Юридически Германската империя все още съществува

Новината от 7 декември, че крайнодясна групировка е планирала да свали германското правителство чрез преврат, изненада света. Заговорниците, 25-има от които бяха арестувани по време на операция на федералните служби, са обвинени, че са част от екстремистка терористична организация, която поддържа убеждения, основани на теории на конспирацията. Нейните членове включват действащ офицер от специалните части и ексцентричен аристократ, който притежава и все още използва историческа кралска титла.

Групата е основана не по-късно от ноември 2021 г. и е била в процес на планиране на въоръжено

въстание,

за да установи собствено правителство, казаха германските прокурори. Освен това заговорниците са тясно свързани с екстремисткото движение Reichsburger - буквално означаващо "Граждани на Райха", което отхвърля легитимността на германската държава.

Според Федералната прокуратура "райхсбюргерите" са искали да съборят държавния ред в Германия и да го заменят със свой собствен. "Членовете на сдружението са наясно, че този проект може да бъде реализиран само чрез използване на военни средства и насилие срещу представители на държавата - се казва в изявлението по този повод. - Това включва и извършването на убийства."

За "Граждани на Райха" е характерно, че отхвърлят Федерална република Германия като легитимна и суверенна държава. Части от тях твърдят, че Германската империя оцелява и че нейната конституция е все още валидна. Позовавайки се на подобни факти, те изискват праправнукът на кайзер Вилхелм II, който абдикира през 1918 г., да бъде признат за германски император. Освен това са убедени, че в момента Германия се управлява от представители на "дълбоката държава", наричани от тях "Алианса" - тайно общество от правителства, разузнавателни служби и военни от различни страни, включително Руската федерация и САЩ. Тъй като не признават демократичните структури, те често отказват да плащат данъци. Някои от тях дори създават свои собствени въображаеми лични карти.

На пръв поглед съществуването на Германска империя в ХХI век изглежда като анахронизъм.

Неслучайно и за ръководителя на предполагаемия опит за преврат - принц Хайнрих ХIII Ройс цу Кьостриц, беше изнесено, че е попаднал под влиянието на конспирации

Но резултатът от двете световни войни и изключително драматичните последствия от германското участие в тях са тежко наследство, което поставя някои много трудни въпроси, на които дори и до наши дни няма точен отговор. Оказва се, че въпреки разгрома през Първата световна война и дори

пълната капитулация през Втората световна война тези събития не могат да се смятат за край на Германската империя. Затова от юридическа гледна точка съвременната ситуация е повече от сложна.

Немската дума Reich често се превежда като "империя" или "царство". Този превод обаче не е използван през цялото съществуване на Германския райх. Исторически погледнато, само Германия от 1871 до 1918 г., когато е била под управлението на император (кайзер), е известна на чуждите езици като "Германска империя" (Deutsches Kaiserreich в немската историография), докато "Германски райх" описва Германия от 1871 до 1945 г.

Историческите факти са добре известни - Германската империя

официално възниква на 1 януари 1871 г., след като южните германски провинции Бавария, Вюртемберг, Баден и Хесен се присъединяват към Северногерманската конфедерация и е решено наименованието "Германска конфедерация" да се замени с "Германски райх" и да се даде на пруския крал Фридрих I

титлата "германски император"

На 18 януари 1871 г. в Огледалната зала във Версай се състояла и официалната церемония по коронацията.

Първоначално, до реформата от октомври 1918 г., когато тази отговорност се прехвърля на Райхстага, императорът назначава и райхсканцлерите – отговорните министри. Но голямото сътресение идва в края на Първата световна война - на 9 ноември 1918 г. Макс фон Баден, последният имперски канцлер, предава канцлерството на лидера на ГСДП Фридрих Еберт. Тази промяна не е конституционна, но лидерът на социалдемократите приема ролята на гарант за мирно развитие.

Законът за временната власт на Райха, приет на 10 февруари 1919 г., регламентира най-важните бъдещи конституционни органи и описва техните отговорности в преходната фаза от Германската империя към Ваймарската република.

При нея кабинетът на президента на Райха е надарен с

широкообхватни правомощия,

упражнява властта на силен държавен глава и често е наричан "заместващ император". Републиката от 1918–1933 г. също официално е наричана Германски райх. Всъщност името Ваймарска република е използвано за първи път през 1929 г. от Хитлер на митинг в Мюнхен, а нацистите поначало се отнасят презрително към нея и я заклеймяват като "историческо отклонение".

Но дори и под нацистка власт след 30 януари 1933 г. Ваймарската конституция формално продължава да се прилага. Сериозна промяна в нея настъпва, когато след подпалването на Райхстага на 28 февруари 1934 г. са въведени извънредни укази и наредби "за защита на хората и държавата", които я нарушават и укрепват едноличната власт на Адолф Хитлер. След "аншлуса" на Австрия през март 1938 г. вече официално се говори за "Великогермански райх" - специален указ на фюрера от юни 1943 г. инструктира държавните институции да използват това наименование.

Мнозина биха помислили, че с разгрома на Вермахта идва и краят на Третия райх, но вместо да се реши, проблемът сякаш става още по-заплетен. Пълната и безусловна капитулация на Германия е подписана от представители на Главното командване на Вермахта още на 7 май 1945 г. в Реймс в присъствието на представителя на Съюзническото командване генерал-лейтенант Смит и на съветското командване - генерал-майор Суслопаров. Затова на 8 май Уинстън Чърчил и Хари Труман обявяват края на войната в Европа. Въпреки че Германия се е предала на съюзниците един ден по-рано, Сталин се опасява, че те кроят планове да преразпределят Европа без негово участие, и настоява за втора церемония по предаването в Берлин.

