“Бяхме 11 души, но подготвени да убием 3000 от момчетата на Пабло, които тичаха из джунглата като подивели с пистолети”, разказва пред “24 часа-168 истории” британският командос Питър Макалийз

С групата му тренирали 11 седмици в тайна база близо до Асиенда Наполес, осигурили им оръжия и бомби

“Ходи ли ти се до Колумбия? Искаш ли да свършиш една работа? След нея всички ще говорят за теб!”

Питър Макалийз получава поръчката за убийството на Пабло Ескобар през 1989 г. Наема го конкурентът на наркокартела “Меделин” – “Кали”. Преди това те са проучили военните му мисии, наясно са и с опита му във въздушните сили на Великобритания. Искат от него да сформира екип. Осигуряват му оръжия, хеликоптери и база в дълбоката джунгла, където ще тренира 11 седмици.

От световната слава и огромна сума пари го дели единствено разстоянието от специалния лагер в Антиокия, където групата се подготвя за покушението, до Асиенда Наполес - домът на “Краля на кокаина”. За първи път пред българска медия Питър Макалийз разказва за кървавата поръчка срещу Ескобар, срещата очи в очи със смъртта и операцията “Хилтън” по свалянето на младия полковник Муамар Кадафи.

- Питър, кога те наеха за убийството на Ескобар и кой ти се обади?

- Бях нает през 1989 г. Човекът, който ми звънна и с когото се срещнах лично в Ангола, беше Дейв Томкинс - ветеран от най-кървавите военни конфликти в най-тежките точки по света. Познавах го още отпреди - мъж на честта. Изключително смел човек. Каза ми, че са му нужни хора, които имат необходимия опит за една сложна поръчка. Попита ме дали ми се ходи до Колумбия, за да свърша една работа, след която всички ще говорят за мен. Обясни ми, че става въпрос за колумбийския наркобос Пабло Ескобар.

- Дейв Томкинс ти се обажда, но кой искаше смъртта на Ескобар точно в този момент?

- Поръчката дойде от картела “Кали”. Дейв беше мостът между нас. Точно име на поръчителя няма как да ви кажа, защото той остана неизвестен. Дори днес не мога да посоча истинския инициатор, защото самият аз не съм наясно кой е този човек, или пък група от хора. На срещата с Томкинс не е присъствал представител на “Кали”. По-късно дойде такъв. Казваше се Хорхе Салседо. Той ни помогна да минем границата на Колумбия безпроблемно.

- Какво знаеше за Ескобар, когато ти казаха, че трябва да убиеш точно него?

- Знаех единствено това, което бях чел във вестниците. Не съм се интересувал повече, за да знам детайли за него. Бях наясно с това, което се пишеше в медиите — че е лидер на най-големия колумбийски картел, наречен “Меделин”, че е установил монопол върху търговията с кокаин в САЩ, от което е станал несметно богат, и че разполага с множество момчета, на които е дал оръжия, а те са готови на убият всеки заради него. Всичко това ми беше достатъчно, за да знам, че задачата, която ми е поставена, ще се изпълни трудно. Приех го обаче като приключение. Ще излъжа, ако кажа, че не се развълнувах, когато чух, че той ще бъде целта на операцията. Замислих се, че съм от малцината, на които “Кали” предлага да убият лично Пабло. Щях да му пръсна мозъка без свян.

- Колко пари ти казаха, че ще получиш, ако мисията приключи успешно?

- 1 млн. долара щеше да бъда възнаграждението ни, ако бяхме убили Ескобар. Това беше началната цифра. Получавахме и по 5000 долара на месец, докато се подготвяхме. Не приех заради тази сума. Тя беше на второ място. Никога не съм се впускал в мисии заради парите, които ще получа. Идеята ми винаги беше всяко следващо предизвикателство да бъде по-сложно от предходното. Исках все по-трудни мисии, по-опасни. Правех това, което обичах и ме караше да се чувствам жив - най-важното за мен, защото харесвах професията си.

- Колко души беше екипът? Къде, как и колко време тренирахте?

