През 2012 г. досието е било на бюрото на Гансвайн - секретарят на папа Ратцингер, после - в Държавния секретариат! Призна го в лична среща с адвоката ми, после отрече

Енрико де Педис от Banda della Magliana не е бил инициатор на похищението, изпълнил е нареждане на друг човек, може би - от Светия престол

Истината са знаели Йоан Павел II, Бенедикт XVI и свещеници. Сега я знае Франциск! Но тя е толкова тежка за имиджа им, че няма да я кажат

Пет дни след отвличането Ема трябваше да пее с хора в аудиторията на “via della Conciliazione”. Чакаше това събитие развълнувана, но… не отиде

В очите на майка си Пиетро Орланди години наред вижда тъга. Нищо на света не е способно да я заличи така, както истината за съдбата на дъщеря й Емануела.

Пиетро е сигурен – един ден очите на Мария Орланди няма да бъдат толкова тъжни. Денят, в който Ватиканът ще обясни пред семейството защо 15-годишната девойка трябваше да бъде “заличена” от лицето на земята.

Един глас в главата му не спира да повтаря, че това признание е толкова тежко за имиджа на Светия престол, че той никога няма да го изрече. Въпреки това Пиетро чака този ден. Чакат го и сестрите на Емануела.

За първи път пред българска медия братът на “ватиканското момиче” споделя съмненията си за случилото се с Орланди, кой е знаел за похищението й и какви са били последните й дни преди онзи фатален 22 юни 1983 г., след който следите й се губят завинаги.

- Пиетро, Ватиканът възобнови разследването за изчезването на Емануела. Ще излезе ли най-накрая истината наяве?

- Аз, майка ми и сестрите ми се надяваме на това. За първи път от 40 години насам Ватиканът реши да започне разследване, но важното сега е то да бъде направено с максимална яснота и прозрачност, а не просто като начин да се използва историята на Емануела за вътрешни борби в Светия престол, защото имам съмнения, че и подобна развръзка на това “гръмко” събитие може да има.

- Служителите на Ватикана непрекъснато настояват, че няма таен архив по случая “Орланди”. Вярвате ли им?

- Абсолютно невярно! Казвам го с най-голямата увереност на света. Въпреки че църковната институция Ватикан е неизменна част от суверенната държава-град Ватикан, тя все пак е в пределите на Италия, но никога не е искала да си сътрудничи с италианските магистрати. Нещо повече – тя отхвърли три международни съдебни поръчки, които целяха изслушване на някои личности от високите йерархични нива на Светия престол. Пред вашата медия ще кажа едно нещо - във Ватикана има секретни архиви, а със сигурност и досие за отвличането на Емануела! През 2012 г. това досие беше точно на бюрото на Георг Гансвайн - секретаря на папа Йозеф Алойзиус Ратцингер (Бенедикт XVI, 265-ият папа на римокатолическата църква от 19 април 2005 г. до 28 февруари 2013 г. – бел.р.)

- Откъде знаете за това досие, къде е то днес и какво пише в него за Емануела?

- Преди около две години в лична среща самият монсеньор Георг Гансвайн, който служи като префект на папското домакинство, изключително близък до Бенедикт XVI, каза пред моя адвокат Лаура Сгро, че такова досие съществува, но е прибрано в Държавния секретариат. След смъртта на Бенедикт XVI Георг пише едни декларации, които са, меко казано, странни. В тях той се отрича от думите си и заявява, че такова досие няма. Разбирате ли как се пропуква тезата на Ватикана, че нямат общо със сестра ми.

- Защо обаче крият истината? Кой в Светия престол има полза от това?

- Аз съм сигурен в едно! Истината е била известна на Йоан Павел II и Бенедикт XVI. Тази истина е известна и на папа Франциск, както и на други личности от Ватикана. Ето защо казвам, че ако това разследване беше проведено честно и прозрачно, то нямаше да продължи дълго, защото щеше да е достатъчно да направят само едно – да кажат какво е станало с Емануела. За съжаление тези 40 години мълчание и продължаващото желание всичко да остане скрито ме карат да мисля, че истината е много тежка за имиджа на Ватикана и на самата Църква. И аз няма как да приема, че те са чисти в казуса “Орланди”. Действията им не просто говорят, а крещят, че имат общо с престъплението. То тежи на тяхната съвест.

- Да говорим за възможните хипотези. На първо място – Емануела е станала разменна монета за живота на терориста Ал Агджа, който опита да убие Йоан Павел II?

- Нищо не може да бъде изключено, тъй като няма конкретни доказателства, които да оборят по категоричен начин тази хипотеза. Точно тази следа се дълбае от дълги години. Всичко започна, когато предполагаемите похитители поискаха свободата на Агджа в замяна на Емануела. Спомням си обаждането и тревогата, която майка ми и баща ми изпитаха. Това беше първата версия, която се “завъртя” около похищението на сестра ми. Съмнителен за мен беше фактът, че самият Ватикан някак искаше да наложи точно линията с терористите. Но отново ще се повторя – не го изключвам категорично!

