Опасенията на ДС - това е оръжие на Запада

Колегите я избягвали, забранили да стъпва в стола, обвинили я за смъртта на млада колежка, работила в другия край на коридора

Накарали я да провери за ХИВ пратка с банани от Колумбия

В юлската жега на 1985 г., на фаталния 13-и от самолет от Берлин слиза д-р Радка Аргирова. Носи дамска чантичка, в която има две епруветки с клетки - едната със заразени с вируса на ХИВ, а другата със здрави клетки. У нас още не се говори за СПИН, тестове не се провеждат.

Днешната председателка на Българското дружество по медицинска вирусология участва тогава в симпозиум в Хамбург, посветен на няколко патогена, между които и този за придобитата имунна недостатъчност. Там тя

разговаря със съоткривателя на вируса проф. Робърт Гало от САЩ,

който се учудва, че в България все още не се правят научни разработки по темата. Той й разрешава да вземе от неговите проби, като писмено упълномощава нейния ментор доц. Хунсман да й ги даде. Получава по 50 мл за всяка линия.

Документът се оказва незаменим за Радка Аргирова, тъй като, връщайки се в България, към нея започва да се прокрадва подозрение, че е станала проводник на биологично оръжие на американците. Това става ясно от биографичната книга за именитата вирусоложка "Псевдоним вирус с окраска диверсия" на Юлия Пискулийска.

"Беше ленив съботен ден, слизам от самолета с дамската си чантичка (а в нея - две пластмасови съдинки - наричаме ги матрачета, с безценните клетки)", разказва Радка Аргирова. Веднага отива да ги остави в термостата на института в БАН, в който работи.

В понеделник вече е започнала да ги размножава и изследва.

Още същия ден разказала на прекия си ръководител

в лабораторията и на директора какво и защо е донесла. И двамата били във възторг. Но те се оказват едва ли не единствените, които вярват на борбената дама, че намеренията й са чисто научни. Подобно нещо обаче не бива да се държи в тайна. СПИН е щекотлива тема по онова време в цял свят. Трябва да се съобщи на ръководството. Така отиват при председателя на БАН акад. Ангел Балевски и му съобщават новината.

Оттам нататък Радка Аргирова усеща ежедневно паническия страх на голямата част от колегите си. Никой не искал да влиза в лабораторията, в която тя работела, освен двамата шефове и лаборантката. Блокирали достъпа й до стола и не й разрешавали да обядва там, страхувайки се, че може да ги зарази със СПИН.

От цялата история се заинтересувала и вездесъщата Държавна сигурност.

Внедреният в института кадър

на МВР

- другарят Асен Танев, я накарал да опише подробно какво, как и защо е донесла.

Радка Аргирова усеща, че обръчът около нея се затяга. Нещастен случай в научното заведение води до ескалация на настроенията срещу нея. На другия край на дългия 60 метра коридор на етажа й само за 2 дни починала съвсем здрава млада колежка.

Веднага се пуснал слух, че заразата е дошла от стаята на изследващата ХИВ специалистка. Тя не просто отрича, но дава и доказателства, че подобно нещо е невъзможно да се случи. Няма как вирусът да изпадне от епруветките, да пропътува 60 метра и за два дни да убие човек. Напразно изтъква аргументи - колегите не й вярват и продължават да я избягват и да разпространяват слухове.

Години по-късно проф. Аргирова се запознава случайно с майката на починалата, която също е лекар. При разговора им се оказало, че колкото и да е била срината от смъртта на дъщеря си, тя никога не е подозирала това да е било от СПИН. Знаела много добре каква инфекция е получила младата жена и не обвинявала внеслата в чантата си вируса на ХИВ вирусоложка.

В един момент обаче съдбата й поднася неочакван подарък.
Получила заповед да занесе част от клетките в днешната Военномедицинска академия, а от тях се заинтересувал лично главният държавен санитарен инспектор. Поискал да се видят и да разбере всичко за тях. След тази среща той издал

писмена заповед – “Вирусът, Аргирова

и клетките да

останат живи”.

Но това идва заедно с почти денонощно наблюдение какво точно прави тя.

С една баничарка изнасят епруветките и ги настаняват в Националния център по заразни и паразитни болести, а ДС следи кога изследващата ги лекарка отива на работа, кога си тръгва, какво внася и какво изнася. Недоверието у колегите продължава. Малко хора разговарят с нея и лаборантката, страхувайки се да не се заразят.

Държавна сигурност я разпитва всеки ден - там пък се опасяват от провокации от страна на Запада. Постоянно трябва да отговаря защо точно на нея са дали вируса, дали не е биологично оръжие. В тази обстановка й помага мъжът на нейна приятелка, който й урежда среща с началника на кабинета на Тодор Живков - проф. Никола Попов.

Той й заръчва да изработи български тестове за откриване на СПИН. Но проф. Аргирова осъзнава, че явно информацията не е стигнала до МВР, което не знае за този разговор и за резултатите му, така че продължават да я разпитват.

Няколко месеца по-късно

доставените от Германия клетки умират

заради забавена доставка на бутилки с въглероден диоксид за термостата, в който се съхраняват.

След няколко години обаче разбира, че проблеми заради заразата е имала не само тя, но и проф. Гало, който й ги е дал. Срещат се на конференция в Западна Германия.

