Директорът на външното разузнаване на Русия Сергей Наришкин няма нищо общо с образа на „фуражка“. Всичко в биографията му подсказва, че той оглавява Външното разузнаване с някаква друга цел, защото най-силните му качества определено не са в шпионажа.

Той е човек с богат опит в управлението на големи компании, доказал се е като професионалист в привличането на чужди инвеститори и като дипломат, откриващ компромисни решения, когато се водят ожесточени спорове между ведомства. Защо човек с ясно изразен бизнес профил и склонност да се занимава с икономика е поставен на този пост, е загадка и отговорът трябва да се търси някъде в миналото.

Роден през 1954 г., Наришкин е част от семейство на обикновени работници, живеещи в малък апартамент в тогавашния Ленинград – днес Санкт Петербург. Завършва радиоинженерство и познатите му от университета казват, че бил умен, приятен, можел да говори с всеки. През 1978 г. заминава да учи в Москва. Именно там вероятно е преминал висшата школа на КГБ, чийто кадър е и руският президент Владимир Путин. Самият Наришкин казва, че през 1980 г. е работил в ленинградския филиал на разузнаването, където се засича с Путин.

През 1982 г. той е издигнат за зам.-ректор на Политехническия университет в града, а 6 години по-късно е назначен в съветското посолство в Брюксел като експерт на Държавния комитет по наука и технологии.

Попада там в интересни времена – Перестройката е в разгара си и в Източния блок предстоят мащабни смени на соцрежимите.

Връщайки се през 1992 г. в Санкт Петербург, Наришкин веднага е привлечен от кмета Анатолий Собчак, който тепърва кове своята кариера и тази на Владимир Путин. Двамата са в отдели към Комисията по външни отношения и там Наришкин открива своето призвание – да привлича чуждестранни инвестиции. Именно той убеждава гиганти като Philip Morris, Caterpillar и Ford да изградят своите мегазаводи в района.