С Красимир Христов - Баката и Николай Зарев - Данкина изкарвахме по 2-3 хил. марки на седмица от задигнати лади за Украйна

Защитените свидетели са предатели и си подписват смъртната присъда. Моят личен приятел Васко Кеца от “Килърите” го изпя такъв

Зареждахме дървената мафия с по 100 кубика тополи на вечер за целулоза, даваха ни по 200 марки на кубик

С ченгетата - услуга за услуга, плащахме според позицията и за какво трябва да си затворят очите

В миналия брой на “24 часа - 168 истории” ви разказахме за бившия престъпник Иван Христов (имената са сменени поради съображения за сигурност), който днес е на 57 г. и живее в защитено жилище. Той е крал коли, задигал е каси от домове, участвал е в грабежи, измами, отвличания, изнудвания, трафик на оръжия и фалшив алкохол. Пред медията ни Иван разказа за неговия опит като част от “организираната престъпност”, както сам я нарича, и защо към днешна дата вече е загърбил този начин на живот.

Иван оцелява след няколко покушения, инфаркт и два инсулта. Има четири стента на сърцето. 16 години е прекарал из затворите у нас - Плевен, Белене, Ловеч. Влизал е 5-6 пъти. В този брой четете спомените му за кражбите на автомобили през 90-те години на миналия век, за дървената мафия и нападенията срещу него.

- Кой поръчваше на теб и групата ти да крадете автомобили за Украйна?

- Не беше един човек. В схемата участваха няколко души. Беше цял канал. Знам имената на всички, но няма как да ги кажа. Аз и хората в групата, сред които Красимир Христов - Баката и Николай Зарев - Данкина (и двамата убити - бел. ред.), отговаряхме за самите автокражби. Ние трябваше да покрием бройката от 14 лади и да ги закараме на “Илиянци”. Там вече друг човек отговаряше за тях, преди да напуснат границата. За да покрием цифрата, която ни искаха, обикаляхме из цяла България. Не беше трудно да намираме. Много хора караха лади. Те имаха слава на среден клас автомобили, но все пак по-добри от “Москвич” и “Запорожец”. Спомням си “Лада 2107”, която излезе през 1982 г. и беше върхът на класиката при ладите. След това се появиха по-скъпи модели. Започнаха да ни поръчват аудита и мерцедеси.

- По колко печелехте от откраднат автомобил?

- От ладите печалбата не беше кой знае каква - 2-3 хил. марки на седмица, или по 12 хил. марки в месеца. При другите коли като ауди и мерцедес зависеше от конкретния модел. За тях поръчките не бяха както при ладите. Няма как да вземеш по 14 на седмица. Все пак, като ти звъннат за Audi 80 C, което тогава струваше една торба пари, трябва да проучиш в кой град има такова и кой човек си го е купил, за да го откраднеш. Не всеки можеше да си позволи такава кола. Тогава и методите на кражби се промениха. Ладата беше лесна. Като влязоха модерните за времето си автомобили, започнахме да използваме декодер. Така ги разбивахме. Намирахме си устройствата. Мога да кажа, че печелех добри пари - щом второто BMW 7-а серия в България беше мое, значи правете си сметка. Първото беше на шефа на митницата от Сливен, второто - мое, купено от Германия.

- Получавал ли си поръчка за автомобила на някой известен политик, певец, актьор, спортист?

- Да, получавали сме и такива поръчки. Имам интересен случай от 1989 г. Откраднах мерцедеса на Мануела Малеева (най-добрата ни тенисистка - бел. ред.), но ме хванаха. Не на момента, а по-късно. Пак беше поръчка - конкретно за нейната кола. Знаехме добре коя е тя. Приех поръчката, защото ни обещаха печалба от по 5 хил. марки на човек. Бяхме двама. Направо щяха да ни позлатят. Изпълнихме добре целия план. Имахме информация къде се движи тя, маршрут, къде паркира, всичко. Действахме.

- Как ви хванаха?

- Положението е риск печели, риск губи. Хванаха ни. Не ни е било нито за първи, нито за последен път. Стават грешки в бързината. Но това не ме е накарало да спра след това. Печалбата щеше да бъде много добра. Представете си - от 14 лади на седмица сме вземали по 2 хил. марки на човек, а само за нейната кола ни даваха по 5 хил. марки на човек. Как да откажем? Директно се захванахме.

- Кой беше организатор на канала за крадени коли? Можеха ли да посочат теб пред полицията, в случай че ви бяха задържали?

