Сънародниците ни винаги гравитират в перферията на забранените организации - осигуряват коли и оръжия, пренасят дрога. Стимулира ги материалното

Нямат боен опит, защото ислямското малцинство у нас не е инкорпорирано към силови структури като МВР

Има традиционен битов ислям, а не консервативно ради радикален

Българите, участващи в терористични организации зад граница, са винаги в периферията. Те никога не са на ръководни позиции, нито пък ги вербуват за камикадзета, които ще изпълнят физически атентата. За последните години историята помни няколко случая на наши сънародници, които бяха арестувани като част от ислямистки групи.

Ролята им обаче никога не е ключова. Дори ставаше ясно, че те не са радикализирани, каквото е основното изискване, за да бъдеш част от джихадистки формирования. Ако пък са го направили - е станало за кратък период от време, което говори, че едва ли разбират идеологията, в чиято услуга са се поставили.

Пример за това е Тони Радев, който беше задържан у нас след атентата на гара “Аточа” в Мадрид през 2004 г. В Австрия арестуваха друг наш сънародник от Дулово през 2017 г. Последният хванат е Сергей Радков, който в момента е зад решетките с един турчин и петима белгийци в Брюксел. 20-годишният младеж от Благоевград е обвинен за участие в терористична фракция, подготвяла покушение срещу кмета на град Антверпен и лидер на една от най-големите белгийски партии - Барт де Вевер.

И в трите случая младежите са снабдявали организациите с оръжия. Според федералната прокуратура на Белгия Сергей се е радикализирал много бързо и за кратко, но адвокатът му твърди друго: “Вярващ мюсюлманин е, но не и радикализиран и не е имал терористични мотиви.”

Подозренията срещу арестувания, който е бил в България последно през 2016 г., когато все още е непълнолетен, са, че е предоставял оръжия за извършване на атаката. Тепърва ще става ясно откъде ги е намирал и какви точно са били те. Сигурно е, че той и останалите задържани са обвързани с джихадисти от ИДИЛ.

Защо сънародниците ни никога не заемат ролята на командир или камикадзе, обяснява проф. Владимир Чуков.

- Проф. Чуков, каква е причината българите да заемат второстепенни и третостепенни роли в радикалните групи?

- Въпросът защо няма български граждани на ръководни позиции в организациите, тоест командири, няма и активни полеви участници, за разлика от косоварите, македонците и босненците, има конкретни отговори. Нашенците участват като логистици, например в снабдяването с оръжия и автомобили. Имаме три известни случая. Първият е на нашия сънародник, който участваше в атентата на гара “Аточа” в Мадрид 2004 г. В Австрия през 2017 г. младо момче от Дулово също беше задържано. То снабдяваше атентаторите с оръжия. Историята със Сергей Радков е същата. Той отново е второразреден. Това е така поради няколко фактора. На първо място стои тежестта на религията, която изповядват, и крайното споделяне на идеите й. В Източна Европа много дълго време ислямската религия беше маргинализирана, така както християнската беше тласкана в перифериите. Поощряваше се атеизмът. В бившата източна комунистическа Европа ислямът се явяваше материя, която не се стимулираше от държавата. Неговите представители, както тези на християнството, не бяха уважавани и авторитетни хора. Забележете, че всички джамии до 1989 г. бяха на териториите на Западна Германия - общо 2500 на брой. Едва след това беше построена първата джамия в източен Берлин. Има и втори фактор за това българите да не заемат ключови роли в радикалните групи.

- Какъв е вторият фактор?

- Специално за България и Източна Европа малцинствата не бяха инкорпорирани достатъчно широко към силовите структури. Много трудно например беше човек от малцинството на мюсюлманите да стане курсант във военно училище или да постъпи в школата на МВР. Да не говорим за растеж в йерархията. Дори до ден днешен генерал в тези структури от този произход няма.

- Тоест сънародниците ни нямат опит с оръжията и военната подготовка?

- Да. Ислямското малцинство у нас не е боравило с оръжие. Няма нужния боен опит. Държавата не приема и полузатваря вратите за тези хора в силовите структури на държавата. Това важеше не само у нас, но и за цяла Източна Европа. Пример са ислямските радикали, централноазиатските радикали. Ще припомня интересен случай - от Таджикистан в ИДИЛ отиде един от най-елитните борци срещу тероризма - човек, който има огромен опит и е бил награждаван още от времето на социализма с грамоти за борба срещу криминалния контингент. Накрая той се обърна и стана един от шефовете на “Ислямска държава”. Същото важи и за египтяни, йеменци. Тези, които са били част от силите на реда - полицията. В Източна Европа това не се случи. Тези хора, от една страна, не бяха допускани до силовите структури, а от друга - не бяха поощрявани да се обръщат към индокринирания ислям.

- Каква тежест има финансовият фактор в мотивацията им?

- Това е третият фактор и той съвсем не е на последно място. Материалният стимул е важен. Например наш сънародник участваше в атентата на гара “Аточа” в Мадрид (серия от взривове с влакове в Мадрид през 2004 г., които убиха 191 и раниха над 1800 души - бел. ред.). Той беше от българомохамеданите. Човекът от атентата в Австрия пък беше родом от Дулово. Сергей Радков, когото задържаха наскоро, по данни на властите е ром от Благоевград. Тоест всички изброени са хора, които са декласирани, маргинализирани. По този начин те търсят материална облага. Много трудно е да се каже, че са радикализирани, тъй като, за да стане това, те трябва да влязат в едни доктринални дебри.

- Защо Белгия е точка на джихадистката култура? Има цели квартали, които са свърталища на радикален ислям.

- Белгия и Нидерландия например са две държави, които са либерални и отворени към света. Там се поставят на пиедестал правата на човека. Неслучайно те бяха част от крайната дестинация, когато започна голямото преселение през 2015-2016 г. на бежанците, навлизащи на територията на Европа, без дори да се проверяват на границата. Специално Белгия много лесно приема мюсюлмани и дори мисля, че преди 10-15 г. в самия Брюксел практически съотношението на местни жители и на мюсюлмани бежанци беше 50 на 50. Огромно струпване. Защо? Имат нужда от евтина работна ръка. Това са хората, които се занимават с тежката черна работа. Те са по строежите или са персонал в заведенията и кафенетата.

- Знаете ли коя е първата европейка камикадзе?

- Казва се Мюриел Дегок. През 2005 г. тази бивша сервитьорка от Шарлероа направи самоубийствен атентат в Ирак заедно с втория си съпруг, който е мароканец. Първият й съпруг е турчин. Христоматиен пример за това как тази младежка прослойка, която е безработна, необразована и респективно примамена от тези мрежи на ислямисти, може да се превърне в жертва. Нашият сънародник има същата роля, но при него дори е много по-лесно обработването, тъй като е пришълец и търси работа на място.

- Със сигурност ли няма нито един българин, който да е заемал водеща роля, или поне дясна ръка на командир в радикална група?

- Няма! Имаше човек в ИДИЛ на име Салман, който се титулуваше с прякора Българина. Известен джихадист, но татарин от Татарстан. Лица от Руската федерация и някои чеченци искаха да се пишат българи, защото татарите в исляма са втора категория хора. Като при нас да кажеш - аз съм ром.