За да остане с любимата си, писателят се отказва от Нобеловата награда

На 85 години Олга Ивинская все още е жизнена и дори изглежда доста по-млада, въпреки седемте години концлагер в Сибир и трудния, изпълнен с лишения живот. Ръцете, които Пастернак е целувал с обожание цели четиринайсет години, дори днес са нежни и красиви.

Ако я попитат

дали още го обича,

Олга отговаря просто: "Да, обичам го!" Двамата се запознали през следвоенната 1946-а. Тогава тя е на 25, вече вдовица с две малки момченца. Работи като редактор в голямото московско литературно издателство "Новьiй мир".

Борис често посещава редакцията, на която е редовен сътрудник, вижда я и веднага се влюбва. Малко след първата им любовна нощ той започва да пише своя шедьовър "Доктор Живаго" и обещава на Олга да не я напуска никога.

По онова време писателят е женен

Но не успява да се разведе - в съветско време това невинаги е било лесно. За да се среща с любимата, той й наема малка дача във вилното селище Переделкино, недалеч от столицата, където е и неговата семейна вила. Разделят ги само десетина минути път пешком. Пастернак поверява на Олга всичките си ръкописи. През 1949 г., в мрачните сталински времена, нея я затварят в сибирски лагер, защото е поискала да избяга зад граница, но него не смеят да го арестуват - той вече е известен и ценен на Запад руски писател и преводач.

Борис Пастернак работи десет години над "Доктор Живаго"

През 1956 година го завършва, но няма никаква надежда да го издаде в СССР, въпреки че диктаторът Сталин е мъртъв и политическият климат при Хрушчов леко се е променил.

С помощта на Олга ръкописът е изпратен в Италия и там е отпечатано първото му издание. След Италия книгата е преведена на френски, немски, английски. Романът предизвиква истински фурор в Европа. Сравняват Пастернак с Лев Толстой. През следващата година авторът на творбата е удостоен с най-голямата литературна награда – Нобеловата, на Шведската академия в Стокхолм. Но той е принуден да се откаже от нея -

другарите от Кремъл го заплашват с експулсиране от родината,

а това означава и раздяла с любимата жена.

Забраняват му да публикува свои текстове, издържа се с преводи. Преводите му на поезията и драматургията на Шекспир и досега се считат за ненадминати.

Започва непрестанен морален тормоз.
Пастернак се разболява тежко и през 1960 г. Олга Ивинская го придружава до последния му път.
Тя отново е бременна и отново я изпращат в Сибир
по обвинение в контрабанда на западна валута.
Осъждат я на цели осем години в наказателен трудов лагер. След четири години, прекарани при нечовешки условия, великодушно е помилвана. Пенсионира се с мизерна пенсия и се нанася в миниатюрното жилище на "Вятская".
При повторното й арестуване КГБ конфискува част от ръкописите на Борис Пастернак, които той й е оставил за съхранение. А единственият предмет, останал й от него, е малка нощна лампа от дърво - спомен от
щастливите дни, прекарани в Переделкино
Междувременно излиза и книгата й със спомени. Мюнхенски телевизионен продуцент прави филм за нея и Пастернак, който обхожда световните телевизионни екрани с огромен успех - за съжаление, у нас Пастернак беше забранен и най-вече "Доктор Живаго".
"Доктор Живаго" всъщност е
един красив и драматичен
роман за
любовта
Живаго и Лариса принадлежат на различни светове. Той я среща когато е съвсем млад и не може да я забрави. Минават години и когато двамата са навлезли в живота, доверили се на илюзорната надежда за домашно огнище - войната преплита пътищата им отново.
Революцията ги свързва, но същата тази кървава Октомврийска революция, съсипала родната им Русия, жестоко и безмилостно ги разделя.
А прекрасната романтична любов между автора Борис Пастернак и Олга Ивинская може да се резюмира с най- хубавото изречение в романа, преведен у нас по време на Перестройката: "Обичахме се, защото всичко около нас ни вълнуваше: земята под нозете ни, небето над главите ни, дърветата, облаците, птиците".

По този повод мексиканският поет нобелист Октавио Пас отбелязва: "Душата е
най-личното нещо, което имаме
- най-далечното и в същото време онова, което ни приближава към другите, към останалите души. Само страдалият и обичалият истински, миналият през чистилището на историята притежава собствена душа.
Останалите просто нямат. Да, повечето хора нямат душа. Те имат "психология". Книгата на Борис Пастернак ни напомня за съществуването на душата. Тя ни я открива. Подобна мисия руската поезия неведнъж (от Пушкин до Блок, Есенин и Маяковски) изпълнява в Западния свят. Тя ни напомня, че всъщност човек остава извън всяка политическа система, дори когато й се подчинява по своя воля.
А поезията, знаем, е израз на душата, а не защитна система." 1958 г.