От глада и мизерията ги спасява приятелка на майка ѝ

На 18 г. управлява чифлик и става икономически директор на семейния вестник

 

Съпругата на цар Симеон II - Маргарита Гомес Асебо, която на 6 януари навърши 88 г., е имала драматично детство. Когато е само на една година, родителите й са убити в Гражданската война в Испания. Тогава те живеели в лятна къща на село. Баба й по майчина линия имала кошери с пчели и неин познат идвал при тях, за да събира меда.

При избухването на братоубийствената война обаче този човек дошъл, убил бабата, а майка й и баща й предал на републиканците. Хвърлили ги в затвора и не след дълго там били убити. На семейството до този момент помагала немска гувернантка, която била принудена да си замине.

Тя и брат й Хосе-Луис, който бил на 5 г., останали съвсем сами.

Нямали никакви близки роднини в района

Затова пчеларят се върнал за децата и ги взел. Така двамата били принудени да живеят в дома му заедно с осемте му деца. От тази трагична страница от живота си царицата запомнила и глада, защото тогава дори хлябът бил оскъден.

Не след дълго близка приятелка на майка й на име Кармен Донео успяла да ги открие и отишла в селото, за да помоли пчеларя да ги вземе и да се грижи за тях.

"Тръгнахме с Кармен по един особено скитнически път - признава през 1990 г. в интервю Маргарита Сакскобургготска. - Времето беше страшно и бурно - време на война и сражения. Ние трябваше да пресечем Испания, пламнала в тази братоубийствена битка, за да се доберем до Валенсия. Кармен ни качи на кораб и с него стигнахме до Марсилия. Оттам продължихме пътя си за Северна Испания, за да стигнем до дома на другата ми баба по бащина линия.

Така загубих родителите си

Баща ми беше обикновен бизнесмен, извънредно музикален. Никога не се е занимавал с политика."

От майка си и баща си доня Маргарита успява да запази само няколко снимки благодарение на близка приятелка на семейството. Жената била възторжена идеалистка, гореща републиканка, която, когато научила за нещастието им, решила да отиде до лятната им къща. Искала да спаси част от имуществото заедно с различни предмети и стари кадри за децата. Свързала се с републиканското правителство и оттам й разрешили да отиде с кола до селото. За съжаление успяла да намери само няколко снимки. Всичко било разграбено и опожарено.

Маргарита и брат й Хосе-Луис били посрещнати с отворени обятия от другата си баба. В нейния дом останала да живее и Кармен, която помагала в отглеждането на децата. До ден днешен съпругата на царя благодари на Кармен и твърди, че тя е спасила живота им. Жената починала през 1989 г., но до последния й дъх семейството на царицата поддържало контакт с нея.

До края на Гражданската война (началото на април 1939 г.) малкото момиче и брат й живеели в къщата на баба си. След това се преместили в Мадрид, но бабата починала. Според доня Маргарита "от мъка", защото не можела да преживее, че във войната е изгубила двама от синовете си. Скръбта я погубила.

Кармен продължила да се грижи за Маргарита, която била малко над 4-годишна, и брат й на 10 г., но членовете на цялата фамилия по бащина и майчина линия се събрали, за да решат какво ще правят с децата. Повечето искали да ги оставят при Кармен, която да ги отглежда в апартамент в Мадрид. Но един от братята на баща им отхвърлил този вариант: "Децата на моя брат ще живеят като мои деца в моя дом".

От този момент нататък Маргарита и Хосе-Луис били под крилото на чичо си, който се превърнал в техен втори баща. Грижел се за тях и ръководел всичко, свързано с тях.

Когато бъдещата царица пораснала,

семейството я изпратило да учи в Белгия. На 18 г. поела управлението на чифлик, къща, персонал и работници. Дадено й било и голямо стопанство с животни. Междувременно станала и икономически директор на седмичен вестник, основан от баща й.