Странната съдба на великата актриса, която учела ролите си в ковчег

Пред нея се прекланяли Зигмунд Фройд, Оскар Уайлд, Антон Чехов и Емил Зола

Когато Сара Бернар получавала нова роля, веднага се затваряла в стаята си и с ентусиазъм започвала да наизустява текста. Всичко това би било напълно нормално, ако великата и странна актриса не го правела легнала в ковчег в своята спалня.

Да, наистина доста странна е била тази жена, странна е била и съдбата й. А след смъртта й името й става синоним на велика актриса.

Майката на Сара - Юла Бернар, е холандска еврейка,

избягала от Амстердам в космополитния Париж, за да търси приключения. През деня работела като шивачка, а вечер раздавала любов на всеки срещнат мъж, но не й на дъщеря си. Бащата останал напълно неизвестен.

Сара се родила през 1844 г., под знака на Скорпиона. Израснала самотна, без майчина обич и грижа, като странно, неспокойно момиче. Обикновено затворена и тревожна, тя често се проявявала като ексцентрична и непокорна. На моменти дори буйствала.

Имала ярък темперамент. За да привлече вниманието на нехайната си майка, Сара падала на пода, имитирайки нервен пристъп, като често се наранявала, а веднъж дори умишлено подпалила роклята си до камината. Явно театърът бил в кръвта й. Вечер, оставена на грижите на бавачката си, в мрачната им квартира в Монмартър, често излизала навън и скитала уплашена из квартала, където непрекъснато й се привиждали разни призраци.

Един ден небрежната й майка все пак забелязала, че е доста слаба и с тъмни кръгове под очите. Завела я в близката болница.

Лекарите решили,

че е туберкулозна: постоянно кашляла

"Няма да живее дълго", тъжно прогнозирали те. След тези думи Сара се уплашила и съвсем сериозно помолила майка си да й купи ковчег.

Тъй като скоро щяла да умре, нямало да позволи да я заровят без хубав ковчег, в общ гроб за бедните. Майката, разбира се, се уплашила, като чула тази странна молба, но все пак решила да я изпълни. Няколко дни след това в стаята на момичето до леглото й се появил красив скъп ковчег от тъмен махагон, подплатен с бял сатен. Спането в ковчег било за Сара необичайно, но само в началото. Усещането за дискомфорт скоро изчезнало, а с него и страхът й от смъртта. Тя дори започнала да посещава публични лекции по анатомия в моргата.

Интересувала се и от публичните екзекуции по онова време в Париж.

"Какво си мисли човек секунда преди смъртта? Какво се случва с душата му? И веднага ли умира?", питала се тя. Никакви други въпроси не я вълнували така, както тези.

Всяка година хората около нея разбирали все по-ясно, че Сара Бернар расте като истински бунтовник. За известно време живяла в пансион към манастир, тъй като решила да стане монахиня. Една училищна детска пиеса обаче разкрила таланта й за театъра. Така 13-годишната Сара Бернар постъпва в драматичния клас на Висшата национална консерватория и започва да учи с огромно желание.

Дебютът й се състоял през 1862 г. в известния театър "Комеди Франсез". Но там не останала задълго. Театралната критика не я приела.

Директорът я уволнил

под предлог, че била "с доста слаба фигура, неподходяща за голямата сцена".

Разочарована от този провал, Сара изпаднала в състояние на лудост и за няколко години сменила няколко любовници. Сред тях бил и принцът на Белгия, от когото през 1864 г. родила сина си (въпреки че

не потвърдила публично кой

е бащата на Морис)

Това бил може би единственият случай, когато тя наистина била готова да обуздае нрава си, тъй като кралското семейство не можело да я приеме.

Решила да продължи в театъра. Завърнала се на сцената като Корделия в "Крал Лир", Анна Дамби в "Род, гений и разврат", Кралицата в "Рюи Блаз". И това са само част от женските й роли. А немалко са били и мъжките.

Трубадурът Дзането, Лорензачо, Меркурио, Хамлет. Силният пол за тази рядко надарена актриса никога не е изглеждал като загадка или мистерия. Тя лесно се превъплъщавала в роли на женствени и съблазнителни жени, както и в романтични и смели герои - рицари, принцове, крале.

