В българския оскаров филм “Парти бус” играят шеф Михалчев и Крис и Юлиан от група “Молец”

Късометражната лента на Диляна Данева, селектирана в 3 топкинофестивала, е съпътствана от куп съдбовни знаци

Шофьор на автобус транспортира група от около 20 психично болни пациенти от една психиатрична клиника в тази, в която работи. По пътя спира за кратка почивка в крайпътно заведение. Остава там не повече от десет минути, но излизайки, намира автобуса празен. Няма следи от разбиване. Нито от някакво насилие. Просто пациентите ги няма. Шофьорът оглежда околността, търси пациентите, но без успех. Той потегля към клиниката, знаейки, че заради случилото се със сигурност ще загуби работата си. Тревожен, минава покрай спирка, на която непознати хора чакат транспорт. Той спира автобуса и отваря вратите, непознатите се качват….

И до ден днешен няма информация какво се е случило с истинските пациенти. Следствието не намира никакви следи от тях и заради мистерията около изчезването им станалото е описано като паранормална история.

Когато прочита тази истинска история в един форум, Диляна Данева е толкова впечатлена, че трудно заспива. Пита се защо не е филмирана. Става в два часа през нощта и започва да пише сценария на дебютния си късометражен филм “Парти бус”, на който е и режисьор.

Действителните събития се случват в САЩ през 1997 г., но Данева ги пренася у нас чрез своя още по-любопитен сюжет в точно 30 наситени минути. Характеристиката на героите, както и техните взаимоотношения са художествена измислица и са подчинени на българската действителност.

Във филма шофьорът на автобус Алекс качва група младежи, които след няколко дни купон в гората търсят транспорт към София. Но вместо да се озоват в столицата, автобусът “Чавдар” ги откарва някъде другаде… Загатва се и какво се случва с липсващите пациенти.

“Запитах се какво е накарало този човек - шофьора на автобуса, да извърши такова нещо” - разказва пред “24 часа-168 истории” Данева. - И когато се събудих през нощта, малко преди да започна да пиша сценария, вече виждах ясно образа на Алекс в съзнанието си, както и причината той да постъпи така с напълно непознати. След три дни първият драфт беше готов. Всичко се случи изключително бързо и може би за първи път в живота си нямах никакви съмнения, че именно това е историята, която искам да разкажа на зрителя. След това кандидатствах по програма “Дебюти” на Национален фонд “Култура”, които одобриха проекта и на 15 август 2022 г. беше първият ни снимачен ден.”

Продукцията ще се бори за наградата “Сребърна принцеса” в 20-ото юбилейно издание на международния фестивал за късометражно кино IN THE PALACE International Short Film Festival в категорията “Най-добър филм”. Това е единственият български фестивал, сертифициран от Филмовата академия на САЩ за номинации “Оскар”, както и за престижните награди “Гоя”. В рамките на кинофорума ще бъде и националната премиера на “Парти бус” през месец юни 2023 г.

Филмът е селектиран и за Grand Prix, най-добър късометражен филм на международния Brno Film Festival, а третата му селекция за момента е от международния Cannes Film Awards. Тепърва очакваме още резултати и от други международни фестивали.

Лентата е като съпътствана от съдбовни съвпадения и добри знаци. В нея се изявяват и интересни лица. Всички актьори минават сериозен кастинг, като единствено двама са лично поканени от Данева и това са майсторът на японската кухня шеф Петър Михалчев за персонажа на Санитаря и филмовият режисьор проф. Станимир Трифонов за ролята на д-р Начев.

“Прекрасни актьори се явиха, за да изиграят Санитаря, но на мен все нещо ми липсваше - обяснява режисьорката. - Ролята е епизодична, но изключително важна. Както, между другото, и всички останали, няма персонаж, който да присъства “случайно” в сюжета. По време на кастинга в главата ми се появи лицето на шеф Михалчев, когото не познавах лично. Наша колежка ме свърза с него, организирахме среща, разказах му за сюжета на филма и за ролята, която му предлагам, а той ме погледнато усмихнато и ми каза: “Знаеш ли, че аз като войник всъщност бях санитар в психиатричното отделение?!”

Аз, разбира се, нямаше откъде да знам това. Шеф Михалчев препокри изцяло както типажа, така и изискванията ми за образа като визия, енергия и отношение. Справи се страхотно, ще видите.”

По неочакван начин с роли се сдобиват и Кристиян Макаров и Юлиан Славчев от сензационната музикална група “Молец”. В сградата, където се провежда кастингът за продукцията, са разлепени бележки на кой етаж текат пробите. В един от дните в звукозаписно студио в същата сграда са и момчетата. В обедната почивка при Диляна влизат Крис и Юли и като на шега казват, че са видели, че има някакъв кастинг, и идват да се пробват.

“Окей, момчета, ще ви дам текст, но имате по две минути да се подготвите”, отвръща им тя.

Те се изявяват един след друг и печелят кастинга.

“Персонажа на Юли го създадох специално за него, не беше предвиден, но той ме спечели - коментира Данева. - Крис е в ролята на Диме, той изцяло препокри представата ми за героя, все едно беше излязъл от главата ми и като визия, и като поведение. Диме е тарторът и водачът на втората група във филма, един от малкото, които могат да усмирят Мика, също много важен персонаж в историята. Юли е негов близък приятел, част от компанията, с която заедно са купонясвали.

