Преди 33 години, в навечерието на Коледа, в съседна Румъния се разиграват драматични събития, които завършват със свалянето на комунистическия диктатор Николае Чаушеску.

Роден в малкото село Скорничещи в Южна Румъния, Николае Чаушеску е едно от деветте деца в семейство, доминирано от властен и склонен към насилие баща. Бъдещият вожд завършва само четвърти клас на основното училище и 11-годишен бяга в Букурещ, където започва работа като чирак обущар при Александру Сандулеску. И ако бъдещият диктатор е

имал

щастлива звезда,

то тя е била червена петолъчка - Сандулеску бил фанатичен комунист и не след дълго Николае също е ангажиран с комунистическата кауза.

Когато избухва Втората световна война, като член на забранената партия той редовно се озовава в затвори и лагери. Именно в един от тях се запознава с човека, който ще стане първият следвоенен комунистически лидер на Румъния - Георге Георгиу-Деж. Двамата се разбират добре и след като комунистите с помощта на съветската армия овладяват страната през 1947 г., Чаушеску бързо се издига и става втори в новото правителство.

Изглежда, че късметът му е работил добре, защото на 4 ноември 1957 г. той дори оцелява в самолетна катастрофа. По това време лети за Москва заедно с правителствена делегация за 40-годишния юбилей на Октомврийската революция, но заради лошото време самолетът каца принудително в гората близо до летище Внуково и се запалва. Четирима души загиват, но Николае Чаушеску и някои други

успяват да избягат

точно преди избухването на машината.

На 22 март 1965 г., само три дни след смъртта на Георгиу-Деж, Чаушеску е избран за генерален секретар на комунистическата партия - позиция, на която ще остане през следващите 24 години. Интересното е, че първоначално той е смятан за най-либералния от лидерите на Съветския блок. Отказва да участва в съветската инвазия в Чехословакия през 1968 г. и дори изнася реч, която я осъжда. Донякъде дава и свобода на печата.

За разлика от колегите си в останалата част от соцлагера дръзката амбиция на Чаушеску е неговата страна да стане световна сила, а не да се изолира от останалия свят. Под негово управление Румъния е първата държава от съветския блок, която признава легитимността на Западна Германия, присъединява се към Международния валутен фонд, има открита политика на приятелство със САЩ и дори влиза в търговски споразумения с ЕИО.

За съжаление, тази политика не продължава дълго. Към средата на 70-те години Чаушеску става все по-авторитарен и започва да разчита на една от най-страховитите тайни полицейски сили в света - Секуритате. Тя е натоварена да потушава всички форми на несъгласие в страната и се заема с тази работа с охота. Доносите, среднощните арести и признанията,

получени

чрез изтезания,

се превръщат в нещо обичайно, а противниците на режима са избивани. Всички телефони се подслушват и широка мрежа от информатори пречи на всеки опит за съпротива.

Ченгетата на Секуритате са безмилостни и коварни. Когато например миньорска стачка блокира държавата през 1977 г., се забелязва, че много от лидерите на миньорския съюз започват да умират без време. По-късно става ясно, че Секуритате ги е подложила на петминутни облъчвания с рентгенови лъчи на гръдния кош, които предизвикват ракови заболявания. Към края на 70-те години на миналия век Румъния вече е една от най-репресивните държави в света. А "либералният" Чаушеску предлага войските на Варшавския договор да се разправят с полския профсъюз "Солидарност".

Тогава става все по-изявен и култът към личността му, безпрецедентен в Европа след смъртта на Сталин. Пълната титла, с която се обръща към него тогавашната преса, е: "Николае Чаушеску, генерален секретар на Румънската комунистическа партия, президент на Социалистическа република Румъния, върховен главнокомандващ на въоръжените сили". Към това се добавят наименованията "гениален кормчия", "най-обичаният син на румънския народ", "пламенен патриот", "изключителна личност на съвременния свят", "борец за каузата на справедливостта и мира и социализма", както и най-популярните -

“геният на Карпатите”

и "великият водач" (кондукатор - рум.).

Бившият чирак вече не е поставян само сред "героите на работническата класа", но започва да се вижда в края на дълга редица от князе, крале и войводи и дори вождовете на древните даки. А съпругата му Елена с начално образование е "световно признат учен" и "мила майка" на народа.

Президентът "пише" книги по философия, политическа икономия, история, провъзгласяват го за "велик съвременен мислител". А когато на откриващата сесия на Великото народно събрание Чаушеску се появява с президентски скиптър, подобен на този, използван от монарсите, по този повод художникът Салвадор Дали изпраща на диктатора "поздравителна" телеграма. Явно без да забележи ироничния тон на световноизвестния творец, централният всекидневник на партията "Скантия" публикува пълния текст на телеграмата.

