•  Хърватия влиза от 2023 г.
•  Букурещ поиска Виена да плаща по 200 млн. на месец икономически загуби

Австрия блокира присъединяването на България и Румъния към Шенген, а с пълно мнозинство Хърватия направи историческа крачка, разширявайки зоната за безгранични проверки за първи път от 2008 г. Това решение взеха вътрешните министри на страните членки на двудневна среща в Брюксел в четвъртък.

От януари 2023 г. единствено Хърватия ще се радва на зоната без паспорти, която премахна граничните проверки между всички страни - членки на ЕС, и Шенген. Нидерландия подкрепи кандидатурата на Румъния, но се противопостави на българската. Австрия обаче реши да блокира и двете страни.

“Последната стъпка е завършена!”, написа в туитър постоянното представителство на Хърватия в Брюксел.

Поредното отхвърляне на България и Румъния, въпреки че беше очаквано, е болезнено политическо поражение за двете съседни страни, които се присъединиха към ЕС шест години преди Хърватия. То е и в абсолютно

противоречие със становищата както на Европейската комисия,

така и на Европейския парламент, които недвусмислено са дали зелена светлина на държавите кандидатки.

Австрийският министър на вътрешните работи Герхард Карнер обосновава решението с големия брой нерегистрирани мигранти и молби за убежище в страната му и поиска допълнителни мерки от Европейската комисия. Според него не е добре система, която не работи на много места, да бъде разширявана. Карнер настоява за отлагане на гласуването за София и Букурещ: “Сега е неподходящият момент за тази стъпка”.

“Нуждаем се от повече време”, каза австрийският канцлер Карл Нехамер по-рано тази седмица. “В момента имаме 75 хил. нерегистрирани нелегални мигранти в Австрия, което означава, че те са пресекли външна граница на ЕС и са стигнали до нас. Първо този въпрос трябва да се реши.”

Още преди да излезе финалното решение на върховните министри, председателят на Асоциацията за чиста енергия и борба с климатичните промени в Румъния Ръзван Николеску се противопостави на заканата, като заяви, че Нехамер заедно с вътрешния министър Герхард Карнер на практика се опитват да вземат за заложници всички ценности и принципи, които ЕС е изградил от самото си основаване.

“Ако австрийците ще упражняват политическото си его в ЕС, ще плащат по 200 милиона евро икономически загуби месечно от забавянето на присъединяването на Румъния към Шенген”, заяви той.

Несъгласие със становището на Австрия и Нидерландия изразиха повреме на срещата на върха Германия и Люксембург, които дори

заплашиха да наложат вето на Хърватия,

ако България и Румъния не бъдат приети в шенгенското пространство. За това съобщи европейският кореспондент на Евронюз Джак Парок.

Вътрешната министърка на Германия Нанси Фейзър също коментира, че не споделя съпротивата на Австрия срещу разширяването на безвизовата зона за пътуване и застава плътно зад кандидатурите на България, Румъния и Хърватия. “Не мога да разбера позицията на Австрия. Знам, че в страната има големи вътрешни дебати по въпроса”, заяви Фейзър.

И шведските власти обявиха, че нямат намерение да блокират каквото и да било решение, даващо на кандидатките пълен достъп до шенгенското сътрудничество. Подобно на тях и Франция застана на страната на балканските държави.

ЕК, която пряко отговаря за оценката на кандидатите за Шенген, заяви, че двете страни са готови да станат част от зоната без паспорти поне от 2011 г. - мнение, споделено и от ЕП, който оттогава е изготвил 5 резолюции с цел да притисне Съвета на ЕС да одобри кандидатурите. Съветът на ЕС пък е “гласът” на правителствата на страните членки. Той приема законите на блока и координира съвместните политики, заради което е и последното необходимо одобрение преди реализирането на всяка промяна.

София и Букурещ дори поканиха доброволно мисия от експерти на ЕК да ги посети, за да направи допълнителна оценка на критериите за присъединяване, и да успокои нидерландското правителство. Такава беше извършвана през октомври. Последва още една през ноември. И двете заключиха, че страните покриват критериите на Шенген и не трябва да бъдат разделяни от европейските си партньори. “Кандидатите са изпълнили всички технически условия”, обяви ЕК.

Евродепутатите изтълкуваха тогавашната закана на нидерландското правителство да блокира приемането на България като дискриминационна политика.

Шенген беше създаден паралелно с ЕС, като бе включен и в законодателството на блока.

Сега е централен стълб, поддържащ

единния пазар Зоната позволява трансгранично пътуване, без да е необходимо предоставянето на паспорт или преминаването през граничен контрол. Тя обхваща 420 млн. граждани в 26 държави, 22 от които са в ЕС, и се смята за едно от най-големите постижения на европейската интеграция.

България, Румъния, Ирландия и Кипър остават единствените страни от ЕС, които не са част от шенгенското пространство, докато държави извън блока - Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн, са пълноправни членове.

