Промени в Закона за предучилищното и училищното образование обединиха ПП, ГЕРБ и ДБ

За мен ранната детска грижа е абсолютен приоритет и в интерес на истината трябва да бъде абсолютен приоритет и на всички народни представители. Това казва пред БТА депутатът от “Демократична България” Елисавета Белобрадова.

Тя и група народни представители (Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС, акад. Николай Денков и Христо Симеонов от “Продължаваме Промяната”, както и Гален Монев от “Български възход”) предложиха законопроект за изменение в Закона за предучилищното и училищното образование, свързани с изграждане на единна система на образование и грижи в ранна детска възраст, която да обедини предоставящите ги институции в детската градина като естествен приемник на яслените групи. Предложението беше разгледано на заседание на парламентарната комисия по образование и наука в края на пленарната сесия, но бе отложено и не стигна до гласуване.

Белобрадова отбеляза, че решението за отлагане е свързано с желанието да бъдат направени повече консултации, защото проектът предизвиква някои неясноти. Ще изчакаме още две - три седмици, за да може да направим повече допълнителни консултации по него, защото се събра известно напрежение, което няма основание поради факта, че ние не смятаме да лишаваме медицинските работници от участие в процеса, каза тя и добави, че тези специалисти ще запазят напълно своите позиции, както и директорите на заведенията с яслени групи. Но, според Белобрадова, очевидно тази позиция все още не е съвсем ясна. За да не се създава допълнително излишно напрежение, преценихме да отложим внасянето на законопроекта в пленарна зала, отбеляза Белобрадова. По думите ѝ това е едно много консенсусно предложение, на което съвносители са ДБ, ГЕРБ-СДС, “Български възход” и “Продължаваме Промяната”. Тя допълни, че то се радва на изключително голяма подкрепа.

Белобрадова посочи, че трябва да има спокойствие сред хората, защото никой няма да загуби работата си, своята позиция. Освен това, по думите ѝ, основните принципи на яслените групи ще останат такива каквито са и в момента. Още на заседанието на парламентарната комисия тя напомни, че и в момента не всички деца в тази възрастова група са в ясли. В момента в страната в ясли са около 12 500 деца, докато други 17 500 са в яслени групи в детски градини и издръжката на едните и другите е различна. От Столична община поясниха в парламентарната комисия, че в София чувствителният недостиг на медицински сестри не е от вчера и онзиден, и поради това в детските градини съществуват т. нар. групи “вариант”. Това означава, че директори, които са в изключителна безизходица, назначават във втора яслена група педагог и той се грижи за децата наравно с медицинската сестра. В столицата там, където е възможно - поне един от специалистите, работещи във втора яслена група, е медицински кадър, но вторият е педагог.

Вижданията и притесненията на медицинските специалистите

Не навсякъде в страната имат този проблем с недостига на кадри и директорите и медицинските специалисти, работещи в яслите, се притесняват да не се изисква от тях преквалификация или съкращаване на медицински лица. Този въпрос засегна пред депутатите председателят на медицинска федерация “Подкрепа” Соня Върбанова. По думите ѝ в законопроекта е предвидено директорите на детските ясли да се преквалифицират в педагози, а тези хора в момента са магистри по образование и имат специалност “Управление на здравни грижи”. Защо трябва някой от медицински специалист да се преквалифицира в педагог, попита тя.

Соня Върбанова отбеляза още, че срещу законопроекта има обществени настроения и напомни, че в яслите се отглеждат деца от три месеца до 3-годишна възраст. Според тях в предлагания законопроект децата от три месеца до 10 месеца ги няма никъде. По думите ѝ в детските ясли се полагат грижи за физическото и социално развитие на децата и това се случва под грижите на медицинските специалисти. В яслите и сега има педагози, нека се увеличи броят на педагогическите специалисти, които ще влизат в групите да обучават децата, но основно грижите трябва да бъдат полагани от медицински лица - дали това са медицински сестри или акушерки, няма значение, но те са медицински експерти, посочи Върбанова. Това, според нея, са хората, които най-правилно се грижат за развитието на децата в тази възраст.

