Пряк очевидец на бруталния сблъсък разказва: Летеше със 100-120 км/ч, помете ги, без дори да намали

Стоянов не е влачен по пътя, нямало следи от кръв, накрая паднал мъртъв от капака на колата

Годеж, сватба, меден месец, дете.

Планът на 22-годишния Явор Стоянов, който беше пометен заедно с приятелката си Ана-Мария Милчева на бул. “Сливница”, е бил ясен от месеци.

“Срещнах момичето на живота ми”, споделил младежът пред приятел преди катастрофата.

Двамата планирали да се венчаят, предстояло да запишат дата за щастливото събитие. Те вече живеели заедно, което още повече ги привързало един към друг, нямали спорове. Момичето също искало да се види като булка.

“С Явор бяхме много близки в гимназията, прекрасен човек, несъвършен като всички нас, но изключително всеотдаен, умен и усмихнат - разказва съученичката му Мариа-Антоанета. - Невероятен приятел. Беше отличник и наистина много му сечеше пипето. Ходихме до Франция на Еразъм. Той много обичаше да пътува, това си му беше в кръвта. Франция му хареса, защото научихме повече за Европейския съюз. Тогава беше фотографът на групата.”

Загиналото момче обичало да снима, споделят и други негови познати. Имал фотоапарат, но след като завършил, пренасочил интересите си.

“Доколкото си спомням, подхвана нещо, свързано с туризъм, но само това мога да ви кажа, защото ни се разделиха пътищата”, обяснява позната на момчето.

От 32-о СОУ “Св. Климент Охридски”, където Стоянов завършва, си го спомнят като примерен ученик. Не създавал проблеми, не отсъствал от часовете и ходел на състезания.

Съученичка на убитата Ани също ще я запомни като винаги усмихната. “Изключителен човек, добър, готов да ти помогне - разказва Ади Савова. - Близките й настояваме за доживотна присъда за убиеца, както и за връщане на смъртното наказание в България. Освен това се обръщаме към държавата и органите на реда, ако има такива, с въпрос: защо след толкова катастрофи всеки ден продължава спирането на светофарите нощем?; защо след толкова трагедии не се прави нищо на главните булеварди?. Толкова ли е трудно да се вземат мерки, да се поставят камери, легнали полицаи и правилно регулирани светофари? И какво още трябва да се случи, за да се направи нещо по въпроса? И защо в момента се крият, а не излязат с обективно решение и да съобщят на всички, които ги е страх, какво ще направят за спокойствието на хората? Това не е първият случай, няма да бъде и последният.”

Пред медията ни близките на младежите са лаконични. Не искат да влизат в подробности за живота им. Казват, че са в шок. Разбрали, че загиналото момче е Явор, чак когато видели баща му на протеста, който бе организиран на булеварда. Определят родителите и на двамата като скромни.

Очакват да разберат повече за Адриан Антонов, който е карал форда.

“24 часа-168 истории” откри един от първите свидетели на тежката катастрофа - Атанамир.

“Бях тръгнал за цигари до денонощния магазин на “Сливница” от страната на Аладин, където стана удара - разказва той. - Беше малко след 00,00 ч през нощта и светофарите вече не работеха. Мигаха в жълто. Чух как от моста на “Захарна фабрика” една кола се беше засилила изключително много. Спускаше се към мен. Беше сама на пътя, нито полиция я гонеше, нито се състезаваше с някой друг. Точно след моста, като стигна кръстовището, изобщо не намали. Даже ускори още повече. Помислих си: гледай го какъв идиот е, ами ако точно в тоя момент изскочи автомобил от пряката, така ще го размаже, че никой няма да оцелее. В следващия момент, като профуча покрай мен, забелязах, че е малка черна количка. Всичко стана за няколко секунди. Чу се силен удар, но не като кола в кола, а все едно удря животно. Помислих: дано да не е ударил човек на пешеходната пътека. Видях същата кола да продължава надолу. Някой се развика. Спря един бял автомобил от отсрещната страна. От него излезнаха мъж и жена. Мъжът отиде до трупа, но като видя гледката, му прилоша. Мъчеше се да повърне. Аз също отидох. Видях, че е млада жена. Лежеше на самия булевард точно до бордюра на поне 30-ина метра от самата пешеходна. Не мърдаше изобщо. Веднага ми стана ясно какво се е случило с нея при такъв удар. Докато отивах към трупа й, видях на поне 5 метра от пешеходната една бяла обувка, а по-надолу още една. Бяха бели кецове. Видях и една от нейните обувки - женска, също на пътя. Тогава мигновено се запитах дали не е имало още един пешеходец, който е ударен.”

Според Атанамир момчето не е било влачено до “Константин Величков”, защото никъде нямало следи от кръв.

“Мисля, че то се е забило в предното стъкло и чак когато шофьорът е спрял долу, което е на около 300 метра от пешеходната, трупът е паднал от капака.”

Той остава с още няколко човека при убитото момиче, за да спират другите коли, които карат по булеварда.

“Спряха два автомобила, за да блокират движението. Полицията дойде сигурно след 5 минути, бързо дойдоха. Първо дойде един патрул, а след това поне още 10-ина. Линейката дойде може би след около 15-20 минути, но дори да беше и по-рано на мястото, нищо нямаше да се промени, защото момчето и момичето бяха мъртви.”

Той си спомня, че нямало спирачен път въпреки информацията за такъв: “Никакъв спирачен път не помня и не съм чул да набива спирачки, преди да ги удари, въобще и не намали. Момчето, което караше форда, ги удари, без да преувеличавам, с над 100-120 км/ч. Не мога да ви кажа как е изглеждал шофьорът, защото аз така и не слязох до долу, за да видя него, колата му, както и другото ударено момче. Тогава мислех, че е избягал. Гадна работа. Човек да види всичко това, също не е приятно. Само не мога да си обясня едно нещо - стъпвайки на пешеходната пътека, за да пресичат, те 100% трябва да са го чули и видели как лети. Той караше изключително бързо. Представям си, че ако съм аз, бих притичал малко по-бързо. Ако точно в този момент те са били точно 2 метра напред, щяха да са живи. Това е цялата истина.”