Тъй като в Брюксел няма ден в който да не става дума за войната в Украйна, но и за разширяването на Съюза с държавите от Западните Балкани, намирам за логично, че колеги ми зададоха един, макар и според мен глупав въпрос. Попитаха ме колко българо-македонски войни е имало в миналото, в историята. И се облещиха като им отговорих: НИТО ЕДНА! Те били чували, че Балканите са размирен регион, в който са се водили много войни.

Няма спор, че е така. Имало е войни гръцко-български, сръбско-български и дори междусъюзнически. Но българо-македонска война не е имало. Нахлували са османски, френски, руски и германски войски. Но българо-македонска война няма записана в историята. Защо ли? Защото един народ не воюва срещу себе си.

И си припомних. Идва царят Аспарух на Балканите, а след него царуват Тервел, Крум Страшни, Борис I -Михаил Покръстител, Симеон, Петър, и да не изреждам всички царе на България, която тогава се простира до Охрид и Драч. И не се намира поне един македонец, хей така, от кумова срама, както се казва, да вдигне оръжие срещу тях, срещу нас българите. Същото е положението и когато византийският император Василий напада българския цар Самуил. Няма ги никакви македонците. Впрочем императорът сам се хвали, че воюва с българите. Явно македонците пак са се били скатали. И в периода на националното Възраждане, и по време на борбите за освобождение, тях, македонците, отново никакви ги няма. Где що книжовници, даскали, свещеници, революционери има в Македония по това време, все от български род са: от братята Миладинови до войводата Гоце Делчев. Известното Илинденско въстание и то е дело на българи, на македонските българи. Македонците пак никакви ги е нямало. В Балканската и Междусъюзническата война един патрон не са изстреляли нашите днешни съседи срещу българската армия. Няма ги македонците и в Първата световна война. Но пък чест им прави, че са вдигали паметници на храбри български воини, като тези в църквата "Св.Георги" в битолското село Цапари. А старите документални киноленти показват как с цветя и венци е била посрещната в Македония българската армия през пролетта на 1941 г. Така са посрещани и българските политици и държавници.

И нещо любопитно, което ми направи впечатление още докато бях посланик в Северна Македония (2001-2005). Тогава научих, а по-късно и прочетох в книги на израелски автори, че само българи са спасявали евреи в Македония по време на Втората световна война. Няма нито един случай на спасен евреин от македонци. Справедливостта изисква да спомена, че в този период има отделни нападения срещу българи в Македония. Но всички те имат характер на терористични акции и са осъществени от сърбомани и комунисти, които аз не приемам нито за македонци, нито за българи. Но в кое ли стадо няма мърша!

Това е историята. Македонците се накокошинват срещу нас, българите, едва по време на комунистическия режим в Югославия. Но и тогава не водят срещу нас война. Затова и повторих, потретих на моите брюкселски събеседници, че не е имало и няма да има българо-македонска война на Балканите, колкото и днес македонците да се опитват да ни дразнят, обиждат, да сеят омраза срещу нас. Ние ще продължаваме да си ги наричаме братя и ще знаем, че брат срещу брата ръка не вдига.

Това е за днес от Брюксел, защото самолетът ще вземе да излети, докато аз си губя времето да търся македонци антибългари в историята. Няма такива, защото...Абе, защото те са си българи. Вярно е, че това в Брюксел трудно схващат, но като им се дадат подходящите примери започват да разбират.

Приятен уикенд!

От Фейсбук.