От прищевките на диктатора са засегнати тигрите, вълците и дори жените

Преклонението към Мао, съчетано с жесток режим на репресии, води и до някои трагикомични куриози. През 1968 г. пакистански външен министър подарява на китайския държавен глава количка, пълна с манго. За министъра вероятно не е било нищо повече от обикновен жест, но в Китай, където малко хора са виждали този екзотичен плод, той предизвика вълна от пълно безумие.

Мао дава

мангото на

няколко души

от своя пропаганден екип и те реагират така, сякаш Мао току-що е свалил ангел от рая и го е довел на прага им. По този повод в партийния орган вестник "Женмин Жибао" ("Народен ежедневник") е публикувана статия, в която се казва, че "очите им са се подули от сълзи на радост" да получат ценния плод и че те "викат ентусиазирано и пеят до самозабрава".

Текстилна фабрика поставя мангото си в импровизиран олтар и кара работниците да минат и да му отдадат почит. А когато мангото се разваля, те правят негово копие и го съхраняват в светилището, така че никой работник да не започва деня си, без да благодари за жеста.

Сочният тропически плод е възхваляван навсякъде, но се намира и изключение. Един зъболекар, който имал шанса да види манго лично и преди, не бил впечатлен. Той имал неблагоразумието да сподели, че то не е нищо особено и "прилича на сладък картоф". Зъболекарят незабавно бил арестуван по обвинение в

“контрареволюционна реч”,

изпратен в затвора и малко след това екзекутиран.

Прищевките на вожда са закон. По време на управлението си Мао се опитва да сложи край дори и на най-малкия намек за буржоазия в страната. Понякога това означава да ликвидира корумпирани ръководители и по-богатите селяни. Но в този свой стремеж посяга и на детските колекции от пощенски марки. Той гледа на колекционирането им като на буржоазно забавление и когато започва Културната революция, забранява на хората да ги съхраняват в каквато и да е форма. Решението остава в сила до смъртта му през 1976 г. По ирония на съдбата ефектът от забраната на Мао е, че марките от времето на Културната революция сега са сред най-ценените и търсени в света.

Незнайно защо през 1959 г. на Мао му писва и от тигрите. Той обявява, че тигрите заедно с вълците и леопардите са "врагове на народа" и трябва да бъдат унищожени. Комунистическата партия отговаря с редица кампании, които насърчават хората да търсят и убиват хищни животни. Само за няколко години китайците са избили почти

75% от световната популация на южноазиатски

тигри

и са довели тези животни до ръба на изчезването.

От реформите на Мао е пострадал дори и символът на Китай - Великата стена. През 70-те години на миналия век китайското правителство осъзнава, че не е необходимо да се пилеят толкова много пари за строителни материали за жилища.

В края на краищата най-дългата стена в света просто стои там и заема място. Затова те насърчават хората да започнат да вземат тухли от нея. Но не само селяни, живеещи близо до Великата стена, събарят части от нея, а дори правителството взема цели участъци и използва частите за изграждане на язовир. Но дори и в последните години на управлението си комунистическият диктатор не престава да сюрпризира света със своята ексцентричност.

През 1973 г. той сяда на масата на преговорите с Хенри Кисинджър, надявайки се да договорят двустранно търговско споразумение със САЩ.

Съобщава се, че в началото Кисинджър се опитвал да поддържа разговора на сериозни теми, но умът на Мао бил насочен към други неща. За изненада на американския държавен секретар Мао казва, че

Китай е “много бедна страна”

и няма какво да предложи в търговско споразумение... с изключение на жените. И направо предлага да изпрати 10 милиона жени в САЩ, като казва, че ги има в излишък и че те създават само проблеми.

Докато Мао разказвал как жените съсипват страната, един от членовете на неговата партия го предупредил, че ако думите му се разгласят, "с това ще си навлече обществения гняв".

Остарелият Мао обаче не изглеждал много притеснен. "Не ме е страх от нищо - казал председателят между две тежки кашлици. - Бог вече ми изпрати покана."