Свидетелство с временен статут като в Англия - дава се на нови водачи за 2 години и се отнема при конкретни нарушения! Плащат и минават курса пак

Трябва да се създаде и електронна система - инструкторът залага час “Шофиране по автомагистрала с висока скорост”, ако GPS-ът не го засече, не му го зачитат

Масова практика: кара се 10-15 часа вместо 31 часа на 5-6 улички! За цялото време учителят може да определи дали обучаващият се е съвестен, или опасен

Безразсъдното и опасно шофиране на младежи по пътя ескалира. В последните месеци млади мъже, взели скоро книжки, причиняват зверски катастрофи с автомобилите си.

Последствията - множество жертви и виновник, току-що навършил пълнолетие, който ще бъде пратен зад решетките.

“24 часа-168 истории” потърси специалисти, които дадоха отговори на въпросите: какво може да спре опасните водачи, има ли отражение семейството върху поведението им зад волана и какъв е психопрофилът на момчето/момичето, което натиска газта докрай, за да бъде над закона.

Красимир Георгиев - председател на Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България (АКАБ).

- Г-н Георгиев, защо в последните месеци зачестиха случаите на младежи, които правят катастрофи с жертви?

- Причините са доста. Новият водач може да бъде добър, ако по време на обучението му дават нужния обем часове и е отработил всички предвидени в програмата упражнения, които до голяма степен гарантират, че на пътя ще бъде абсолютно адекватен. Опираме до въпроса наистина ли безкомпромисно получава тези две неща? Моят отговор е - не. Оттам тръгва проблемът. Ниските цени, които предлагат повечето автошколи, се постигат чрез недаване на пълния брой часове и неотработване на редица упражнения, каквито са шофиране на магистрала в тъмната част на денонощието, шофиране в условия на трафик, шофиране на извънградски път, както и на автомобилен път. Това е предвидено в програмата и изчислено от експертите за изграждането на бъдещия шофьор. Не може да има ниска цена и пълен обем от часове и упражнения, защото това коства пари. Ниската цена не може да поеме тези разходи. Заради нея се икономисва част от обучението, което след това ни струва много скъпо.

- Какво се спестява по време на обучението?

- Спестяват се шофиране през цялото населено място, автомагистралите, автомобилният път, нощното шофиране и т.н. Масова практика е да се кара 10-15 часа вместо 31 часа на 5-6 улички. След това идва изпитващият, към когото е отправена молба да се шофира точно из тези улички. Неговото съгласие не е безвъзмездно. Бъдещият водач е запаметил с инструктора как се минава по тези улички и така се сдобива със заветната шофьорска книжка. Само че, вземайки я, той тръгва да кара не само в този район, а навсякъде. Оказва се, че не знае какво да прави. Свикнал е с един маршрут. Това доведе до необходимостта от 1 август навигационното устройство да дава маршрута/посоките, а не изпитващият. Идеята е да се изолира субективният фактор при изпита.

- Може ли по време на курса инструкторът да определи дали бъдещият водач ще бъде опасен на пътя?

- Безпогрешно може да го направи, само че законът не му дава правови възможности да сигнализира, където трябва, и да каже, че този човек и неговите рефлекси, характер, поведение и възпитание не могат да се превъзмогнат, за да стане дисциплиниран водач. Съответно ще бъде опасен. Изпитващият трудно може да го направи, защото е само 25 минути с този човек, но ако 31 часа инструктор кормува с курсист, безпогрешно може да го определи като съвестен или опасен на пътя.

- По какъв начин можем да стреснем младите хора, които карат безразсъдно, при положение че ужасните катастрофи не ги плашат?

- Глоби няма да ги стреснат. Хората в Англия са го измислили. Има т.нар. “временно свидетелство за управление на МПС”, което се издава на нови водачи за 1-2 години. Законът определя едни нарушения - като недаване на предимство, скорост, шофиране в нетрезво състояние или говорене по телефона - като съществени. Тоест, когато новият водач допусне повече от 2 такива за този период от време, му се отнема това свидетелство и отново се връща на шофьорски курс, минава през изпитите и пак му се дава свидетелство с временен статут от 2 години. Това не само ще ги стресне, а и ще ги направи суперпедантични в спазването на правилата. Парични санкции няма да свършат тази работа. Има толкова млади хора с богати родители, на които изобщо не им пука дали глобата ще е 5 хил., или 10 хил. лв. След като баща му му е купил мерцедес за стотици хиляди евро, това ще го уплаши ли според вас? Не. Контролните органи виждат като средство за подобряване на безопасността глобите, но трябва да се наблегне върху поведението, мисленето, манталитета.

