Не мисля, че има какво да си кажем с него, ако се видим, казва пред “168 часа” Владислав Терзийски

В много екстремни ситуации съм бил. В планината при гръмотевична буря, докато падат мълнии около мен, и заровен в преспи по склонове с опасност от лавини

Преследвам кадъра, както ловците плячката си

Народът тръпне. Светът научи за прелестите на Северозападна България, способни да засенчат Марс и да грабнат вниманието на най-богатия човек в света. Баби плетат терлици, общинари пресмятат могат ли “да стегнат” по-неугледните улици, местни ресторантьори подготвят най-шикозните си менюта в очакване на височайшия гост, за когото всички се надпреварват да обещават невиждани преживявания у нас... засега само в социалните мрежи, където шегите не могат да бъдат отделени от истината. Така, докато едни наистина очакват Илон Мъск да ни дойде на гости догодина - вероятност, обявена от министъра на туризма Илин Димитров, други изобщо не вярват, че това ще се случи.

Неоспоримият факт, който отприщи лавината от емоции, е, че собственикът на SpaceX наистина се възхити от снимка на Белоградчишките скали, която сподели в своя туитър с обяснението, че е мислел, че това е от компютърна игра. Кадърът е дело на фотографа Владислав Терзийски, който сподели повече за своята работа в интервю за “168 часа”.

- Голяма истерия се развихри от възможността Илон Мъск да посети България. Как се чувствате като основен "виновник" за това?

- Доста поласкан, но не се възгордявам. Просто един човек е харесал моята снимка. Да, от този човек зависят много неща на много места и прави неща, които друг не прави, но за мен това е просто гъделче.

- Какъв беше най-интересният комплимент или шега около това, че най-богатият човек в света се е впечатлил от вашия кадър?

- Много хора казаха: “Браво, ето започна да се говори за Северозападна България, за този беден регион”. Доста изтъкнаха, че много хора изобщо са разбрали за съществуването на България от поста на Мъск. Шегите са купища. Като например да вземе сега да ми прати една Tesla. Самият той да разбере най-сетне какво е тесла, като дойде в България. Много модерен фолклор се изля в интернет пространството и не мога да запомня всичко.

- Бихте ли се запознали с Илон Мъск, ако имате шанс?

- Бих се радвал, но честно казано, не мисля, че има какво да му кажа. Мозъкът му работи на друго ниво. Той мисли за проекти за милиарди. Какво да си говоря с него? Не казвам, че е свръхчовек, просто нещата, за които мислим, са различни.

- Всъщност за тази снимка на Белоградчишките скали вие сте преследвали особен тип време, а сте уловили по магичен начин мястото.

- Идеята беше, че трябваше да има мъглички, които да се въртят около скалите и крепостта, а слънцето да погледне зад облаците. Мъглички нямаше, защото имаше леко течение - лек вятър, който издухваше влагата от земята, понеже беше валяло предишния ден. Просто не стана това, което исках. Въпреки това вдигнах дрона. Прибрах се вкъщи, качих материала на харддиска и така си остана. Дори не съм го гледал повече от година, докато не се наложи да подбирам кадри за една дама, която искаше снимки, за да кани чуждестранни продукции да снимат у нас. Ако не беше тя, този кадър можеше и да не види бял свят.

- Преди време и друга ваша снимка предизвиква фурор в социалните мрежи - буря над София. Случайността ли винаги ви помага?

- Винаги казвам, че е случайност, но реално е подпомогната случайност. Когато често ходиш да търсиш определени условия и време на едно и също място, в един момент случваш. На това му се казва подпомогната случайност. Ходиш, ходиш и няма начин да не успееш. Понякога дори интересният кадър ни хваща на пътя нас, фотографите. Но тази снимка на мълниите си беше наистина чиста случайност, защото беше случайно, че имах фотоапарат в мен с един обектив, случайно с един приятел решихме да се качим привечер на Витоша и т.н.

- От колко време се занимавате с фотография и как се запалихте?

- Повече от 25 години. Намерих един лентов фотоапарат в един гардероб. Попитах баба ми дали мога да го взема, купих лента, обясниха ми как да го използвам и така започна лека-полека снимането. После си взех друг апарат, такъв със сменяема оптика, и оттам започнах да задълбавам по-сериозно и технически, а преди 6-7 години си взех първия дрон и оттогава нещата отидоха в облаците.

- С какво се занимавате иначе?

- С фото- и видеозаснемане на определени неща по поръчка на клиенти - събития и други материали за реклами, за киното, за телевизията.

- Кое е най-привлекателно в пейзажната фотография?

- Позволява ти да останеш сам със себе си и да се фокусираш. И в същото време някак си има едно животинско преследване на кадъра. Може би като при ловците, които преследват плячката си, така аз преследвам кадъра. Снимането те отделя от ежедневието, затова ми е на сърце пейзажната фотография.

- Успявате ли да се насладите на красотите около себе си? Или впоследствие го правите през снимките?

- По-скоро впоследствие, като седна да обработвам. Тогава имам време да си кажа: “Колко яко е било”.

- Попадали ли сте в екстремни ситуации, за да уловите това, което искате?