Чаушеску използва страшното земетресение на 4 март 1977 г., което причинява огромни щети на Букурещ, като извинение, за да извърши една от най-разрушителните реконструкции на град в мирно време.

Без да обръща внимание на очарователните калдъръмени улици на Букурещ, наричан в миналото "малкият Париж", и изобилието от грандиозни обществени и църковни сгради, диктаторът си представя модерен град, който да съперничи на Пхенян на Ким Ир Сен - с широки булеварди и редици от еднакви жилищни блокове.

Ненужното

унищожаване

на Букурещ

е извършено между 1983 и 1988 г. За да постигне целта си, вождът нарежда да се събори огромна част от центъра на града. Това включва изравняването на хълма Вакарещи и преместването на древен манастир, който стои върху него от 16-и век, както и заличаването с булдозери на цели квартали като историческия и красив "Уран" в сърцето на града.

В жертва на диктатора падат и някои от най-хубавите църкви и манастири в Букурещ заедно с древни руини, спортни стадиони, театри, казарми, болници, училища и стотици жилища.

На тяхно място диктаторът построява депресиращи редици от бетонни жилищни блокове, мрачни обществени сгради, както и колосален дворец в центъра. Тази гигантска сграда с 1100 стаи - най-тежката в света, трябвало да бъде "туптящото сърце" на новия Букурещ на Чаушеску. Разточителството контрастира с положението на хората, които премръзнали се редят на опашки с часове, за да купят елементарни стоки. Причината е, че вместо да просрочва заемите, Чаушеску решава, че ще ги върне възможно най-бързо. За да постигне това, той въвежда осакатяваща програма за икономии, която включва износ на почти всичко, което страната произвежда, включително храни и промишлени продукти. Това води до трудности в цялата страна, тъй като цените на

храните скачат

и опашките стават ежедневие. Недоволството от "реформите" е смазано от Секуритате и много хора са арестувани, измъчвани и убити в годините на икономии.

С началото на 80-те години на ХХ век суровият режим на икономии води до чести прекъсвания на електрозахранването, недостиг на гориво и ескалация на бедността, докато огромни суми се влагат в ненужната реконструкция на Букурещ, което поражда огромно недоволство.

Искрата, запалила пламъка, избухва в Тимишоара. Малък протест срещу изгонването на унгарски пастор дисидент от неговия църковен апартамент бързо ескалира в огромна антиправителствена демонстрация. Чаушеску позволява на полицията, въоръжените сили и Секуритате да открият огън по тълпите и много хора са убити или ранени.

Когато цялата страна разбира за клането в Тимишоара и хората се питат кой в крайна сметка е виновен за него, Чаушеску осъзнава, че е направил грешка.

На следващия ден протестите вече са из цялата страна, а един от висшите военни лидери на Румъния - Василе Милея, се самоубива. Слухът, че той всъщност е бил убит по заповед на Чаушеску, се разпространява сред армията като горски пожар. Лоялните преди това въоръжени сили на диктатора се обръщат срещу него, заставайки на страната на протестиращите.

Без надежда да си възвърне контрола и с гневна тълпа, обкръжила румънския парламент, Чаушеску и съпругата му Елена правят драматично бягство от покрива с хеликоптер. След като румънската армия заплашва

да свали хеликоптера с ракета

земя-въздух, двойката е принудена да кацне. Първо отиват към вилата си в Снагов, но оттам решават да бягат към Търговище. По пътя са зарязани от служебните шофьори и започват да молят някой да ги откара до града. Но когато пристигат там, са арестувани.

На бърз процес семейство Чаушеску са обвинени в извършване на геноцид в Тимишоара, в присвояване на милиони в тайни банкови сметки и в причиняване на големи щети. По време на едночасовия процес Чаушеску отказва да признае легитимността на съда, а той на свой ред осъжда диктатора и съпругата му на смърт.

През целия си живот Чаушеску е имал параноичен страх, че ще бъде застрелян. По ирония на съдбата той умира точно по този начин. Войниците, мобилизирани да изпълнят смъртната присъда, не губят време. Николае и Елена са изведени навън веднага след произнасянето на присъдите им. Докато Чаушеску пее Интернационала и се провиква: "Да живее Социалистическа република Румъния! Историята ще ви отмъсти!", Елена крещи и ругае събралия се взвод за стрелба, който открива огън, обсипвайки двойката с куршуми. Двамата се свличат на земята и царството на терора на Николае Чаушеску приключва.