Жертвите на психически тормоз: губят им се спомени, обзема ги чувство за нереалност, няма последователност в изминали моменти, не могат да се концентрират, имат дори мускулни болки, не усещат глад 

Насилниците са задължени да посещават психолог, но такива програми в България почти няма, или се финансират частично по проекти

*Интервю с Юлия Андонова - част от екипа на фондация “П.У.Л.С.”. Тя работи с пострадали от насилие и наркозависими*

- Коя е вратичката в закона, която не класира убитата от Калоян Каймакчийски Кристина като жертва на домашно насилие?

- Кристина Благоева не можеше да бъде защитена по закона за домашното насилие, защото там липсва условието “интимна връзка”. Тоест - жената не е съжителствала с човека, който я уби, не е била омъжена за него, не са живели на семейни начала, не е споделяла и общо домакинство. Тази т.нар. вратичка в закона беше обсъждана по много грозен начин от народните представители в предишния парламент, защото те се страхуват от това да поставят “интимната връзка” в документацията. Виждаме, че в случаи като този на Благоева и Калоян Каймакчийски пропускът е фатален. Това е незрелостта на политиците, които в този казус си играят с човешки животи. Има теми, които не трябва да се дискутират, а трябва да бъде даден мигновено категоричен отговор. Такива са темите за човешкия живот, защитата на пострадалите от насилие, защитата на правото на децата да живеят в здравословна среда. Алогично е да се обсъждат тези неща толкова време, без да се предприемат действия.

- Колко страшен е психическият тормоз и какви са последиците от него в сравнение с физическия?

- Хората по-лесно разпознават физическите признаци на насилие - синините, ударите, но също толкова страшен е психологическият елемент, в който човекът живее в страх, срам, изолация, чува ежедневно думи, за които никой не си дава сметка, че са насилие, докато не се заговори за тях публично. Това нанася трайни последици. Много често щетите по никакъв начин не могат да се различат от ударите. Емоционалната агресия има разрушителен ефект. Жертвите не могат да помолят за помощ, защото се чувстват неспособни дори за това. Те са затворени, неуверени и с много ниско самочувствие. В мозъчните структури, които отговарят за нашето възприятие към света, се нарушават нормалните процеси, когато сме подложени на постоянен стрес. Появява се усещане за нереалност. Сякаш им се губят спомени, няма последователност и свързаност в изминалите моменти от живота им. Объркани са и не могат да се концентрират. Трудно вземат категорични решения. Дистанцирани са. Тормозът, макар и психологически, се отразява и на организма - жертвата е постоянно уморена, не може да спи, има ужасно главоболие, дори мускулни болки. Често не усеща глад или респективно не може да се засити.

- Кои са ранните белези?

- Мога да дам конкретни примери. В началото на връзката най-често мъжът/жената казва: “Хайде да си останем двамата, не се виждай сега с тези приятели, искам да сме си заедно”. Така бавно започва първоначалната изолация. След това минаваме на обсъждане на близките на жертвата - кой какъв е, какво прави или не прави, как никой не е достатъчно добър и влиянието му не е положително. Затваря се кръгът от хора. Идва моментът, в който се появява силна ревност, но тя още е маскирана зад думите: “Ти си толкова красива, не искам никой да те отнеме от мен”, “този там те погледна, харесва те, ти защо го погледна?”, “недей да говориш с него, той не е добра компания за теб, има задни мисли”. Ако двойката вече живее заедно, се стига до обсъждане на храната, която никога не е приготвена добре - “Няма сол, твърде много сол”, “защо точно днес сготви това?”, “нямаше ли нещо друго?”, “тук не е изчистено добре”. Създава се усещането, че нищо не е както трябва. Всъщност проблемът не е в жената или мъжа, който извършва тези действия. На него просто му се вменява вина. Това са тънки белези, които, ако се хванат навреме, може да има спасение.

- Промяната в закона ще спре ли насилниците и задължени ли са те да посещават психолог, ако жертвата им получи защита?

- В закона към настоящия момент и по-точно в мерките, които могат да бъдат предприети от съда, съществува задължаване на лицето да използва специализирани програми. Такива програми в България обаче почти няма или те се финансират частично по проекти. Тоест - има го в закона, но практически в страната ни на много малко места хората могат да потърсят подобна помощ. Друг е въпросът колко от извършителите на насилие могат да променят поведението си след терапия. Индивидуално е и само експертите, които им изготвят психологическа оценка, го знаят. Не мога да кажа, че всеки, който отиде на психолог, ще се научи да владее гнева си. Един лист хартия “ограничителна заповед” не защитава човешкия живот. Той не може да го спаси. В някои случаи може да възпре човека, който извършва насилие, но по-големият проблем е, че в настоящия закон и начините, по които реагират органите на реда - ако насилникът, който има ограничителна заповед, не бъде хванат в момента, в който я нарушава, няма как да бъде подведен под отговорност. Получава се един неспирен тормоз, в който, въпреки че пострадалото лице има ограничителна заповед, нападателят може да стои на 100 метра и да тормози лицето, може непрекъснато да нарушава спокойствието в жилището, където живее, но да не бъде задържан. Много често се случва следният казус - хората търсят съдействие от полицията, която пристига на място, но насилникът вече не е там, тоест не е арестуван на местопрестъплението и съответно няма как да реагират срещу него. Има моменти, в които жертви викат по няколко пъти властите за помощ на един и същи адрес. Това води до обезсърчаване, тъй като могат да чуят думите: “Стига сте ни разигравали без причина”. Важно е в страната ни да има единен регистър и ясно разписан механизъм кой как реагира, а не да си прехвърля топката от институция на институция. Има достатъчно експертиза, но трябва желание и воля за промяна. На второ място - трябват добре обучени хора на терен. Веднъж в годината през април-май месец се приема националната програма, която в по-голямата си степен се базира на проектите на НПО организации, които работят по тази тема. Не е достатъчно.

- Колко сигнала получавате, има ли ръст?

- Ежегодно ние помагаме на над 300-400 човека, които търсят подкрепа от организацията ни. Това, което забелязваме, е, че нарастват обажданията към горещата ни линия, нарастват и съобщенията във фейсбук страницата, както и в онлайн платформата ни. Няма как да кажа, че насилието се е увеличило през последните години, но със сигурност ескалира. Зачестиха убийствата и това е видно. Важно е да се обърне внимание на психиатричната грижа, грижата за хората с ментални заболявания, защото това е нещо, което липсва в страната ни. Куцат системите за грижа на лицата в нужда и се използват от политици за привличане на гласоподаватели, което е в ущърб на жертвите.