- Многократно. Отиваш да спиш в планината - гръмотевична буря. Мълнии падат около теб. Катериш зимата стръмни планински места, където има опасност от падане на лавина, а ти си се заровил на половин-един метър в преспи и се опитваш да пробиеш и се молиш този склон да не се изсипе.

- Имате ли конкретни истории?

- Има една, която по-скоро беше приятна и не завърши с нещо лошо. Това е случка отпреди 15 години. С едни приятели искахме да се качим на Мусала.

Понеже всички сме на работа събота и неделя, все пак успяхме да се комбинираме и да тръгнем в ранния следобед от София, като идеята беше да стигнем до Боровец, да се качим до Ястребец и оттам пеша до Мусала. Зимно време.

Разбира се, нещо се замотахме, не се разбрахме. На Боровец хората се отказаха. Казаха, че не искат да се качват. Аз се ядосах, това щеше да ми е първото качване през зимата. Казах им: “Хубаво, гледайте си работата, аз отивам сам”.

Качих се на лифта, но само до междинна станция и тръгнах нагоре. Те ме настигнаха, защото преценили, че не е добре да ме оставят сам. Накараха ми се хубаво. Докато се качим на горната станция на лифта, те вече не съжаляваха, че са тръгнали. Стъмни се, нямаше никакъв вятър, беше суперспокойно и имаше един похлупак от звезди над нас - пълен кеф. Вървим, говорим си и се наслаждаваме.

Стигнахме до един момент, в който трябваше да тръгнем по лятната пътека. Но такава зимно време няма. Почнахме да се лутаме и се наложи да звъннем на ПСС. На кого се падна честта - на мен. И до днес ме бъзикат, че съм казал: “Здравейте, обаждам се с едно странно въпросче”.

Обясних им, че търсим лятната пътека, иначе казано, откъде да минем. Те ни обясниха как да се оправим. Намерихме пътеката, слязохме, отидохме до хижа “Мусала”, хапнахме, към 21 ч вечерта отидохме към върха, но не успяхме да го стигнем. Беше много интересна разходка, която винаги ще помня. И после доста глупости са се правили, но са били по-различни.

- Винаги ли сте въоръжен с фотоапарат? Трудно ли се пътува с толкова техника?

- Винаги ще има нещо за снимане. Лошото е, че аз отивам да спя на палатка и нося и нея, и храна, и какво ли още не. Между 14-20 кг раница. Техниката не ме е предавала, винаги се проверява всичко предвартително.

- За вас кое е най-магичното място в България?

- Не бих казал, че е едно - например Белоградчик, Царевец, районът около Мальовица, язовир “Широка поляна”, Синеморец, Рилският манастир, много мога да изброявам.

- А в чужбина?

- Не мога да кажа конкретно. Харесвам северните държави, обичам студеното и снега. Исландия, Норвегия, много обичам да ходя в Алпите. Работата ми е такава, че мога да работя няколко месеца без почивка, но после мога един месец да почивам и да отида до Исландия с кола. Правил съм го. Основно с кола пътувам. Много е яко.

- Обработвате ли кадрите си?

- Ако някой каже, че снимката му не е обработвана и я е качил в интернет, където се харесва от хората, ще излъже. Дори и повечето телефони имат алгоритми, които анализират изображението и прилагат определени цветови контрасти и т.н. настройки без наше разрешение. Никой не го нарича обработка това, но реално няма общо със снимката. Няма такива цветове в природата. Така че всеки действа в различен стил. Аз имам свой стил, има масов стил. Това все пак е художествена фотография, не репортажна. Обработвам, може и да прекалявам, но на мен така ми харесва.

- Признавате ли критика?

- Приемам всякаква критика. Напълно съм съгласен с мнението на всеки, който ми каже нещо негативно по отношение на нещата, които правя. Търся баланс. Вземам предвид всичко и то със сигурност рефлектира върху работата ми в по-голяма или по-малка степен.

- Как искате да се надградите в бъдеще? Бихте ли мерили сили в различни световни конкурси с други фотографи?

- Моята фотография не е за конкурси. Лично за себе си деля на два типа фотографията - такава за масовата публика и такава за фотографи. Ще е правилно и ще е погрешно да се каже, че конкурсната фотография е по-висок тип, защото и при двете се изискват едни и същи познания. Моята е за обикновения човек, за хората, които ще видят една снимки в мрежата и ще си кажат: “Суперяка е”.

- Ако Илон Мъск би поискал да купи ваша снимка, за колко бихте му я продали?

- Не мога да отговоря. Много зависи за какво ще я ползва. Може и да му излезе като една Tesla.

Не искам да се изхвърлям, но по-скоро не бих приел, ако ми предложи работа. Не съм сигурен с какво бих могъл да съм му полезен и дали бих могъл да работя с такъв човек - педантичен, вманиачен и труден.

- Държите ли на творческата си свобода?

- Опитвам се. Обичам да работя с клиенти, които ми дават по-голяма свобода.

- Бихте ли се радвали, ако синът ви тръгне по вашите стъпки?

- Всеки баща би се радвал, но не ми е цел той да го прави.