От 2018 г. ВМА няма дългове, увеличихме 2 пъти приходите и над 40% заплатите, обновихме всички клиники, казва в интервю пред Любомира Николаева от "24 часа" генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, дмн, FACS*, началник на ВМА.

Още акценти:

Курсантите ни военни лекари са много, ама много специални. Колко младежи, готови да се закълнат да служат на родината си, познавате?!

Когато нищо от дълга на военен лекар не ти е спестено, има много неща, които не би искал да са ти се случили. Едно от най-страшните е на мисия да ти донесат тежко ранен или убит близък приятел

Командирът не е началник, директор, ръководител, а всичко това и едновременно разполага с живота на своите подчинени. Отговорността е неописуема

Нова научна статия класира България на предпоследно място по готовност за пандемия. Според мен това е срамно, но обективно

- Генерал Мутафчийски, в навечерието на годишнината от създаването на ВМА какво показва равносметката ви за периода, в който я ръководите?

- Военномедицинска академия е огромна структура, в която влизат 7 болници. Философията на ръководството е да надграждаме постигнатото в лечението, материалната база и развитието на кадрите. Все още не можем да достигнем нивата на заетост и ритъм на работа от 2019 г. Но се справяме все по-добре въпреки смутената дейност по време на пандемията. Приходите на ВМА са се увеличили два пъти за периода от 2017 г. до момента. От 40 млн. лв. по здравна каса миналата година са достигнали 96 млн., а за 2022-а ще са още повече. Заплатите на персонала са увеличени с повече от 40%. На годишна база допълнителното материално стимулиране за миналата година е било 36 млн. лв. над заплатите. Само за илюстрация - през 2014 г. годишно ДМС-то е било 8,5 млн. Стъпката е огромна.

За да бъдат удовлетворени лекарите, медицинските сестри, немедицинските специалисти, те трябва да бъдат добре заплатени. Винаги, независимо от обстоятелствата, дори в най-трудните времена през тези години, 25% от приходите от здравната каса се отделят за ДМС на персонала. Разбира се, изтъкнатите специалисти, а във ВМА те са много, имат възможност да работят и в условията на т.нар. избор на екип. Техните приходи надхвърлят всякакви психологически граници. Но това са абсолютно законни пари. Дали сме възможности да се заработват по законен начин, да се премахнат практики, които са унизителни за самите лекари.

Очаквам този месец да отбележим рекорд в приходите си и ръст на лекуваните болни, амбулаторните прегледи, лабораторните изследвания, спешната помощ.

Най-доброто е, че успяваме да задържим твърдо финансовата си стабилност. От 1 януари 2018 г. нямаме дългове и просрочени задължения.

- Дори по време на пиковете на COVID?

- Имахме един период на притеснение, когато през май миналата година балансът ни беше на минус с 3 млн., но до края на годината успяхме да ги наваксаме.

И тази година също ще завършим без дългове. А тъй като сме второстепенни бюджетни разпоредители и нямаме право на остатък, ще можем да заредим за догодина складовете си с медикаменти на стойност над 6 млн.

Въпреки трудностите не замразихме и инвестиционната си програма. През 2020 г. закупихме със собствени средства съвременна апаратура за над 21,5 млн., тази година инвестирахме близо 12 млн. Почти цялата централна софийска болница е реновирана. До началото на февруари 2023-а в 3 клиники ще бъде завършен и реремонтът - ремонтът на обновени преди 15-ина години клиники. Остава да подновим части от лабораторията и от спешното отделение.

Но в големи сгради като нашата болница винаги има какво да се прави и вече имаме план за догодина.

- Какво предстои?

- Голямото предизвикателство е в условията на криза, а тя е от всякакъв характер, да подредим задачите си за времето напред. На първо място планираме да реновираме кръвния център. Той е стратегически за ВМА, така както кръвта е стратегически ресурс в евентуална война или бедствие. Конгломератът от нашите 7 болници е единственият, който има собствен кръвен център.

В болниците в страната също предприехме стратегически подобрения.

 Някои от инвестициите, които направихме, бяха продиктувани от пандемията и извлечените поуки. Давайки си сметка, че тя нито е свършила, нито краят е обозрим, а вероятно ще се появяват и нови пандемични заплахи, създадохме допълнителен диагностичен блок към инфекциозната клиника. Той е самостоятелен, но залепен до клиниката и е свързан с нея с топла връзка, така че болните няма нужда да напускат района. В момента инфекциозната ни клиника отговаря на световните критерии, няма друга такава в България, малко са и на Балканите. Може да се ползва като еталон за изграждане на инфекциозни звена в стратегически региони на страната, ако искаме да бъдем подготвени. Ако искаме да стоим в дъното на класацията, няма нужда нищо да правим.

- Коя класация цитирате?

- Преди 10-ина дни излезе научна статия, която анализира доколко са подготвени държавите за посрещане на пандемия към настоящия момент и в бъдеще. На първо място е Швейцария. България се намира на предпоследно място, което според мен е срамно, но обективно.

- На този фон каква е рецептата за успех на ВМА?

