Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Премахването на една напаст по плановете на вожда докарва друга

Останал без реални противници, един от първите проблеми, с които Мао се заема в необятната си империя, се оказва... природата. През февруари 1958 г. "Големият скок напред" е още в предварителните си етапи, когато под негово давление Централният комитет на Китайската комунистическа партия въвежда "Движението за премахване на четирите вредителя". То обявява врабчетата, плъховете, мухите и комарите като рискове за продоволствията, обществената хигиена и здравето, които трябва да бъдат унищожени.

По правилата на комунистическия колективизъм обикновените хора са принудени

да организират

“санитарни екипи”

и да се включат масово в унищожаването на четирите напасти.

Оправданието за три от четирите напасти е напълно логично - предаването на болести: малария от комарите, чума от плъховете и цял коктейл от въздушно-капкови инфекции от мухите. Докато врабчетата, за които се говори, че незнайно защо били недолюбвани от председателя, са обвинени, че изяждат реколтата от зърно и плодове от нивите на колективните стопанства.

Според доклади на Министерството на храните, базирани на експериментите на Института по зоология към Китайската академия на науките, всяка година в Китай едно врабче консумирало около 3 кг зърно, което било огромно разхищение, по-голямо от вредата от гризачи като плъховете. Затова в духа на идеологията врабчетата са обявени за "капиталистически" твари и се стига до извода, че срещу тях трябва да се предприемат безмилостни мерки за унищожаване.

Разгръща се

невиждана

пропагандна кампания,

която призовава всички - и млади, и стари, и граждани, и селяни, да избиват страшната напаст. А през май 1958 г. вестник "Женмин Жибао” провъзгласява: "Никой воин няма да бъде изтеглен, докато битката не бъде спечелена". Работнически колективи и училища се включват в масови съревнования кой ще предаде повече опашки от плъхове и каруци с мъртви врабчета. По волята на партията цялото многомилионно население се въоръжава с прашки, мухобойки и други подръчни средства, за да изгони опасните вредители. В подкрепа на кампанията цели дивизии от войници са разположени по улиците на Пекин, като стъпките им са заглушени от галоши с гумени подметки, за да следят за изпълнение на поставените задачи.

Специално за врабчетата, освен изстрелите с пушки и прашки и унищожаването на гнездата и яйцата им, особено ефективен метод се оказва вдигането на ужасяващ шум с тигани, тенджери, звънци, гонгове, пръчки и др., който им пречи да кацнат и те накрая от изтощение тупват на земята, където са доубивани с подръчни средства.

В столицата малко врабчета намират безопасно убежище на единственото място, където китайските граждани не могат да влязат - дипломатическите мисии. По-специално полското посолство отхвърля исканията на китайците да влязат в техните помещения, за да изплашат врабчетата. В резултат на нежеланието им да сътрудничат на кампанията на Мао армейски подразделения обграждат сградата, въоръжени с барабани. След два дни на непрекъснато барабанене поляците са принудени да отворят вратите и да изринат с лопати от посолството натрупалите се мъртви врабчета.

Макар и трудни за точно изчисляване, резултатите са впечатляващи - предполага се, че приблизително 1 милиард врабчета, 1,5 милиарда плъхове, 100 млн. кг мухи и 11 млн. кг комари са напълно унищожени.

Но макар че болестите, пренасяни от мухи, плъхове и комари, наистина да намаляват, последствията от

екологичния дисбаланс, които скоро стават очевидни, са печални. Оказва се, че врабчетата не само ядат зърна и плодове, но и насекоми, консумиращи зърно. Останали без естествен контрол, се появяват огромни облаци от скакалци, които наистина започват да унищожават реколтата в ужасяващи размери.

Накрая по съвет на Китайската академия на науките Мао обявява край на Голямото унищожаване на врабчетата, а огромният народен ентусиазъм скоро е пренасочен към кампанията срещу дървениците, които заменят птиците, а по-късно и срещу хлебарките.

А за да ликвидира последствията от глупавата кампания, Китай се принуждава

да внесе стотици

хиляди врабчета

от Съветския съюз.

На пръв поглед куриозната кампания срещу дребните пернати звучи безумно за съвременния човек, но по-нови изследвания сочат доста прагматични причини за ангажирането на милиони в борбата с тях.

Проблемът е характерен и за други общества, където властва комунистическата идеология, и се корени в катастрофално фалшивите числа, които в стремежа си да изпъкнат местните партийци докладват за реколтата. И според по-нови изследвания в тази ситуация е трябвало да се намери подходящ "враг", който да бъде виновен за огромните разминавания между реалното производство и отчитаните рекорди на фона на масов глад.