Истинският антивот на политическата система и на политиците беше даден от тези, които в бюлетините отбелязаха „Не подкрепям никого“. Тези хиляди, които отидоха до урната и пуснаха такъв глас, ясно заявиха „Аз съм активен граждани и не ви харесвам“.

Това коментира пред БНР проф. Антоанета Христова, политически психолог и директор на Института за изследване на населението и човека при БАН.

По думите ѝ, избирателите - тези които не излязоха да гласуват - очакваха послания към тях. За съжаление от партиите говориха на твърдите си привърженици, искаха да си гарантират онези проценти, които смятат за сигурни. Лоша беше комуникацията с онези, които се колебаеха и ги виждаха като възможна алтернатива.

Вървеше се към втвърдяване, тоест към задълбочаване на различията и на емоционалното противопоставяне един на друг, отколкото към възможна колаборация след изборите.

Трябва да съществува най-широк спектър от възможности за гласуване, подчерта проф. Христова:

„Този феномен е изследван в политическата психология. Факторите, които закарват човек до урната да бъде активен гласоподавател, са 1. Посланието на политическите партии; и 2. Липсата на бариери, на притеснения как ще си пусна бюлетината или че ще бъде манипулиран моят глас. Затова и бях за включването на хартиената бюлетина.“

Според политическия психолог, системата не се демократизира с технологиите, а когато има алтернативи за избор, включително и като начин да заявим гласа си.

Не да се фокусираме как гласуваме, а какво се случва след това - в изчислителния център.

Разположението на силите в 49-ото Народно събрание, според Христова, никак не е положителна от гледна точка на възможността да се състави правителство.

С всеки изминал избор става ясно, че конституционалистите и други експерти, трябва да предложат решения, каквито в други страни са намерени, за да не се продължават толкова дълги турбуленции и толкова дълга нестабилност. Особено в ситуация на криза държавата трябва да бъде стабилна и единна, да не бъде разделяна и раздирана от конфликти.

„Аз твърдя, че кризата оттук нататък започва – допълни проф. Христова. - Досега беше една подготовка към тази криза, която следва от зимата нататък. В такава ситуация би трябвало държавата да бъде устойчива. Това, което ми се струва, че прави Борисов в момента, е в тази посока. Пък да видим…“

Много от политическите партии са с вързани ръце, и то от избирателите, особено при ПП-ДБ. Нашият най-голям проблем е разделението. Истински важно е в момента хората да не се мразят, ама това как може да стане. Единственият начин е, когато лидерите им не проектират тяхната емоция и процесите да текат така, че да се стига до доверителна комуникация.

Според Антоанета Христова партия „Възраждане“ е събрала гласове от привърженици на други партии – на ИТН, ПП, ДБ, на разочаровани от ГЕРБ, от БСП.

Там избирателите имат разнообразни профили. Партията е повишила резултатите си на базата на посланието за неутралитет, пацифизъм и национализъм. При заплаха от война, „Възраждане“ може да стане и първа сила, смята още политологът.