- Следваща версия – Емануела е разменна монета на мафията, която я отвлича заради фалиралата Banco Ambrosiano?

- Това отново е само теория, защото няма ясни доказателства, че отвличането е свързано с парите от фалита на Banco Ambrosiano. Но е вярно и трябва да се има предвид, че огромни суми от сицилианската мафия са преминали през Ватиканската банка, IOR (Институт за религиозни дела - финансова институция, разположена във Ватикана и управлявана от Надзорен съвет, който се отчита пред комисия от кардинали и папата – бел.р.) и Banco Ambrosiano. Това са пари, които Йоан Павел II е използвал за “Солидарност” и според тези теории мафията е искала парите си обратно. Само че тези пари изчезнаха. Точно както изчезна и Емануела!

- Сабрина Миранди – приятелка на Енрико де Педис от Banda della Magliana - казва, че той е отговорен за отвличането на Емануела. Това не потвърждава ли връзката с мафията?

- Лично аз вярвам, че Де Педис е имал само ролята на работник, тоест трябвало е да изпълни нечие нареждане, но не е бил инициаторът на отвличането. Тоест - свършил е работа за някого другиго, може би за човек във Ватикана. Каква сума е получил и каква е била договорката - не знам.

- Емануела е станала жертва на много близък до папа Йоан Павел II свещеник? Самата тя е споделила пред приятелка, че е била „притеснявана“ малко преди да изчезне.

- Трябва да съм точен към фактите – Емануела никога не е казвала пред приятелката си, че е била изнасилена, но е разказала за “опит за тормоз” от страна на човек, много близък до папата. Последното е истина. Не мога да кажа дали това има общо с нейното изчезване. Със сигурност пред мен, сестрите ми, майка ми и баща ми не е споделяла за подобно нещо. Може би не го е направила от неудобство или пък от страх. Иска ми се да вярвам, че такова нещо не се е случило.

- Емануела и изчезналата 45 дни преди нея Мирела Грегори са отвлечени от Марко Акети, който сам призна пред журналисти това?

- Не вярвам в тази версия, както и че неговият глас е бил този на някой от предполагаемите похитители, които се обаждаха вкъщи. Разбира се, чувствата ми към неговите твърдения остават непроменени – той има своите странности. За фактите обаче са важни доказателствата, такива - няма.

- Направи ли папа Франциск достатъчно, за да разкрие истината за Емануела?

- Досега той не е направил нищо, за да стигне до истината. Всъщност той е папата, който вдигна най-високата и здрава стена по този въпрос. Направи повече от всички други, за да НЕ разберем съдбата на Емануела. Той никога не е искал да заема позиция, нито е искал да се срещне с мен въпреки множеството молби, които отправих. Сега той поиска подновяване на разследването и това ще бъде проверка на собствената му съвест.

- През 2019 г. властите във Ватикана отвориха две гробници в Тевтонското гробище след сигнал, че останките на Емануела са там. Какво показа следствието тогава?

- Двама неанонимни източници във Ватикана ми посочиха тези гробници като възможно място, на което да са скрити останките на сестра ми, или поне като място, което има връзка с нейния случай. Те бяха отворени, но се оказаха празни. В тях дори нямаше ковчезите на двете германски принцеси, които са погребани там. Случайно обаче открихме тайна стая, точно под тези два гроба. До тази стая можеше да се стигне чрез преместване на мраморна плоча. Стаята представляваше стоманобетонно помещение, което беше напълно празно. Подозрението ми е, че документи или доказателства за Емануела може да са били съхранявани точно там допреди няколко години. Все пак гробниците бяха отворени година след като получихме сигнала за тях. Ватиканът изключително бавно взе решение да видим какво има вътре. Защо му отне толкова време? Имал ли е работа, нещо трябвало ли е да свърши преди това?

- Мислите ли, че някой ден ще стане ясно какво се е случило с Емануела и ще има наказани за това?

- Не просто мисля, аз съм сигурен, че един ден цялата истина ще излезе наяве, защото тя не може да бъде крита вечно. Хората със сигурност ще бъдат наказани, ако все още са живи. Повечето от тези, които знаят какво е станало със сестра ми, си отидоха от този свят. И то с много нечиста съвест!

- Опишете Емануела с няколко думи, като неин брат и човек, който я познава най-добре? Какви бяха последните ви дни заедно?

- Емануела беше момиче, което живееше щастливо! Винаги усмихнато и изключително обвързано със семейството си. Тя беше истински любител на музиката - ходеше на уроци по флейта, пиано и пеене. Желанието й беше да стане музикант и щеше да успее, защото беше много добра. Пет дни след отвличането й (на 27 юни 1983 г. – бел.р.) тя трябваше да пее с хора в аудиторията на “via della Conciliazione”. Спомням си как през тези дни беше много заета и развълнувана от предстоящото събитие. Мислеше само за него. Тръгваше от вкъщи за уроците си с огромно желание. Усмихваше се, грееше. Чакаше го, но така и не отиде….