията и ще я разкрие. Централно разузнавателно управление беше сигурно, че самата мафия е по-ценна от Синатра за тях.”

Изпълнителят не прекарва спокойно и последните години от живота си. За това свидетелства мениджърът му Елиът Вайсман, който разказва: “Той носеше Uzi (серия израелски картечни пистолети) не само в личния си самолет, но дори държеше оръжие, скрито в ботушите си, докато беше на сцената по време на свои концерти. Запази тези навици в продължение на години. Те не засягаха лично мен. Това, което ми се отразяваше, бяха антидепресантите, известни като Elavil, с които Франк прекаляваше. Тези хапчета имаха множество странични ефекти, включително замъглено зрение, бързо наддаване на тегло и объркване. В един момент ефектът от тях така го удари, че пресата лансира версията, че той страда от алцхаймер, защото започна да забравя текстове на свои емблематични хитове по време на изпълненията си.”

Според Вайсман по предписание антидепресантът трябвало да бъде приеман най-много 12 - 13 месеца Синатра обаче бил на него над десет години.

Разкритията за певеца от началото на тази година няма да спрат дотук, смята бившият офицер от разузнаването Майк Ротмилър. Той е на мнение, че десетки записи със свидетелски показания остават секретни, защото съдържанието им може да разбие на пух и прах представата за певеца.

А това, което те крият, за секунди ще превърне суперзвездата в най-мразения човек на света.