Браво на македонците!

Те много предвидливо преди няколко години издигнаха паметник на българския цар Самуил в центъра на своята столица Скопие. Убеден съм, че и ние бихме направили същото за някой техен цар, но за съжаление те си нямат такъв. Но пък има един важен въпрос: възможно ли е македонците да са отделен народ, ако за хиляда, че и повече години, не са имали поне един цар или княз? Поне за цяр на самочувствието им, ако не за друго.

Това е много, много време. Това са много безцарствени векове. И се получава така, че са прави онези историци, които с факти твърдят, че македонците всъщност са част от българския народ. Тогава всичко си идва на мястото. Македонците получават накуп много князе и царе.

Успях да преброя петдесет и трима. А може и да са повече. И ако решат на всички тях паметници да им издигнат няма да остане площад без паметник в тяхната страна. А в столицата им, на централния площад, до българския цар Самуил и до гигантската статуя на някакъв си „Воин на кон”, ще да се разположи гора от царе и князе.

Така съседите наши ще имат уникалния шанс да развият своята туристическата индустрия и да повишат равнището на образователната си система. Но, да не давам съвети. Днешният македонец по принцип бавно вдява, но вдене ли веднъж е истинска фурия. Чудеса може да стори.

А и когато г-жа Урсула фон дер Лайен посети македонската столица не може да не ахне от почуда: много царе, много князе имали тия македонци! И като нищо ще каже: „Я веднага да ги приемем в нашия Европейски съюз”.

И България, сигурен съм в това, няма да възрази. Никакво вето няма да налага. И ще се сбъдне македонската мечта: хем много царе наведнъж, хем членство в Европейския съюз!

*От фейсбук