Реформите на Великия кормчия докарват глад и разруха в Китай за десетилетия

В средата на 20-и век създадената през 1949 г. Китайска народна република преживява стопански провал и масов глад. До голяма степен те са предизвикани от икономическия и социален план на нейния върховен водач Мао, наречен гръмко "Големият скок напред".

В крайна сметка кампанията се превръща в огромен провал, който довежда до Големия глад през 50-те и 60-те години на миналия век. А броят на жертвите от него достига десетки милиони и срива Китай в

икономически и социален упадък

След победата в гражданската война, когато войските на Чан Кайши се оттеглят на остров Тайван, Мао Цзедун се оказва едноличен владетел на бившата Поднебесна империя - страната с най-голямо население в света. Вярно, тя е много изостанала и тежко пострадала от войната с японските окупатори, но според партийните пропагандатори е заредена с огромен ентусиазъм, който бързо ще преодолее всякакви трудности.

Великият кормчия, както вече наричат комунистическия водач, макар и по ирония на съдбата да изповядва атеистична идеология, на практика се превръща в живо божество, което има решаващо влияние върху огромна част от населението на Земята. Взел на въоръжение съветския модел на страшния Сталин, скоро той се заема решително с политиката на преобразувания в страната. Скоро по съветски образец в огромната страна е премахната напълно частната собственост и селяните са изпратени в колективни стопанства.

В началото СССР много помага, като изпраща най-добрите специалисти и оборудване на помощ. След смъртта на Сталин обаче

отношенията с Москва се влошават и настъпва раздор в ККП. През 1957 г., за да изглади противоречията, Мао организира кампанията "Стоте цветя", т.е. всички, но най-вече интелигенцията могат да изкажат своите предложения и критики към партията. Не след дълго става ясно, че това е бил трик, за да се позволи на критиците на режима да се идентифицират. Резултатът е плачевен: повече от половин милион арести, масови репресии и тотална цензура.

След като по този начин е укрепил властта си, през януари 1958 г. в Нанкин Великият кормчия разкрива своите планове за "голям икономически скок напред" още през втората петилетка. Надеждата е страната да се индустриализира, като се използва огромното предлагане на евтина работна ръка и се избегне необходимостта от внос на тежки машини. А когато Съветите обявяват, че за 15 години

ще надминат САЩ

по промишлено производство, Мао решава, че за същия срок неговата страна ще може да изпревари Великобритания.

Освен прекаления оптимизъм основният проблем е, че се търсят чисто политически, а не технически решения за постигането на тази цел. Но според диктатора това не е проблем. В типичен комунистически бюрократичен стил той заявява, че е "по-добре да си червен, отколкото експерт". Създават се огромни

експериментални комуни,

които да прилагат повелите на партията - в тях абсолютно всичко е общо, дори облеклото.

Подобно на другите комунистически страни, земеделието е докарано до разруха. На теория икономиите от окрупняването ще влязат в действие и големите колективизирани полета ще се окажат по-ефективни и продуктивни от малките парцели. Заради лошото планиране и демотивацията добивът от големите ниви обаче се оказва много по-малък от този от личните парцели.

Но ключов фактор за катастрофата, която се разиграва, са изключително нереалистичните очаквания на Мао от неговата програма за бърза модернизация в тежката промишленост. Отличителен белег на "Големият скок напред" е идеята на председателя, че увеличеното производство на стомана е еталон на индустриализацията. Според вожда, вместо да се строят скъпи заводи и инфраструктура, смелите китайци биха могли да произвеждат стомана от доменни пещи в своите общини - буквално

пещи в задния двор

Така, за да изпълнят квотите, изисквани от китайските власти, хората използват всякакво гориво, до което могат да се докопат, за захранване на домашните пещи - от въглища и мебели до дървения материал за ковчези. А когато им липсва желязна руда, те топят всякакви метални предмети, които могат да намерят, за да произведат от тях "стоманени греди".

Основният недостатък е, че "Големият скок напред" набляга на идеологическата чистота, а не на компетентността. Вместо от способни и компетентни мениджъри работата се ръководи от ентусиазирани и ревностни, но неграмотни партийни функционери. Производството на стомана обаче е сложно, произведените занаятчийски греди са с ниско качество и лесно се напукват. Всъщност това, което излиза от пещите в задния двор, дори не е стомана, а нискокачествен чугун, който на практика е безполезен и негоден за превръщането му в стомана.

Отклоняването на работна ръка от фермите към неразумни начинания като пещите в задния двор в комбинация с други фактори водят до пълна разруха на стопанството. До 1960 г. вече е очевидно, че планът за "Големият скок напред" не е бил добре обмислен, но тогава вече е твърде късно. Резултатът е най-голямата причинена от човека

икономическа катастрофа

в историята. Така се оказва, че между 1959 и 1962 г. до 55 милиона китайци (според някои данни 75 млн.!) са умрели от глад или са загинали по друг начин от грешките в плановете на Мао. Вече е сигурно, че заради глада и канибализмът е бил основен проблем.

А въпреки наличието на колосални природни и човешки ресурси след Мао на страната са нужни още 30 години, докато малко по малко се възстановява съсипаната вековна култура и се преодолеят икономическите последици от "реформите". В крайна сметка Китай стана наистина велика икономическа сила през 21-и век, но не благодарение на комунизма, а на заклеймения капитализъм.