Справки на НПО-та: Заповедта е нарушавана често, наказателните дела са малко

Слабите звена са полицията, която казва на жертвата: “Задръж го, за да го хванем", и санкциите, от които насилниците не се страхуват, твърдят жертви, психолози и юристи

“Нарушенията на заповедите за защита в България са често срещано явление, а наказателните дела, които са образувани вследствие на тези нарушения, са малко.”

Така адвокат Марияна Евтимова обяснява пред “24 часа-168 истории” работи ли въобще този механизъм срещу насилие, станал актуален след последните драстични случаи на пребити, обезобразени и дори убити жени.

“Мои клиенти имат издавани заповеди за защита и при нарушаването им се подава сигнал. След него полицията трябва незабавно да задържи лицето до 48 часа - обяснява Евтимова. - Когато го направят, изпращат сигнал до прокуратурата. Има правен механизъм за защита, но ефективен ли е той? Само ако всеки си свърши работата. Заповедта за незабавна защита се изпраща веднага до МВР и полицаите следят изпълнението й.”

Според юриста с опит в подобни практики, слабото звено са държавните институции. Обичайно извършителят вече е избягал от мястото, когато пристигнат полицаите. Често няма и свидетели.

Иначе на книга за жертвите на насилие заповедта за защита е незабавна и постоянна. Незабавната се издава без призоваване на страните и в срок от 24 часа от постъпване на молбата в съда. Това става само чрез декларация за осъществено насилие, ако липсват съдебно-медицинско свидетелство, болничен лист за преглед от лекар и свидетели. Тази заповед действа до приключване на делото, когато съдът издава постоянната заповед за защита, или съответно отказва да издаде такава.

Важен акцент според адвокат Евтимова е промяната “интимна връзка”: “Досега действащият закон, който е в сила от 2015 г. и беше валиден до миналата седмица, когато се направи изменението, уреждаше кръга от хора, които могат да използват защита по него. Сега този кръг се запазва, единственото ново е разширението - "лица, които са в интимна връзка.”

Какво е наказанието за нарушителя на заповедта у нас?

“Това е престъпление по чл. 296 ал.1 от НК, наказва се с до 3 г. затвор или глоба до 5000 лв. - обяснява адвокатът и припомня няколко случаи на нарушаване на защита само от последните дни. - В златаришкото с. Росно патрулът на място установява насилника вътре в къщата на жената. Другият е от с. Полско Косово, където лицето не трябва да доближава жилището на жертвата на по-малко от 50 метра, но твърди, че отишъл пред дома й само, за да поговори с нея за детето им.”

Щеше ли незабавната защита да спре и Георги Георгиев, който обезобрази Дебора?

“Според жертвите на насилие, които са получили защита, но по-късно тя е била нарушена, ключова роля играе наказанието - обяснява психолог към една от големите неправителствени организации в помощ на пострадали. - Жените и мъжете, които са били тормозени и с които ние работим, са категорични, че нападателите им не се стряскат от предвидените до 3 години затвор и още по-малко от глобата.

Трябват по-строги наказания. Жена веднъж ме попита: “Трябва ли да влезе за втори път в дома ми, да ми се пръсне сърцето от страх, за да се сетят, че присъдата не го плаши?” Психологът допълва, че жертвите, пострадали от нарушаване на заповед за защита, имат право и на безплатна медицинска и правна помощ, съдействие от институции – дирекция “Социално подпомагане”, отдел “Закрила на детето“, кризисни центрове, здравни служби, както и съдействие от районен съд, районна прокуратура и полиция.

Как щеше да бъде защитена Дебора от Стара Загора в другите страни?

В САЩ, издаването на заповед за защита щеше да стане бързо и без значение от естеството на връзката й с Георги - семейна, домакинска, интимна или сексуална. В някои щати можеха и да му отнемат законното огнестрелно оръжие. Да го вкарат в програма за лечение на насилници, както и редовно да го тестват за наркотици. Щяха да го чакат от 3 до 5 г. пробация и глоба до 10 000 долара. Нарушаването на ограничителна заповед там можеше да доведе и до удължаването й на цели 10 години.

В отделни американски щати Дебора щеше да получи защита дори и да нямаше физическо насилие. Там е достатъчно да има само “тормоз и преследване”. Единственото условие е да са налични най-малко две оплаквания.

Във Великобритания нарушаването на защитна заповед се наказва с до 5 г. затвор, а утежняващо обстоятелство е ако жертвата е “особено уязвима”, или е била принудена да напусне дома си от страх. Заповедта там се издава само в комбинация с наказателно производство без значение дали нападателят е член на семейството или непознат.

Изисква се да отговаря на някой от следните фактори: малтретиране или заплаха за малтретиране, сексуално насилие, преследване, сериозен тормоз и насаждане на чувство на уплаха или раздразнение. Властите във Великобритания издават ограничителна заповед и ако има доказателства, че насилникът е “набелязал жертвата по някакъв начин”, има “престъпни щети”.

Ако полицията в Англия все пак реши да не предприема по-нататъшни правни действия, жената може да отправи неофициално предупреждение за тормоз. Насилникът го подписва, без това да означава, че признава, че е тормозил жертвата. Но при нови сигнали срещу него осъждането му става много по-лесно.

В Чехия полицейските служители на мига издават ограничителна заповед, ако на място установят, че рискът за живота на жертвата е реален. В Германия освен това забраняват на насилника да комуникира с нея. Това, което стряска нарушителите на заповедта във Франция е глобата от 15 хил. евро. След увеличението й неправителствени организации отчитат, че случаите на насилие са намалели.

Колко са заповеди за защита у нас?

За първите шест месеца на тази година в МВР са получени 1950 заповеди, от които 647 за постоянна защита и 1303 за незабавна защита.

Пострадалите търсят помощ и сигурност, но не спират да се питат защитени ли са наистина…