- Действахме като група. Деляхме си печалбата. Това, че някой може да те предаде, го мислиш постоянно, но играта е такава. В нея приятели няма. Държиш се за тези около теб, въпреки че всеки един от тях може да реши да се спаси, като те изпее. Така Васко Кеца от “Килърите” (осъден на доживотен затвор за убийствата на адвокат Петър Лупов от Велико Търново и шуменския бизнесмен Румен Рачев - бел. ред.), който ми беше личен приятел, го предаде защитен свидетел. Много пъти са ми предлагали, но съм отказвал. Казвали са ми: “Кажи имена, кажи кой беше с теб, кой ти поръча и плати”, но аз винаги съм бил категоричен: “Няма как да стане”. Ако съм го направил тогава, нямаше да говорите с мен сега. Директно щях да си подпиша смъртната присъда. Предатели винаги има.

- Получавал ли си поръчки за убийство?

- Да! Опитвали са се да ме наемат за убийство, но съм отказвал. Предлагали са ми огромна сума пари. Знаеха, че аз, като получа задача, за която ще платят много, върша всичко докрай. Стават понякога грешки, но за тях съм си поемал последствията. Носил съм си кръста. На убийство не съм се съгласявал. Аз съм вярващ човек, макар че съм престъпник. Най-големият грях е да отнемеш човешки живот. Дали пред мен са убивали някого, няма да казвам. Същото ми е мнението и за наркотиците. Не съм съден никога за трафик, защото не съм участвал в канали. Не съм вземал, не съм имал интерес. Предлагали са ми да изкарам много, но съм отказвал. По купони като се събирахме, останалите вземаха, но аз не. Не ме е блазнило. И парите нямаше да са ми сладки. Странно звучи от моята уста, но ми се гади, като помисля, че ги вземат деца. Не се правя на добър. Търсили са ме хора, които са ме молили не да извърша престъпление, а да им измисля схемата - стъпка по стъпка. Да им го планирам.

- Изнудвали ли сте някого за бизнеса му, такса спокойствие?

- Не, това беше при борците. При нас такива методи нямаше. Аз съм изнудвал и отвличал само престъпници. Дължали са нещо на някого, стъпили са накриво, решили са да приберат едни пари, които не са техни. Тогава ми звънят и ми казват кой трябва да бъде наказан, но дотам. Да ходим при хора с големи бизнеси и да им искаме пари, за да не ги закачаме след това, не го е имало. Даже сме работили с такива. Например - дървената мафия, както я наричам.

- Каква е тази “дървена мафия” и как сте работили с нея?

- Говоря за предприятие или няколко такива, които зареждахме с тополи за целулоза. Изкупуваха ги на много сериозна цена - 200 марки за кубик.

Правехме по 80 до 100 кубика на вечер. Печалба с минимални разходи. Ако си направите една много бърза сметка, ще разберете, че изкарвахме луди пари. Плащахме си на ченгетата.

- Как им плащахте?

- Разказах ви историята за митничаря, когото лично аз обрах, след като получих такава поръчка. Човекът си беше част от организираната престъпност, стъпи накриво, взехме му кинтите и се кротна. Сред ченгетата също имаше такива. Изкарваха много пари от нас. Принципът е услуга за услуга.

- Колко им плащахте? Според печалбата или твърда сума всеки път?

- Зависи от човека и позицията му. Зависи и за какво точно трябва да си затвори очите. Парите правят чудеса.

- Имало ли е покушения срещу теб и от кого са били?

- Стреляли са по мен. Взривиха ми и две коли. Единият автомобил във Враца пред една дискотека, докато хората на Иво Карамански се стреляха вътре. Тези, които ми сложиха бомбата с часовников механизъм, объркаха часа, в който трябваше да се кача в нея. На косъм се разминах тогава. Аз съм с много здрава психика. Другия ми автомобил също го взривиха, преди да вляза в него. Ранявали са ме и съм изпадал в клинична смърт също. Стана по време на един бой в заведение. Наръгаха ме в гушата на милиметри от сънната артерия. Случи се през 1996 г. Оцелях. Разследвания не е имало. Не съм подавал жалби. Аз осъдих сам човека. Получи лична присъда от мен. Не ви говоря за убийство. По време на тези покушения никога не съм се страхувал. Не съм развивал параноя. Когато убиваха хора около мен, най-вече такива, с които съм работил рамо до рамо, не съм изпадал в паника. При този начин на живот беше ясно как се развиват нещата. Пазиш се по свой си начин. Носил съм оръжие. Имал съм много врагове. Знаех добре и имената им. Знаех и точно с какво съм ги ядосал. В тези моменти няма полиция, сам си. Сам се грижиш за себе си и безопасността си. Ако оцелешш - оцелееш.