- Нестабилността на настоящия момент като че ли ни лишава от хоризонт да погледнем много надалече, но не ни спира. Финансовото състояние е стабилно, инвестиционната програма се изпълнява, и то в по-бързи от предвидените срокове. Много се направи за персонала. На първо място премахнахме дискриминацията към офицерите лекари. Те можеха да имат академична кариера едва когато станат подполковници и полковници. По наша инициатива беше променен законът за въоръжените сили, така че след защити на дисертация и изпълнени национални условия капитани също да могат да стават доценти и професори. Това дава близка цел на амбициите, когато ги има. Голямо постижение на ВМА, стартирано в последната година, когато началник беше ген. Николай Петров, а аз бях сред заместниците му, е подписването на договор между ВМА, Военноморското училище във Варна и варненския Медицински университет там да се обучават наши курсанти. Те ще излязат с 2 дипломи - за военна бакалавърска степен и магистърска по медицина. Първият випуск ще завърши догодина. Вече имаме 116 курсанти. Интересът към програмата е голям.

- На тази възраст представата за професията не е ли по-скоро за участие в скаутски лагер или в риалити?

- В началото специалността “Военен лекар” бе посочвана за всеки случай, ако не ги приемат медицина. Тази година всички приети са по първо желание да учат за военен лекар. Високият среден успех от кандидатстването също говори за целенасочен избор. Но даже и оценките не са най-важно, оказаха се много мотивирани деца. Хванали в ръце съдбата си и оценяващи възможностите, които можем да им дадем. От поемането на всички разходи по обучението им до шанса за кариерно развитие в две посоки – като възможности за придобиване на специалност и допълнителни квалификации, от една страна, и от друга - като перспективи за академично развитие. Най-добрите ще успеят. И ще са готови да поемат щафета да работят така, че ВМА да продължава да е болница образец във всяко отношение. Както препоръчва още през 1893 г. в публикацията си “Няколко думи върху нашите военни болници” санитарният майор Игнат Барбар. Да, с усилията и приноса на всички във ВМА болницата е еталон. Не само за военно лечебно заведение, не само в републикански, а и в световен мащаб. За това говори и оценката на колегите от други болници, смятат ни за последна инстанция – от лечебните заведения в страната насочват към нас 15-17 хиляди пациенти годишно. Основният принос за нивото са хората във ВМА. Подготвени, отговорни, дисциплинирани. Опитваме се да положим основите на тези качества и у курсантите по времето на обучението им. Улеснени сме, защото те са много специални.

- Специални?

- Много, ама много специални. Колко младежи, готови да се закълнат да служат на родината си, познавате? Това го могат само специални, отбрани хора.

- Отложената зрялост е една от световните характеристики на поколението Z, на което като правило семейството е спестило грижи и трудности. Как протича срещата на младежите с върховенството на дисциплината?

- Водили сме подобни разговори – например трябва ли да събират тревички и листа по плаца, след като ще стават доктори. Само че бързо се разбрахме, че това укрепва характера и дисциплината. Най-важното, на което трябва да бъдат научени, е да спазват дисциплина и да са самодисциплинирани. Тези качества са нужни в големи количества както за военната служба, така и за лекарския труд. Дори цивилните лечебни заведения следват строг йерархичен ред, който в някаква степен наподобява военния. Трябва да има много ясни регламенти за действие в критична ситуация. Единоначалието е дефинитивно важно.

В този смисъл в края на Втората световна война група майки в САЩ завеждат дела срещу командирите на своите загинали синове. Решението на най-върховния Щатски съд е, че командирите не може да бъдат съдени за тази смърт. Командирът не е директор, не е началник, не е ръководител. Командирът е нещо друго, което съчетава всичките тези понятия, и едновременно с това командирът разполага с живота на своите подчинени. Ние готвим курсантите за командири. Затова ще се тренират да бъдат дисциплинирани дори с такива неща като да събират тревички от плаца. Както казваше един от учителите ни: много пот в тренировките, малко кръв в боя. Огромна дисциплина ще им трябва, за да носят утре гигантската си отговорност на военни лекари.

- Как се живее с такава отговорност?

- (Отговорът идва след близо 30 секунди тишина.) Как се живее... Това е нашият живот. Това е моят живот от 33 години. Друго не знам.

- Как се справяте с вътрешните демони, които вероятно съпътстват такъв живот?

- Всеки има своите мисли и терзания дали е бил прав в дадени решения, дали е постъпил справедливо, дали действието му е било оправдано. Терзая се и аз. Не ме е страх и никога не ме е било страх да си призная грешките. Това не е слабост. Всъщност, ако спра да се терзая, значи нещо не е наред. Ставам рано и моите терзания са между 3 и 5 сутринта.

- И в 6 часа?

- В 6 съм се отърсил от тях. Премислил съм всичко, което се е случило. И съм взел решение какво ще правя през новия ден.

- В какви моменти не бихте искали да сте военен лекар?

- Във военната служба, особено когато извървиш пътя си, без да ти е спестено нищо, има много неща, които не би искал да са ти се случили. Например на мисия в Афганистан да ти донесат тежко ранени или убити близки приятели, с които си се веселил предишната вечер... Тогава ми се иска да не съм там. Не да избягам - върша си работата, затова съм отишъл на мисия. Като човек не искам да го преживея. Но службата го изисква. Истината е, че след мисията си в Афганистан не мога да гледам военни филми.

*FACS (Fellow, American College of Surgeons) след името на хирурга означава, че образованието и обучението, професионалната квалификация, хирургическата компетентност и етичното му поведение са преминали строга оценка и е установено, че отговарят на високите стандарти на Американския колеж по хирургия. Членове на асоциацията са около 79 хиляди специалисти, включително над 4 хиляди от други държави, което я прави най-голямата организация на хирурзи в света.