Не може ясленото дело, което има почти 100-годишна история в България, с лека ръка да бъде разрушено от една група хора, макар и народни представители, отбеляза тя и допълни, че не става ясно кой и защо налага необходимостта яслите да бъдат към Министерството на образованието и науката. Нашето мнение е, че е голяма грешка яслена група в детска градина, каза още тя и допълни, че би трябвало яслената група от детската градина да е в самостоятелните ясли. От синдикалната организация предлагат също така броят на децата в яслената група да бъде намален, за да могат те още по-добре да бъдат обгрижвани и отглеждани. “В крайна сметка тези деца трябва да бъдат отглеждани от професионалисти. Медицинските сестри и ние сме загрижени за децата преди всичко. Медицинската сестра има образованието, ценза и уменията да работи като сестра и тя може да работи навсякъде, но грижата за тези мънички дечица трябва да бъде полагана от професионалисти, които разбират от това”, каза Върбанова.

Ранното детско развитие - необходимо ли ни е?

Ние сме единствената държава в ЕС, която няма рамка за ранно детско развитие, разказа още пред БТА депутатът Елисавета Белобрадова. Тя отбеляза, че това е възрастта, в която децата се развиват най-бързо и научават най-много. Всъщност това са основополагащите години, в които детето започва живота си, и тези години предопределят цялостното му развитие напред в бъдещето, посочи Белобрадова. Ние в нашата система неизвестно защо през последните десетилетия сме успели да изградим точно обратния модел и финансираме много повече висшето образование и последните години на средното образование, отколкото началното образование, допълни народният представител и отбеляза, че в другите държави ранната детска грижа и ранното детско развитие са всъщност най-стабилно финансирани. Според нея решението на проблема у нас е да се направи стандарт за ранна детска грижа и той да се приложи, за да може да се финансира качествено. Трябва да можем да се погрижим за децата точно във възрастта, в която те имат най-голяма нужда от грижа и от начално образование, каза Белобрадова. Според нея това е много важно и за децата със специални образователни потребности. Ако бъдат колкото се може по-рано диагностицирани, толкова по-бързо ще може да им се помогне, толкова по-малки щети ще има както върху тяхното здраве и умственото и емоционалното им развитие, така и върху цялото им семейство, отбеляза тя и даде пример с притесненията на родителите и инвестициите, които те трябва да направят в преодоляването на този проблем. За мен ранната детска грижа е абсолютен приоритет и в интерес на истината трябва да бъде абсолютен приоритет и на всички народни представители, заключи тя.

Колегата й от парламентарната група на ГЕРБ-СДС Красимир Вълчев, който е съвносител на законопроекта, отбеляза по време на заседанието на парламентарната образователна комисия, че интегрирана политика за ранно детско развитие е необходима на страната ни. Това е възрастта, в която работата с деца има най-голям успех според него. “Законопроектът се опитва да направи крачка към интегрирана политика за ранно детско развитие. Моята дълбока убеденост е, че ние трябва да имаме такава политика. Не можем да позволяваме тази политика да бъде заложник на институционалната дезангажираност във вакуума между институциите, в който често попадат хоризонталните политики. Убеден съм също така, че медицинската грижа е най-добрата и правилна грижа за децата в тази възраст, но трябва да търсим екипната работа на специалистите”, каза още той. Вълчев пое ангажимент на заседанието, че между първото и второто четене на законопоректа ще предложи да няма изискване към директорите да придобиват по задължение педагогическа квалификация, ако това е сред основните тревоги на специалистите.

Ще стигне ли законопроектът до пленарна зала?

Ако не се състави кабинет в рамките на оставащите два мандата, това народно събрание ще има кратък хоризонт на действие. На въпрос дали е оптимист за минаването на предложението през всички етапи от законопроект до гласуван и обнародван закон, Белобрадова отбеляза, че няма законопроект, за който човек може да бъде оптимист или песимист. Въпрос на технологично време е, но да кажем, че ще направим, в границите на разумното, всичко, което е по силите ни, каза тя и допълни, че сега е важно да има допълнително разяснение по него и допълнителни консултации.