- Екипът, който сформирахме, беше от 12 души. Повечето от тях вече имаха военен опит. Бяхме ходили заедно на мисии и преди. Познавах прекалено добре тези момчета. Синхронът ни беше безупречен. Знаехме точно как да реагираме. Бяхме се “напаснали”, както се очакваше от нас. Кацнахме в град Кали през март 1989 г. Първо тренирахме на стадион. Имаше дори декори. По-късно ни превозиха до специален лагер в Антиокия - близо до асиендата на Ескобар в Меделин. Не мога да ви кажа на колко километра. В колумбийските джунгли тренирахме 11 седмици. Имахме осигурени оръжия и бомби, дадоха ни и хеликоптери. Бях главен командир - насочвах екипа. Знаехме, че момчетата на Ескобар носят в коланите си патрони и тичат с картечни пистолети. Нямаха военен опит. Ние бяхме подготвени да убием 3000 души от тях, ако се наложи.

- Какъв беше планът?

- Трябваше да атакуваме имота му с бомби от два хеликоптера. След това част от войниците щяха да влязат в обекта и лично да убият Ескобар. Идеята беше на прицел да са само престъпниците. Трябваше да пазим жените и децата. Знаехме, че в асиендата живеят и такива. Не трябваше да има невинни жертви, въпреки че никой не беше застрахован. Тренирахме много - денем и нощем. Никога в живота си не съм прекарвал толкова време в репетиции за мисия. Всеки от нас беше подготвен и мотивиран. Можехме да сменяме позициите си, в случай че някой бъде уцелен. Така друг щеше да го замести. Ние сме професионални войници и знаехме добре точно какво правим. Искахме смъртта на Ескобар. В този случай моралът ни беше на заден план, защото бяхме наясно с това колко болка е причинил на много хора. Те също го искаха мъртъв, искаха отмъщение за страданията си. Случи се обаче нещо съвсем неочаквано и операцията се провали.

- Защо се провали?

- Един от хеликоптерите се разби. Този, в който бях аз. Летяхме ниско над Андите, за да не ни хванат радарите на Ескобар. Щяха да му съобщят веднага, че към асиендата му летят непознати обекти, а той щеше да нареди свалянето им. Всичко се обърка, когато хеликоптерът беше хванат в т.нар. “дупка на засмукване” (малко прекъсване на облачната покривка, последвано от друг облачен джоб – бел.р.). Беше като оптична илюзия и изглеждаше сякаш пилотът може да прелети под облака. За съжаление сгрешихме. Апаратът се разби и нямаше как да продължим с мисията. Прекратихме я.

- Какво се случи след разбиването на хеликоптера?

- Пилотът беше мъртъв, след като едно от остриетата (на перките - бел.р.) влезе през кабината, пропусна мен, но него рани ужасно. Когато осъзнах, че вече сме се разбили на земята, знаех, че съм в много тежко състояние. Имах счупени ребра отпред и отзад. Не можех да мърдам, болката беше непоносима. Дори да се влача по земята беше болезнено. Нямах и силите за това. Не можех да подам сигнал на хората си къде се намирам, за да ме открият бързо. Лежах безпомощно на планинския склон, а времето се нижеше. Прекарал съм така близо три дни. Ориентирах се по светлината колко часове изминават. Просто чаках моите хора да ме намерят преди тези на Пабло.

- Ескобар вече знаеше ли за подготвяното покушение?

- Разбрал е малко след като стартирахме мисията. Не знам от кого, но не се учудвам. Все пак имаше информатори навсякъде. Минути след като някой поръчваше смъртта му, той вече предприемаше всякакви възможни мерки, за да не се стигне до нея. Когато хеликоптерът ни се разби, вече знаех, че хората му обикалят джунглата разярени, за да ни намерят. Наредил им е да ни ликвидират в момента, в който ни видят. Те щяха да го направят, без дори да се замислят. Боготворяха го и бяха готови на всичко, което иска. За щастие накрая бях намерен и спасен от моите хора. Те ме върнаха в град Кали за медицинско лечение. Там прекарах немалко време, за да се възстановя, защото ме приеха в тежко състояние. Това, че цял живот съм тренирал, ми помогна да издържа три дни с тези рани без лекари до мен. Разминах се с най-лошото. Може би говорим и за чиста проба късмет.

- Страхуваше ли се за живота си след това?