След края на пробата те ми казаха: “Между другото, ние сме “Молец”.” Чух тяхната музика и много харесах песента “7 дни”. И това беше поредното съвпадение, защото във филма числото 7 присъства активно, няма да издам защо, сами ще разберете. За мен това бяха поредните знаци, че вървя в правилната посока и това са моите хора.”

За режисьорката от изключителна важност, разбира се, е главният герой – шофьорът Александър Димитров. Абревиатурата на неговото име АД не е случайна.

“Асен Караниколов влезе в ролята блестящо. Той няма нищо общо с персонажа като характер и емоционалност в реалния живот, но образът, който създаде, е впечатляващ и вълнува истински. Асен има доста сериозен опит в киното и театъра, но реално за него това е първа главна роля.

Два месеца се бори като звяр за ролята, толкова продължи кастингът за неговия персонаж. След финализирането на пробите с него и с останалите актьори имахме и няколко седмици репетиции. Любопитното при Асен е, че има шофьорска книжка, но не шофира. Заради което имахме и дубльор - Красимир Рулев. Двамата са като две капки вода благодарение на нашите гримьорка и фризьорка - Нели Теова и Християна Теова.”

Автобусът е важен елемент като символика. Стар “Чавдар”, пригоден с решетки и прочее, както би следвало да изглежда такова специализирано превозно средство.

“Раздрънкан, вехт автобус, който символизира живота на главния герой. Той се движи, но се разпада. Също така клиниката, чисто метафорично - това е мястото, в което всеки един човек крие своите демони, това, което можеш да видиш и откриеш там, не е приятно. Къщата на Алекс е неговата крепост, където трябва да се чувства щастлив и обичан, но там, в неговия дом, е и най-голямата му слабост, неговият “ад”.

“Парти бус” разказва историята на един обикновен човек и причината за неговия катарзис, който за няколко часа го превръща от плах и нерешителен в хладнокръвен престъпник.

Актьорският състав във филма е повече от добър. В ролята на съпругата на Алекс се превъплъщава Ива Караманчева, а неговата дъщеричка играе 8-годишната Любов Иванова. Бай Иван, единственият приятел на главния герой, е в изпълнение на великолепния Антон Трендафилов, а актьорът от Сатиричния театър Васил Грънчаров е в ролята на Бармана. В лентата участват още RnB изпълнителят Din-Yo и Зорница Спирова в ролята на медицинската сестра Марта.

Отлично се представят пред камерата и две от актрисите, чиито персонажи и поведение са ключови за проблематиката на филма. Това са Ралица Туджарова, която играе психично болната Михаела - персонажа, който е душата на филма, и Мария Илиева, която е в ролята на арогантната и разглезена Мика, като също прави страхотен дебют.

“Ралица обърна представата ми за Михаела. Чисто типажно си представях друг тип актриса. На кастинга й дадох сцени за проба за Мика, но тя помоли да се пробва и за ролята на Михаела, въпреки че й обясних, че не отговаря типажно на персонажа, тя не се отказа. Реших да пробваме, но с условие само за един дубъл, и Ралица просто ми махна главата. Заради нейното изпълнение промених концепцията си и не само че не съжалявам, но й благодаря, че беше толкова напориста. Това определено е нейната роля във филма.

Не искам да пропусна и колегите от така наречените групи - пациентите и парти хората, които не подцениха дори за секунда ролите си. Участието им е от голяма важност.

След историята другото изключително важно е екипът, който застана до мен. Реално на терен се събрахме 3 поколения, които работихме рамо до рамо. Всички колеги бяха изключително отдадени и ми бяха голяма опора, за което съм безкрайно благодарна и щастлива, защото сърцат екип трудно се събира. Нямам търпение да се срещнем отново на снимачната площадка.”

Филмът е дебютен не само за Данева като сценарист и режисьор, но и за основния творчески екип. Това са главният оператор Светослав Миков, артдиректорът Шани Илиева и композиторът Самуел Ефтимов.

Първите хора, с които Данева се свързва, за да реализира филма, са съпродуцентите й Григор Банков, Благой Банков, Димитър Трифонов, който също е дебютант, и Момчил Александров. Това е съвместна продукция на студията “Йелоу Брик” и “Бож-Бог”, но има подкрепата и от множество партньорски компании и частни лица.

Снимките продължават 10 дни.

По време на преподготовката на филма Диляна се консултира за мнение и съдействие с психиатър и психолог, като получава положителна обратна връзка относно персонажите на психично болните пациенти. Тя също така научава, че подобна ситуация не би могла да се случи в България. У нас няма практика да се транспортират групи, а това става поединично, като пациентът задължително е придружаван от медицинско лице.

Тази фактология обаче не е важна за целите на “Парти бус”. В него са засегнати много важни проблеми – липсата на човечност в общуването между хората, огромен проблем на съвременното общество, липсата на разбиране като цяло, както и възприемането и третирането на хората с психични проблеми.

“Има само един минус за мен в този филм - признава Данева. - Това, че нямахме възможност да отделим достатъчно време на всеки от персонажите и да разкажем повече за него. Вече работим в тази посока - да разгърнем историята и да я реализираме като пълнометражен филм, надявам се усилията ни да се увенчаят с успех.

“Парти бус” не е предназначен да погали зрителя, а да го шамароса. Докато писах сценария, това е нещо много лично, което колегите не знаеха, успях да се сбогувам с всички мои любими хора, които загубих през последните години. Успях да ги пусна. Не беше нито очакван, нито търсен ефект. Но всичко, което се случи по време на подготовката и на самите снимки, ми помогна да си припомня кои са важните неща в живота, и се надявам това да се случи и със зрителите.”