Винаги ме е интересувала голямата картина в политиката и икономиката - макар понякога детайлите кой откъде е дошъл с каква мисия и защо си е отишъл също да имат значение. Но маргинално значение.

Алексей Петров е една от тези фигури на интерфейса между невидимо и видимо в нашия политически живот. Неговата поява стана възможна като част от руския модел на преход от комунизъм към контролиран капитализъм. Основните черти на този модел са свързани с преминаване на членовете на бившия комунистически елит на заден план (“задкулисие”) и осребряване на тяхното политическо влияние през посредници, които за кратко време стават приказно богати с публично обяснение за рядка “предприемчивост”.

Всъщност, ценността на посредниците се състои в други качества, които притежават: способност за организация на силова структура, чрез която отвъд закона и правилата на пазарната икономика могат да развият първоначалната инвестиция на своя вложител. Тяхната единствена пречка се оказват не по-добрите предприемачески качества, а дулото на конкуренцията.

По-интелигентните посредници оцеляха, като също минаха зад кадър и си назначиха свои посредници, които изпратиха в политиката да защитават техните интереси. Най-видният от тях е бивш премиер и водач на най-голямата парламентарна група.

Но не само той, а и неговите критици са от подобен сой. Колкото и Нинова да проклина връщането на мутренските времена, остава ноторният факт, че заедно с ГЕРБ, ДПС и Възраждане гласува срещу промените в закона за зелената карта в подкрепа на Алексей Петров. А преди време беше в групата на БСП, издигнала и гласувала Пеевски за шеф на ДАНС. И започна своята биография от приватизацията - процесът на окончателната трансформация на комунистическия в олигархичен елит.

С други думи, с малки изключения, цялата ни политическа класа е създадена, отгледана, финансирана да защитава първо, интересите на стария комуно-десарски елит през 90те години, а с идването на Царя в началото на века - и на техните посредници.

Тогава къде се къса връзката ?

Връзката се къса, когато настъпят значителни геополитически промени, които налагат промени в законодателството, разместване на властови позиции и поради тази причина - нарушаване на статуквото и договорките между посредниците на задкулисието. Най-често - заради неизпълнени поръчки отвън и волно напускане на отредена роля с натрупана информация.

Така например, най-интензивните разчиствания на сметки между посредниците става в периода 2003-2005 г, когато влизаме в НАТО и ЕС. Да припомним, че тогава се прощаваме с най-важните “бизнес” лица на нашия преход.

Сега е втори такъв момент, когато след 15 години шикалкавене заради кражбите на еврофондове предстои България - форсирана от войната в Украйна - наистина да стане пълноправен член на НАТО и ЕС. И някои стават излишни.

От Фейсбук.