България е на второ място в ЕС по най-ниска задлъжнялост

 Брутният външен дълг на България в края на януари 2023 г. е минал над 45 млрд. евро и се доближава до 50% от БВП на страната, отчете БНБ. Увеличението за година е близо 4 млрд. евро. 

Важно уточнение тук е, че тази сума показва външните задължения на всички - правителството, централната банка, други финансови институции, на бизнеса и междуфирменото кредитиране. 

Разбивката е следната -  правителственият дълг е 10,1 млрд. и се е увеличил с 1,8 млрд. евро.  Външните задължения на БНБ са 2 млрд. евро. Дългът на финансовите институции е 6,06 млрд. евро и се вдигнал с 1,1 млрд. Външните задължения на бизнеса са 12,6 млрд. евро и за последната година са нараснали с 215,8 млн. Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на почти 14,3 млрд. евро - с 589,4 млн.  повече от януари 2022 г.

Всъщност правителственият дълг, който се смята и за държавен, е на нивото, какъвто е бил при правителството на Андрей Луканов през 1990 г., когато бе обявен мораториум върху плащането му.

Приликите между двата периода обаче приключват с това. Защото през 1990 г. валутните резерви на България са 1 млрд. долара, брутният вътрешен продукт е под 10 млрд. долара и трябва да се платят по дълга близо 3 млрд. долара.

Сега БВП на страната ни е близо 90 млрд. долара, валутните резерви са към 20 млрд. долара, а само преди по-малко от месец България плати над 1,3 млрд. долара по външния си дълг без никакви сътресения.

България стои и в целия ЕС добре като задлъжнялост спрямо БВП. В края на третото тримесечие на 2022 г. брутният държавен дълг, отнесен към БВП на Европейския съюз, е 85,1%, а в еврозоната този показател е достигнал 93%, показват данни на Евростат. 

В България  съотношението на държавния дълг към БВП в края на третото тримесечие на 2022 г. се е увеличило с 1,8%  до 23,1%. Въпреки увеличението сме на второ място в ЕС по ниска задлъжнялост. Пред нас е само Естония  с 15,8%. А на фона на най-задлъжнелите държави в ЕС страната ни е направо отличник. Защото съотношението държавен дълг към БВП в Гърция е 178,2%, а в Италия - 147,3%.

Дългът на правителството обичайно нараства в два случая - когато се теглят нови заеми с по-изгодни условия, за да се рефинансират стари, или за посрещана на извънредни разходи, които приходите в бюджета не могат да поемат.

Служебното правителство например изтегли нов дълг от 2,2 млрд. евро на външните пазари, за да покрие плащанията по стари заеми и увеличените разходи. В края на февруари например те са били 9,6 млрд. лева при 7,296 млрд. преди година. Увеличението идва от по-високите пенсии и даваните компенсации за скъпия ток на бизнеса. Ръст има и при капиталовите разходи, разходите за персонал и за издръжка.

Финансовото министерство до дни трябва да предложи и проектобюджет до края на годината. Вече бе обявено, че в него ще се заложи 3% дефицит, 940 лв. минимална заплата, индексация на пенсиите с 12,6% от юли, ще се включат и всички разходи по плана за възстановяване. С мерки като данък свръхпечалба, увеличение на толтакси и концесионни възнаграждения, по-ниската ставка на ДДС само за хляба, брашно, бебешки храни и книгите, увеличаване акциза на електронните цигари и ограничаване на разходи правителството разчита на допълнителни 6 млрд. приходи, за да не се тегли нов дълг над 6 млрд. лева.

Николай Василев: Бих предложил бюджет, в който да има излишък

Притеснителни са намеренията дългът да расте с по 15 млрд. на година, съветът ми е да се внесе бюджет с малък излишък. Най-напред да направя уточнение, че тези 45 млрд. евро са брутната външна задлъжнялост на страната - т.е. на публичния и частния сектор. Брутният външен дълг дефиниран се увеличава, защото има ръст на икономиката.

 Това, което ме притеснява, е задлъжнялостта на правителството, на публичния сектор. Само за около година  дългът се е качил с 10 млрд. лв. и ако слушам заявките на политиците - от някои повече, отколкото от други, те смятат да вдигат   публичния дълг на страната с 10-15 млрд. лв. на година от тук нататък, вовеки веков.  Точно обратното на онова, което държавата правеше между 2007 и 2008 г. и след това на приливи и отливи докъм 2020 г.

Моето мнение е ясно - в добри години за българската икономика няма никаква причина да има  бюджетен дефицит изобщо. Аз бих предложил да се внесе бюджет с малък излишък през април, който да бъде гласуван от новия парламент и изпълняван от новото правителство.