Затова късно вечерта на 8 май (в ранните часове на 9 май по московско време) по лично настояване на съветския генералисимус Третият райх подписва още един път капитулацията отново в присъствието на всички съюзнически сили и СССР - в съветската главна квартира в Берлин-Карлсхорст. На 8 май 1945 г.

Дьониц дава правомощия

на Кайтел да подпише втория документ на безусловната капитулация. След самоубийствата на Адолф Хитлер на 30 април и на Йозеф Гьобелс на 1 май фелдмаршалът става член на кратко просъществувалото правителство от Фленсбург, ръководено от новия държавен глава на Германия - гросадмирал Карл Дьониц.

Парадоксално, но доколкото според германските закони адмирал Карл Дьониц като упълномощен от Хитлер за негов наследник е официален държавен глава на Райха в онези дни и не е подписал лично капитулацията, това дава основание на някои да претендират, че Третият райх юридически никога не е преставал да съществува.

Въпросът с наименованието

и наследството на германската държава може да доведе до противоречия и в някои от подписаните документи след края на войната. Така например на Потсдамската конференция, когато окупираната от съюзниците страна е разделена на британска, френска, американска и съветска окупационна зона, тя е определена като включваща "Германия като цяло".

А след създаването си през 1949 г. Федерална република Германия заявява, че в нейните граници тя е единственото законно продължение на Германския райх. Независимо от това тя не поддържа специфичното име Германски райх и последователно заменя префикса райхс- във всички официални титли и наименования с Bundes- (федерален).

В опит решително да изглади възможните недоразумения на 7 април 1954 г. федералният канцлер Конрад Аденауер заявява: "Има, имало е и ще има само една германска държава и единствено органите на Федерална република Германия днес представляват тази германска държава, която никога не е загивала".

Така до 1969 г. Федерална република Германия приема, че само една от двете германски държави, а именно самата тя представлява цялата държава - Германският райх, упражнява неговите права и е идентична с него в правно отношение. В тази концепция ГДР се възприема като територия, окупирана от чужда държава – така както се отнасят към нея и повечето държави в света по време на Студената война.

През всичките следвоенни години юридическите спорове за съществуването на империята продължават, но с подобни резултати - Германски райх съществува, поне в юридически смисъл. По-късно коалиция, оглавявана от федералния канцлер Вили Бранд, се отклонява от дотогавашното правно мнение само в това, че не приема никаква идентичност между Федералната република и все още съществуващия Германски райх, каквато е концепцията и на западните съюзници. Но на 31 юли 1971 г. със свое решение Федералният конституционен съд постановява:

"Основният закон, не само въз основа на теза на теорията на международното право, а и на теорията на конституционното право, приема, че Германският райх е оцелял след краха през 1945 г. и не е загинал нито чрез капитулацията, нито чрез упражняването на чужда държавна власт в Германия от съюзническите окупационни сили, нито по-късно. Това съответства и на установената съдебна практика на Федералния конституционен съд. Германският райх продължава да съществува, все още има правоспособност, но

не е цялостна държава,

защото няма организация и особено поради липса на институционализирани органи, способни да действат.

Така според логиката на решението със създаването на Федерална република Германия не е основана нова западногерманска държава, а част от Германия е реорганизирана. Следователно Федерална република Германия не е "правоприемник" на Германския райх, а като държава, идентична на държавата Германски райх. Разбира се, там се уточнява също, че по отношение на нейния пространствен обхват е само "частично идентична".

Тази позиция е потвърдена от Федералния конституционен съд и през 1987 г. във връзка със случая "Тесо". Става дума за Марко Тесо, който е роден в Майсен през 1940 г. и се е преместил от ГДР, а на Запад му е позволено да получи германско гражданство, което нацистката държава му е отказала по рождение заради баща му, който е италианец.

В Съветския съюз, ГДР и страните от Варшавския договор виждат проблема по различен начин. В първата си конституция от 1949 г. ГДР първоначално твърди, че е държавата на всички германци и следователно е

идентична с Германския райх

Тази претенция за приемственост може да се види например в Споразумението от Гьорлиц от 6 юли 1950 г., в което ГДР признава линията Одер - Нейсе за "национална граница между Германия и Полша". От 1951 г. нататък обаче преобладава правното мнение, че ГДР трябва да се разглежда като нова държава, чиято държавна власт "вече не е в ръцете на монополния капитал, а на всички работещи хора".

Ново развитие има с подписването на документите за създаването на Обединена Германия. Разликата е, че вследствие на взаимно подписаните договори, с които ГДР на практика изчезва като държава, вече не се говори за "Германския райх като субект на международното право", а за "субектна идентичност" на Федералната република с "Германския райх като субект на международното право".

Тази правна доктрина е

международно призната днес

като преобладаващо мнение в юриспруденцията и в държавната практика. Дебатът относно тезата за продължаващото съществуване е в застой, но съществуването на Германия като субект на международното право през всички катаклизми поне от 1871 г. до сегашната форма на Федерална република Германия вече не е под съмнение. Точно това обаче дава възможност на различни екстремистки групировки да тълкуват идеологически фактите за необоснованите си претенции.