“Ако не беше боксът, щях да съм баскетболист като Коби Браянт, футболист като Пеле или певец”, казва приживе синът на кубинския хореограф Алфредо

“Насилието не е пътят към каквото и да било, само на ринга е позволено! Фен съм на Даниел Асенов-Тайсъна и следя стила му”, споделя последно Танцьорът на ринга

Спомням си, когато се запознахме на едно републиканско във Варна. Дойде, подаде ми ръка и ме попита дали ми трябва бутилката и капачката от водата, защото ги събираше за дарения за кувьози. “Трябва да помагаме на децата, брат, защото държавата ни нищо не прави”, това ми каза Шонката тогава.”

Споменът за починалия син на кубинския танцьор и хореограф Алфредо Торес – Шон, е на неговия познат Йордан Николов. Младежът, който също е състезател, разказва за Торес-младши и неговите амбиции в спорта. “Това, което знам, е, че беше отдаден на бокса и искаше да се издържа само чрез него”, описва го Николов пред “24 часа - 168 истории”.

Пред близки приживе Шон казвал, че работата зад бюро не му харесва, въпреки че с печалбите от двубоите на ринга трудно щял да покрива сметките си.

“Той е от Куба и със сигурност имаше заложбите да успее, тъй като там всички ги имат. Искаше да стане звезда, каквото и да означаваше това в неговата глава. Може би точно психиката му пречеше да спечели най-важните си двубои, но да не забравяме и че беше само на 20 години. Психиката се изгражда точно в мачовете. За съжаление тя му изигра лоша шега и при смъртта.”

Шон тренирал бокс сериозно от 8-и клас. Бил в школата на ЦСКА. Преди това ходил в залата с приятели, но от чисто любопитство. Пробвал и таекуондо, когато бил на 10 години. Момче от класа му, което тренирало, го попитало дали иска да опита. Установил, че не му харесва.

“Ходеше на тренировки по бокс по 2 - 3 пъти всеки ден - разказва познат. - Понякога дори събота и неделя не му бяха свободни. Всички му се чудехме как го съчетава с училището, но той успяваше да го направи по блестящ начин. Нямаше учител, който да се оплаче, че гледа безхаберно на домашните си. Добро и възпитано момче.”

Най-трудното за Торес-младши в бокса било да задържа килограмите в категорията си. Спазвал строг режим на хранене, дори пиел определено количество вода. Контузии почти не получавал - само няколко леки на китката. Минавали му за 1 - 2 седмици. Шон си имал и свой идол в българския бокс. Възхищавал се на Даниел Асенов-Тайсъна. Харесвал стила му и гледал мачовете му. Често си пускал и състезания, в които участва Майк Тайсън.

“Учеше се от най-добрите. Когато в турнир не вземаше първото място, си казваше, че не е на ринга за високия резултат, а за да види къде са му грешките, какво му липсва, как да изчисти пропуските си. Така си отговаряше на въпроса защо златото не е в ръцете му, но все пак стана двукратен републикански шампион.” Избрал бокса заради дядо си Пабло Торес Валдес, който е бивш треньор на националния отбор на Куба. Този спорт го привлякъл и защото е индивидуален.

“Харесва ми отговорността да съм самостоятелен, защото при баскетбола, на който също съм фен и в частност на отбора “Маями хийт”, зависиш от другите играчи. От грешката на някого може да загубят всички, а аз не искам да бъда причина за това - разказва в интервю през 2020 г. Шон. - Боксът не е и като футбола, защото тук получаваш удари, могат да те наранят, но това е състезанието. На мнение съм, че нещата на улицата не се решават с насилие и бой. Това не е правилният начин. Насилието не е пътят към каквото и да било. Изкарвам напрежението на ринга.”

Малко хора знаят, че младежът е свирил на пиано като малък. Дори посещавал хор, където пеел. Харесвал всякаква музика, не слушал единствено поп фолк. Танцувал често и с баща си Алфредо. Заради това преди време приятел му подхвърлил прякора “Танцьорът на ринга”.

Приживе Торес-младши не се дразни от това, че расте в сянката на известния си татко. Той го подкрепял, двамата дори тренирали заедно, когато хореографът имал свободно време.

“Не се ядосвам, че съм негов син. Хората ме познават като отделна личност. На тези години спокойно мога да кажа, че вече ме срещат на улицата и се обръщат към мен с думите: “Шон, ти си боксьорът с титлите”, а не ми казват – “Ти си синът на Алфредо”.”

Торес-младши има пет сестри - три в България и две в Куба. Те също се занимават с танци, но стиловете им са по-различни от този на баща му.

Приятелите му разказват, че пред тях той споделял, че никога не е ходил в Куба, въпреки корените си. Възнамерявал един ден да го направи, но не планирал точна дата.

“Мога да стигна много нависоко в бокса. Ако не се занимавах с него, пак щях да се отдам на спорт, защото това е призванието ми. Щях да бъда баскетболист като Коби Браянт, щях да съм футболист като Пеле или дори певец”, казва Шон, преди да почине.

Медията ни се свърза и с един от преподавателите му в училище.

“Обучавал съм него и сестра му Джойс, когато бяха в 22-ро СУ “Георги Стойков Раковски” - спомня си Данко Калапиш. - Те бяха изключително възпитани деца. Обръщаха внимание на учението. Помня, че за тях се грижеше основно майка им Гена, която даже идваше с бебето си да ги вземе от училище. Шон като всяко момче беше по-игрив. Имаше интерес към спорта още от малък. Аз му преподавах “Информационни технологии”. Той винаги предпочиташе състезателните задачи. Мъчно ми е, че млад човек си отиде толкова рано.”

Пред “24 часа - 168 истории” познати на Торес отказват да посочат причината за смъртта му, но всички споделят мнението, че не е успял да спечели най-важния си двубой - този със самия себе си.

Алфредо също се сбогува със сина си чрез публикация в социалните мрежи.

“Почивай в мир, сине мой, ще се видим в рая”, написа той във фейсбука си.