Национален празник на Украйна е Денят на независимостта - 24 август 1991 г. Тогава украинците биха шута на разпадащата се тоталитарна съветска империя. Но те всяка година отбелязват и още една важна дата в своята история. На 28 юни те честват годишнината от възстановяването на украинската държава. Това се е случило в Лвив през 1941 г. Осъществено е било от организацията на украинските националисти, чийто лидер е големият украински патриот Степан Бандера. Обърнете внимание, че това е станало на шестия ден от началото на германско-съветската междусъюзническа война. Към този момент германската армия вече е била окупирала част от украинската територия. Но Бандера и другарите му решават да поставят Третия райх пред свършен факт, като обявят независимост. Този им акт много напомня на нещо, което добре познаваме от българската история - Съединението от 1885 г. Тогава българи родолюбци без да питат нито турския султан, нито руския император, обявяват съединението на Източна Румелия с Княжество България. Българският княз Александър Батенберг подкрепя Съединението. Но през 1941 г. германският фюрер Адолф Хитлер е разгневен. В неговите планове, както и в плановете на довчерашния му боен другар Йосиф Сталин, не е влизало създаването на независима украинска държава. Затова и на 5 юли 1941 г. Степан Бандера е задържан от Гестапо и хвърлен в концлагера Заксенхаузен, където остава почти до края на Втората световна война - декември 1944 г. Неговите братя Олександр и Василий също са арестувани от германците и загиват в концлагера Освиенцим през 1942 година.

Тези факти обезсмислят всички простотии, които са написани у нас за Степан Бандера и които го представят едва ли не като „фашист“. Да се бориш за свободата и независимостта на своята родина е най-сладкият „национализъм“. Защото това е родолюбието, което кара лирическия герой на Ботев от „На прощаване“ да закълне своите братя „силно да любят и мразят.“ Така в наши дни, като истински Ботеви герои, украинците силно любят своето отечество и силно мразят неговите руски врагове. За тях клетвено говорят и следните стихове в „На прощаване“:

Аз вече пушка нарамих

и на глас тичам народен

срещу врагът си безверни.

И поетът пояснява, че прави това „за мило, за драго, за теб, за баща, за братя...пък... каквото сабя покаже и честта, майко, юнашка!“ Така, по Ботевски воюва днес украинският народ и защитава своята свобода и независимост.

Степан Бандера също като нашите Левски и Ботев е любил своята родина и е мразил нейните врагове. И той като нашите национални герои цял живот се е скитал немил, клет и недраг. Но е успял да се изправи, както срещу Хитлер, така и срещу Сталин. Краят му е трагичен. След като братята му загиват в германския концлагер той е убит от руснаците.

Степан Бандера създава Украински национален комитет в Краков с цел да обедини украинците в борбата им за независима държава. Докато е в немски концлагер е формирана Украинската въстаническа армия. Това е най-голямата партизанска армия по време на Втората световна война. И тя воюва, както с Германия, така и със СССР. С други думи, била е най-правилно политически ориентирана. Създадена е във Волин (Северозападна Украйна) през пролетта на 1943 година и всъщност продължава украинско-полската война 1918-1919 г. и украинско-руската война от 1918-1921 г., като целта й е била да възстанови суверенитета на Украйна върху етническите територии на Украинската Народна Република и Западно-Украинската Народна Република. Преди войната част от тези територии са били включени в полската държава.

Войните раждат чудовища. Така и благородната кауза на Украинската въстаническа армия в един момент се изражда в престъпления срещу мирното полско население. Започва етническо прочистване на „освободената“ територия. Жертвите са десетки хиляди. В това страшно време Степан Бандера е в германски затвор, но днес полски историци твърдят, че той е организирал това „прочистване“, защото негова е била идеята.

Истината е, че войната на украинците срещу всички окупатори на тяхната земя продължава цели десет години - от 1943 до 1953 г. В края на 1944 г. германците предлагат на Бандера да присъедини Украинската въстаническа армия към немските сили. Но той категорично им отказва. Идва краят на войната и Украйна остава отново окупирана държава. Затова Степан Бандера и другарите му продължават борбата за независимост.