- Трябва ли до младия шофьор през първите месеци да има придружител?

- Няма такова изискване. Това беше практика в някои страни, която почти отшумя. В момента в България по пътищата движат поне 500 хил. купени книжки. Представете си как част от тези водачи са придружители и учат нов шофьор. Не виждам какво ще направят - просто защото самите те карат така. Подобен човек може да предаде лоши навици. Към днешна дата изпитът по управление може да се купи, но теорията не може, защото се електронизира. Трябва да се електронизира и контролът в обучението. Тоест създава се една електронна система, в която аз отбелязвам, че в този час с вас ще отработим упражнението “Шофиране по автомагистрала с висока скорост”. Ако джипиесът не отбележи, че ние се движим по магистралата, системата няма да ни зачете часа. Няма да има нужда от ограничения за новите шофьори, като например забрана за шофиране на автомобили с 50 конски сили, забрана за кормуване от 22,00 до 6,00 ч. и т.н.

- Кои държави са въвели временното свидетелство?

- Има много страни в Европа, но всяка е въвела различен период - 6 месеца, 1 или 2 години. Нормално е при нас да е 2 години, защото подобна тежка пътна обстановка като в България няма никъде. След това може срокът да се свали, но на този етап мисля, че ако в тези 2 г. новият водач придобие един стереотип на правилно поведение на пътя, той ще продължи така и занапред.

Психопрофил: При тях е слабо засегната ценността “право на живот”, имат ниско самочувствие и нужда да си добавят стойност

Приликата между всички младежи, които карат безразсъдно на пътя и причиняват катастрофи с жертви, е липсата на водеща ценност.

“Тази, която би трябвало да ръководи действията им - правото на живот - обяснява психотерапевтът Калин Гайтанджиев. - В главите на тези шофьори, които са взели книжки месеци преди фаталния удар, тя остава на заден план. Слабо засегната е или изобщо не фигурира. Възприятието за добро благополучие е единствено в частта “материално”. Косвените жертви на подобно разбиране са загиналите във войната по пътищата, а причинителите - хора, които не зачитат живота като ценност. Над него за тях има друго, което е водещо и ги кара да седнат зад волана, но не за да стигнат от точка А до точка Б, а за да си добавят стойност. Правят го или чрез скоростта, защото се чувстват значими, или със скъпия автомобил, който не е оръжие на убийството. Самочувствието им е ниско - това как те мислят, че другите ги виждат. Липсва и самоувереността, която също се споменава при катастрофи с млади шофьори. Тя е това, което те виждат в себе си. Под тези две неща е способността да се уважаваме, но да уважаваме и другите.”

Според Гайтанджиев, ако глобата за превишена скорост е 3 хил. лв., няма да се намали броят на катастрофите.

“Гърците например са хора с хилядолетна история и култура, която е насочена именно към зачитане на правото на живот. Тях не ги спира глобата, а това, че следват ценности, които са непреходни и важат от времето на Древна Атина. Същото се отнася и за други общества. Правото на живот може да се разглежда и в държавния контекст - ако атакуваш някого, заграждаш територията му и избиваш хора, защото за теб като диктатор правото на живот не фигурира в ценностната система, това разбиране ще го предаваш и на поданиците си. Семейството не прави изключение. Ако родителите са нихилисти по природа, детето трудно би се формирало като друга личност.”

Психотерапевтът е на мнение, че младеж, който веднъж е причинил катастрофа с жертви и е лежал в затвор, трудно би убил отново.

“Работил съм 10 г. в затвора като психолог и можех да намеря причинно-следствена връзка в личността на крадеца, на убиеца и на изнасилвача. Там лесно се стига до отговор на въпроса какво го е накарало да извърши престъплението. Можех да проявя разбиране към мотива, колкото и да е абсурден. За мен беше най-трудно да работя с хората, причинили пътно-транспортните произшествия с жертви. С тях няма как нещо да се промени, защото те погубват живот - на загиналите и близките им, които остават завинаги развалини, защото не могат да превъзмогнат болката. В същото време погубват и собствения си живот, тъй като са изпратени зад решетките, за да види обществото, че държавата взема мерки. Така се усеща разликата между рецидивистите, които имат досие, и тези, които причиняват инцидент, но дори нямат обяснение за действията си. Шокирани са, в недоумение са, но случилото се е факт. Ще допълня, че наказанията дори в древността не са вършили работа. Трябва да разберем мотивите, но не конкретния мотив на човека, който сяда зад волана и кара с превишена скорост, а причините - защо това нещо се е случило.”