"Вижда ме, скача от стола си и тръгва към мене. "А, значи органите за сигурност у вас не са чак толкова страшни, вече си мислех, че няма да дойдете." Разказа ми, че американските разузнавателни служби по молба на българските си колеги са се свързали с него, за да изяснят дали действително ми е дал вируса, как, при какви обстоятелства и пр.", пише Радка Аргирова.

Изясняването отнело няколко дни, през които д-р Гало бил помолен да не напуска дома си. "Представяте ли си, цяла работна седмица от понеделник до петък

си седях у дома

и работата ми изоставаше.

А директорът ми - проф. Фаучи, ме помоли да не давам повече вирус на никого...", добавя именитата вирусоложка.

Въпреки че е работила с изключително опасни патогени, тя никога не се е страхувала, че може да се зарази. Затова пък години наред се е срещала с незнанието и недоверието не само на обикновените хора, но и на своите колеги.

В книгата се разказва за един случай, който е показателен. След като започват да тестват рискови групи, установяват африканец, болен от СПИН. Веднага е трябвало да бъде екстрадиран, но след установяване на положителния му резултат е бил настанен в затвора за последните дни в София.

Оттам се обаждат притеснени на Радка Аргирова. Чели, че вирусът се съдържа във всички телесни течности и се притесняват, че мъжът ще се изпоти и после хората, които пипнат белезниците му, ще се заразят. Тя ги успокоява, че ХИВ е във високи и опасни количества само в кръвта и спермата, а навсякъде другаде е в ниски, така че е достатъчно да дезинфекцират белезниците след изпращането на болния на самолета.

Недоразуменията обаче съпътстват напористата вирусоложка и след това. Един ден й се обадил акад. Атанас Малеев, че е пристигнал кораб с банани от Колумбия и се е разнесъл слухът, че са заразени със СПИН.

Разпоредил да бъдат изследвани. Няма как, обяснява Аргирова, на вируса са му необходими живи клетки, за да се размножи, а бананите са откъснати. Но не може да не се съобрази с височайшата заповед, направила тестове на два плода и описала отрицателния резултат. Тогава в института се пошегували, че ще си купят банани по празниците.

Когато установили

първата родилка

със СПИН,

директорът на института по педиатрия отказал да влезе в апартамента й.

Страхувал се да не се зарази. Аргирова отишла сама, дори пила кафе и яла кекс от тяхната трапеза. Често след това е ходила на гости и на свои пациенти. Никога не се е притеснявала от заразата.

Естествено, в края на соца няма как която и да е сфера да се размине, без да се намеси името на

пророчицата от Петрич.

Някъде през 1987 - 1988 г. при вирусоложката се появила една жена и й казала, че е болна от СПИН. Без изследване не може да се знае, отговорила й известната професорка.

"Не, аз ходих при Ванга и тя ми каза, че имам проблем, но да не ходя при нея, а да ида срещу затвора (там се е намирала лабораторията, в която е работила Радка Аргирова - б.р.), там има една мъничка с очила, тя знае всичко, кажи й. Аз се учудих какво ми казва, но дойдох тук, видях табелката на вратата, видях, че Вие сте ръководител и сте точно както Ванга Ви описа." Изследвали я и се оказала здрава.

За "вносителката" на вируса на СПИН у нас идва тежко време, когато разделят на две лабораторията и на нея не й позволяват да работи с истинския патоген. Опитва се да се завърне в Германия, като кандидатства за стипендия, но получава черен печат от немското посолство.

Почти никой не разговаря с нея. Дори тези, които искат да я поздравят за рождения й ден, се крият.

ДС открива дело срещу Аргирова под псевдоним "Вирус", с окраска "Диверсия". Всъщност е следена още като е на специализация в Западна Германия. Настанила се е в къща във Фрайбург и периодично осветявали стаята й от отсрещната сграда с прожектор.

Намирала е пред вратата си пакет, друг път - куфар,

а хазяите отричат да са били техни. Кой и как е проникнал в заключената къща, за нея няма съмнение, че е било предупреждение.

Преди да замине, служител на ДС я е предупредил да внимава да не се случи като в Москва. Радка Аргирова добре знае как на бърза ръка са я накарали да напусне руската столица, когато след защитата на докторантурата си поискала политическо убежище, за да работи там.

И докато от СССР лесно могат да я върнат, ДС се опасява да не забегне в Западна Германия. Така е разтълкувала смисъла на оставения празен куфар пред вратата й.

С нея се заемат хора на високо ниво.

Лично шуреят на Тодор Живков - акад. Атанас Малеев,

който е на посещение в Баден-Баден, разбрал за нейната специализация и наредил да я върнат в България месец по-рано от предвиденото и да води манифестацията за 24 май.

Билетът й бил купен, но близките й я увещавали да се прибере, че родителите й били болни. Така се наложило да си смени полета, но не се разделя с желанието си да проучва вирусите. Тръгнала за България с кафез с мишки, заразени с поредния патоген. Заварва майка си и баща си напълно здрави, но води манифестацията за 24 май. Опитните животинчета обаче умират, тъй като тук няма подходящи условия, и експериментът е провален.

Но това не отказва Радка Аргирова от любимата й специалност.

Днес тя твърди, че вече е постигнала мечтата на живота си - да проучва вируси.