Иван Демерджиев: Австрия даде знак, че е готова за компромис

Въпросът за Шенген беше политически. Усилията ще продължат. Разговорите тепърва предстоят. Австрия даде заявка, че има компромиси, които ще приемат. Диалогът с Нидерландия е по-труден. Това коментира вътрешният министър Иван Демерджиев в Брюксел, след като България и Румъния бяха блокирани за Шенген.

Две държави решиха друго, а 25 ни подкрепиха безрезервно и много прозорливо, смятайки, че това е правилното решение. Австрия даде знак, че е готова на компромиси. Ние им предлагаме много неща, включително съвместни наряди и техни представители да дойдат по нашата граница. Готови сме за конструктивни решения, стига те да са свързани с подобряване охраната на границата ни и същински изисквания за Шенген. Швеция, която поема председателството, също увери, че ще положи усилия в тази посока. Нидерландия няма конкретни изисквания, а в позицията ѝ няма нищо конструктивно. Конкретни аргументи за нашите действия или бездействия Нидерландия няма. Механизмът, към който Нидерландия реферира, е отменен през 2019. В момента обмисляме диалог, допълни министър Демерджиев. И добави, че ще стане ясно какво следва, след като средствата за диалог бъдат изчерпани.

Екатерина Захариева: Категорично неприемливо! Да престанат да си измислят аргументи

Крайно време е да погледнат сериозно на това, което България е свършила, и да престанат да измислят аргументи, които не съответстват на шенгенските условия. Така бившият външен министър и настоящ депутат от ГЕРБ Екатерина Захариева коментира решението на Нидерландия да не подкрепи приемането ни в Шенген.

За Нидерландия причината преди години беше, че имаме този прословут Механизъм за оценка, който беше прекратен през 2019 г. Сега аргументите са, че няма такъв механизъм. Това е неприемлива позиция. Многократно е потвърждавано, че България се справя добре с опазването на границата, настоя бившата министърка. Според нея, ако България стане част от Шенген, ще може да освободи ресурс от гръцката и румънската граница и да засили охраната на турската.

Поредното отлагане за Шенген е категорично неприемливо. България е изпълнила ангажиментите си още през 2011 г. и е инвестирала страшно много в опазване на външната граница, включително и с човешки усилия, дори с жертви, коментира тя. Захариева критикува Кирил Петков, който като премиер обикалял Европа, за да обяснява колко зле е в България. Така сам дал аргументи да не ни приемат.

Христо Иванов: Не може да даваме повече причини за отказ

Няма какво да се сърдим. По същия начин, когато ние налагаме вето, няма какво на нас да ни се сърдят. Просто трябва да си свършим работата и да покажем, че България може да реформира правосъдието, смята съпредседателят на ДБ Христо Иванов.

Трябва да си стегнем службите, граничния контрол, правосъдието, всички структури, които се борят с корупцията. Това е нещо, което България не може да направи и спъва и вътрешнополитическия процес, и се отразява на възможността ни да се интегрираме в ЕС. Същите теми са залог за плана за възстановяване. Всяка държава си взема политическите решения, нашата задача е да не им даваме аргументи, за едни или други политически решения, каза Иванов.

Кирил Петков: Ще стане при кабинет с антикорупционна политика

България заслужава да бъде в Шенген, ние не сме втора категория хора. Но вместо агресивна реторика да си свършим работата, призова съпредседателят на “Продължаваме промяната” Кирил Петков.

Сигурен съм, че при правителство с антикорупционна политика, което покани външните партньори да бъдат част от засиления контрол на границата, Шенген става съвсем реализируема цел, убеден е той. Обясни, че в разговори в Брюксел европейски лидери ясно му казвали, че виждали разликата между приказките и делата при управлението на ГЕРБ.

Те казаха: ние не сме били слепи нито за Капитан Андреево, нито за Росенец. И имаме голям страх, че ако се върне правителство, контролирано от ГЕРБ, старите практики ще се върнат отново, каза Петков в кулоарите на парламента. По думите му служебното правителство също имало неадекватна позиция и вместо диалог обвинявало европейски лидери.

Корнелия Нинова: Обидно и унизително! Но и ние да си свършим работата

Изпълнили сме техническите условия за влизане в Шенген отдавна. От тази гледна точка решението на ЕС е обидно, унизително. Като към държава и хора втора ръка. Това каза пред bTV председателят на БСП Корнелия Нинова.

От друга страна обаче, трябва много внимателно да се вслушаме в това, което ни казват като бележки. Най-вече темата с миграцията. Трябва да се предприемат конкретни мерки и то от всички институции. Ние предлагаме нещо конкретно да се свърши. Съдебната власт и по-точно г-н Гешев, да оповести резултата от проверката, която ние инициирахме преди 4-5 години за строителството на оградата. Имаше разследване, резултат няма, настоя Нинова.

И посъветва:Служебният кабинет да внесе бюджет за 2023 г., в който да предвиди: бройки за гранични полицаи, заплати за тези полицаи, средства за облекло, всичко, което им е необходимо. Това е задължение на служебния кабинет, те отказват да го изпълнят. Тоест, ако всяка институция си свърши задълженията на нивото на нейните правомощия, можем да покажем реални резултати, освен да ходим по студията и да се вайкаме. Това е политическа присъда за несвършена работа.