В същия ден, в който народните представители отхвърлиха 2 законопроекта за промени, в септична яма откриха 31-годишна варненка и задържаха половинката

Увеличава се броят на жертвите на домашно насилие - не са само жени, но и мъже, възрастни хора и инвалиди

Убива ли бездействието по закона за домашното насилие?

Отговорът на всяка една жертва е категоричен, а за пример тя може да ви даде двете отхвърлени от парламента предложения за законови промени, които целяха по-добрата защита на хората в риск. В края на януари тази година законопроектите на “Демократична България” и на БСП бяха първоначално приети на първо четене, но при прегласуване в залата не минаха.

Българският фонд за жените определи това като “осъждане на смърт на десетки българки в беда”. Дори в същия ден, в който депутатите им обърнаха гръб, 27 януари, в стара септична яма откриха 31-годишна варненка, която беше в неизвестност от началото на годината. Разследването установи, че тя е била жестоко убита, а заподозрян е 39-годишният мъж, с когото имала интимна връзка. След ареста той призна за стореното и посочи точното място, на което е скрил трупа. Обясни и че след като е заровил тялото на любимата си, старателно покрил дупката с трева. Набучил и дръвчета, за да имитира насаждения.

Какви промени щяха да се въведат, ако бяха приети предложенията?

На първо място осигуряване на бърза и ефективна защита на пострадалите и упражняване на превантивно и възпиращо действие върху насилника.

“Като допълнителен механизъм за защита се посочва, че домашно насилие може да се извършва чрез действие или бездействие. Така се въвежда задължение за близките на малтретирано лице да уведомят компетентните органи за актовете на нападение”, е записано в проекта, внесен от бившия правосъден министър Надежда Йорданова и подкрепен от Министерството на правосъдието във всички комисии, в които е разгледан.

Проектът целеше и да улесни достъпа до правосъдие, като се предвиждаше в срок до 24 часа държавните, общинските органи, лечебните заведения и юридическите лица да препратят молба по искане на пострадалия, за да бъде издадена заповед за защита до съответния районен съд. Към момента компетентен да наложи тази мярка е районният съд по местоживеене на пострадалите. Проектът предлагаше това да е всеки районен съд по постоянния или настоящия адрес, районният съд по мястото на извършване на насилието или друг адрес, на който пострадалият се намира.

Цел беше и разширяването на кръга на лицата, които са жертви на домашно насилие - например дете, което се отглежда от хора, на които са възложени грижите за него, или им е поверено. Те също щяха да бъдат добавени към графата домашни насилници, ако са такива, следователно малчуганът ще получи защита по Закона за домашно насилие. Към извършителите щяха да се добавят още роднини по права линия (например майка, баща, баба, дядо) или по съребрена до четвърта степен (братовчеди), както и лице, което е или е било във фактическо съпружеско съжителство, и съпруг или бивш съпруг на родителя.

Трябваше да се увеличат и мерките за защита, които могат да налагат компетентните органи. Например да се забрани на агресора да осъществява контакт с пострадалия под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, или чрез всякакви други средства и системи за комуникация. Също да се забрани издаването на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия или прекратяване на валидността на издадено разрешение за срок, определен от съда. Трябваше насилникът да бъде задължен да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева. Също и насочване на пострадалите лица за ползване на специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа.

Друго, което беше записано в законопроекта, е безплатната правна помощ за нуждаещите се, както и създаването на национална информационна система и национален регистър за случаите на домашно насилие. Такъв в момента няма. Достъп до данните в този регистър щяха да имат МВР, АСП, Агенцията за качеството на социалните услуги, ДАЗД и съдебната власт. Така при всеки подаден сигнал ще може незабавно да се установява дали лицето, срещу което е подаден сигнал, вече е регистрирано в системата.

Проектът предвиждаше и създаване на национален съвет, който да осъществява държавната политика по превенция и защита от домашното насилие.

“То е като пандемия - обясни тогава мотивите Надежда Йорданова. - През 2019 г. са извършени 42 убийства в домашна среда. През 2020 г. те са 34, от които 27 жени и 7 мъже. През 2021 г. са извършени 59 убийства в домашна среда - 33 са жените, загубили живота си заради насилие, 26 са мъже. Увеличава се броят на жертвите на домашно насилие, които не са само жени, но и мъже, възрастни хора и инвалиди.”

Отхвърлено беше и предложението на БСП за изграждането на още кризисни центрове в страната ни, които към днешна дата са 13.

 От Българския фонд за жените категорично осъдиха държавата за това, че “продължава да не събира статистика за мащабите на домашното насилие”.

Въпросът на чия съвест ще тежат десетките убити жени, остава без отговор.