Почитателите на таланта й я наричали просто "Магьосницата": играта й неизменно очаровала публиката. Нейни съвременници разказват в спомените си как веднъж Сара, вместо думите на героинята, започвала да говори за електрическо осветление. Точно тогава то навлизало в Европа. Монологът продължил няколко минути, но никой от публиката не възразил. Слушали я притихнали, омагьосани. И когато в края на спектакъла директорът на театъра излязъл на сцената и ги попитал дали са забелязали нещо необичайно, всички те отговорили отрицателно.

Когато получавала нова роля в непозната пиеса, тя веднага поглеждала края, искала да разбере дали на финала героинята й ще умре. И ако краят бил трагичен, триумфът на Сара просто нямал граници. Това означавало, че тя отново ще има шанса да се покаже в пълния си блясък.

От детството си, когато

започнала да се вълнува от темата

за смъртта,

Сара Бернар просто знаела отлично как тялото трябва да се отпусне, очите да се затворят, ръката, държаща носна кърпичка, да падне. Умеела да владее израза ни лицето си, както и погледа си. Публиката, която била по-близо до сцената, била направо ужасена: ами ако тя наистина е умряла?

След тежък спектакъл и особено премиера тя се прибирала за кратко в парижкия си апартамент на булевард "Малерб", където винаги царяла невероятна бъркотия. Прозорците и вратите били покрити с черни завеси с бродирани по тях дракони и прилепи.

Любимият ковчег стоял в ъгъла

- тя го вземала със себе си дори на турнетата.

На всеки две години сменяла тапицерията в него: ковчегът се използвал много често. Обичала да чете, да се отпусне, да изучава новите си роли в него. Дори любовниците си приемала в спалнята, в любимото си легло. Някои от тях набързо си отивали, щом го видели.

Близо до ковчега били изправени няколко скелета и маса с препарирани птици. Според очевидци в апартамента й са живеели и доста домашни любимци - котки и кучета, както и маймуни, змии, папагали. Самата Сара не се опитвала да разсее слуховете. Напротив, била доволна, рекламата според нея никога не можело да бъде лоша. "Легендите винаги надделяват над историята", казвала тя с усмивка.

С времето тя става световноизвестна. На 56 години изиграла Хамлет, а кариерата й продължила и след това. Превъплътила се в Жулиета.

Когато Сара Бернар решила да влезе и в киното, се оказало, че там възрастта й не може да се скрие. По това време тя вече имала свой собствен театър, който купила през 1898 г. и му дала името си.

Легендарната актриса, която вече познават не само в Европа, но и в Америка, била непрекъснато на сцената, дори когато през 1905 г. наранила сериозно крака си по време на турне. След 10 години, поради силна болка,

крайникът трябвало да бъде ампутиран,

но тя упорито продължавала.

Връщала се дори към коронната си роля Маргьорит Готие в "Дамата с камелиите" на Дюма-син, седнала или легнала в леглото. По време на Първата световна война прави концерти-спектакли за войниците на фронта, за което е наградена с Ордена на почетния легион.

Името й се превръща още приживе в легенда. Пред таланта й се прекланят редица световни знаменитости: Емил Зола, с когото се бори за защитата на капитан Драйфус, Оскар Уайлд, когото вдъхновила да напише за нея трагедията "Саломе", Антон Чехов, когото насърчавала да пише повече за театъра. Но също и бащата на психоанализата Зигмунд Фройд се прекланял пред таланта и характера й; той дори си закачил портрета й над бюрото си.

Самата тя била широко скроена и щедра, помагала на много хора, организации и колеги.

През 1922 г. вече 77-годишна, при нея тръгнали проблеми с бъбреците. Осъзнавайки, че краят е близо, тя решила, както в детството си, да предвиди всичко. Затова сама написала сценария за погребалната церемония, дори избрала младите мъже, които ще носят нейния прочут ковчег с вече мъртвото й тяло.

На 26 март 1923 г., 78-годишна, тя напуска този свят. "Прощалното представление" на Сара Бернар върви точно според сценария. Блестящата актриса е изпратена от цял Париж, а самата тя лежи спокойно и царствено в ковчега, с невъзмутимо лице, сякаш просто е заспала. И сякаш искала да каже: "Не съм умряла, просто заспах. Един ден ще се събудя, но вече в някой друг. И ще ме познаете, защото просто няма да ме забравите."