- Разбира се, че се страхувах. В случай че Пабло беше изпратил хората си да ме хванат, дори извън страната му, не ме очакваше нищо добро. Никой нормален човек не би бил спокоен за живота си, след като е трябвало да убие Ескобар и не е успял. Все пак аз бях човекът, който не просто искаше да го види мъртъв, но и лично да го убие. Нямаше да ме помилва, даже напротив - щеше да поръча бавна и мъчителна смърт. Не мога да ви кажа дали са ме преследвали след това и дали той е искал да ме открият във Великобритания. Мога обаче със сигурност да заявя, че бях готов, след като се възстановя напълно, да се върна в Колумбия, за да довърша започнатото. Не го направих, защото 2-3 години по-късно той беше убит от властите.

- Това ли е най-смъртоносната мисия, на която си бил?

- Зависи от каква гледна точка питате. Ако имате предвид смъртоносна за самия мен - почти всяка една е е била такава, защото рискът да ме убият винаги е бил голям. От гледна точка на жертвите - би било трудно да посоча конкретно една. Никога не съм броил убитите или ранените от мен. Просто гледах да изпълнявам мисиите си безупречно. Мога да ви разкажа накратко за операцията с кодово име “Хилтън”. Бях нает от Арчибалд Дейвид Стърлинг — шотландски офицер от британската армия и основател на Специалната въздушна служба, който участва активно във Втората световна война. Заедно с още няколко души Стърлинг създаде т.нар. екип Watchguard - британско частно военно формирование. Каква беше целта му в началото на 70-те години? Следвахме план, според който трябваше да нахлуем в Триполи, за да свалим младия тогава полковник Муамар Кадафи. Идеята беше след арестуването на либийския ръководител властта отново да се върне в ръцете на крал Идрис. Той беше свален през 1969 г., когато група младежи - офицери начело с Кадафи - извършиха държавен преврат. “Хилтън” така и не се осъществи. Всичко приключи още докато се подготвяхме и тренирахме за операцията. Дори не успяхме да влезем в столицата Триполи, въпреки че имах огромно желание за това.

- Защо “Хилтън” се провали?

- Превантивното приключване на мисията беше решение на британските власти. Те заключиха, че участието ни в подобни действия може да срине отношенията на Великобритания с арабските страни. Мога да кажа, че и службите на САЩ изиграха роля. Тогава те имаха други разбирания за Кадафи – неправилни. Съответно не ни дадоха “зелена светлина” за нападението, което подготвяхме немалко време.

- Как щеше да протече операцията по свалянето на Кадафи, ако се беше случила?

- Щяхме да нападнем един от затворите му в Либия, за да освободим група осъдени от него заради политическите си убеждения. След това тези политически затворници щяха да се присъединят към вече започнал преврат за свалянето му. Така и не се случи. За разлика от поръчката, която получих за Ескобар, тук не се изискваше от мен да убия Кадафи.

- Впечатлил си картела “Кали”, за да те наемат за убийството на Ескобар, но с какво се занимаваше в годините преди поръчката?

- Мисии в различни точки по света, кървави войни с много жертви и убийства, за да оцелея. Съзнателният ми живот беше свързан с военното дело. Записах се в парашутния полк на Британската армия в град Абърдийн още през 1960 г., когато бях младеж на 17 години. Преминах основно обучение и ме назначиха в 1-ви батальон - минохвъргачния взвод на полка, където се изискваше да боравя перфектно с минохвъргачка. Точно две години по-късно се прехвърлих в ескадрила “D” - част от военновъздушните сили. Служих с отряда за мобилност в Аден, Йемен. След няколко месеца от SAS (специална въздушна служба, елитна британска военна сила, организирана и обучена за специални операции, наблюдение и борба с тероризма - бел.р.) ме върнаха обратно в родината ми. Командироваха ме за две години в Кралство Бахрейн и в Кипър. Бях и в ескадрила “D 16” - въздушен отряд, изпращан на мисии в Борнео и за справяне с Аденската извънредна ситуация. Служил съм и като военен сержант инструктор. През 1969 г. се уволних от британската армия. Бях на 26 години и мислех, че това е краят на една епоха, осеяна с битки в буквалния смисъл на думата. Но - не! Седем години по-късно напуснах Обединеното кралство и заминах за Африка, където за няколко месеца се включих в Гражданската война в Ангола. Бях на страната на Фронта за национално освобождение.

- Как живее днес Питър Макалийз, който не уби Ескобар?

- Живея спокоен живот. Описвам ви го само с една дума - щастие.