Той живее в Мюнхен под чужда самоличност и ръководи дейността на задграничните украински организации. През есента на 1949 г. на закрито заседание Върховният съд на СССР произнася смъртна присъда срещу него. И тя е изпълнена на 15 октомври 1959 г. Убиецът Богдан Сташински изстрелва в лицето му специален разтвор от калиев цианид. На 17 ноември 1961 г. германски съд установява, че убийството на Бандера е извършено по заповед на председателя на КГБ Александър Шелепин и на ръководителя на СССР, първи секретар на ЦК на КПСС, Никита С. Хрушчов.

Прокълнат в СССР и Русия, хвърлен в немски концлагер по време на войната, Бандера е национален герой на Украйна. Затова и на 20 декември 2010 г. президентът на Украйна Виктор Юшченко го удостои посмъртно със званието „Герой на Украйна“ за „несъкрушимост на духа в отстояването на националната идея, за проявените героизъм и саможертва в борбата за независима украинска държава“.

След идването на власт в Киев на проруския президент-марионетка Виктор Янукович указът е отменен. Но паметници на Степан Бандера има издигнати в Лвов, Тернопол, Ивано-Франковск, Дрогобич, Сколе, Турка, Самбир, Стари Самбир, Теребовля, Бережани, Бучач, Дубляни, Микитинци, Стрий, Борислав, Залишчики, Червоноград, Мостиска, Кременец, селата Козив, Вербив, Грабивка и Середний Березив. Кой български национален герой има паметници в толкова много градове и села на България? Може би само Васил Левски. И Христо Ботев.

Степан Бандера е украинският Апостол на свободата. Враждебната, както на българските, така и на украинските национални интереси, комунистическа пропаганда - в СССР и у нас, твърдеше друго за него. Но нима тя не охулваше и нашите национални герои Стефан Стамболов и Захарий Стоянов, само защото бяха противници на руската империя?

Днес, когато украинският народ води героична война в защита на своето отечество, всички честни и достойни хора по света му подават приятелска ръка. В тази война украинците научиха най-важния исторически урок: за отечеството се воюва и саможертвата за него е свята. Затова и още от първия ден на войната, още от 2014 г., аз вярвам, че те ще устоят на вражеската агресия и ще победят. Руските агресори ще бъдат прогонени от свещената украинска земя. Народът на Тарас Шевченко и Степан Бандера ще съхрани своята независимост и своето мило отечество.

Но ще си позволя да завърша този урок с няколко стиха от младата украинска поетеса Анастасия Дмитрук. Те са написани през 2014 г., когато Русия започна войната срещу Украйна, В тях поетесата се моли за мир. Но задава и онези въпроси, които всеки честен човек днес си задава: защо руснаците нападнаха своите съседи. Нима не са живели векове заедно. Защо им причиниха това страдание. За какво всъщност воюват. Трагедията е, че войната вече не може да се върне назад. Не могат да възкръснат убитите. И затова Анастасия се моли:

Върнете ни небето наше,

върнете нашия покой!

Защо дойдохте съседи?

Защо дойдохте с бой?

И горестно изповяда:

Ние видяхме смъртта, момчета,

погледнахме я смело в очи

Не трябва война, не трябва...

Път назад след нея няма, нали.

Това са стихове избликнали от сърцето. И тук си припомням написаното от Патриарха на българската литература Иван Вазов. В далечната 1887 г. той пътува до Москва и Сант Петербург и пише пътеписа „Извън България“. В него и днес можем да прочетем:

„Големи грижи ще трябват още, за да се поправи нравствено простият руски народ“.

Тези думи на Вазов са актуални и днес. Защото само „прост народ|“ избира за свои управници престъпници. Но когато започне трагедията е вече късно за морални поуки. Затова и Анастасия Дмитрук ще изповяда в друго свое стихотворение:

Никога братя няма да бъдем

нито по родина, нито по майка.

Нямате дух на хора свободни,

затова и с вас не сме дори сродни.

___________________

В урока е използван материал от книгата ми „Украински записки.2013-2018“. ( 2020 ).

*От фейсбук