Между 1933 и 1945 г.  един от най-великите моменти за Хитлер е превземането на любимия му Париж. Откъде знаем това? Ами казва го самият той. Когато на 23 юни 1940 г. Адолф Хитлер изследва забележителни места в окупираната от нацистите френска столица, при първото си и единствено посещение в Париж Хитлер отива на гробницата на Наполеон и казва: “Това беше

най-великият и

хубав момент

в живота ми”

За него и привържениците му окупацията на Франция е справедлив реванш. Само преди двайсет и две години силите на имперската армия на кайзер Вилхелм претърпяват някои съкрушителни поражения в стремежа си да превземат Париж. Самият бъдещ фюрер като обикновен ефрейтор е познал лично унижението след загубата.

Затова, когато на 14 юни 1940 г. Франц Халдер записва във военния си дневник факта, че още в 9 часа сутринта същата сутрин напредващите германски отряди са влезли в Париж и че цялостната стратегическа обстановка носи доказателства за отстъплението на всички сили на французите, германците ликуват.

Началникът на щаба на Върховното командване на армията не пести емоциите си и нарича случилото се "най-великия момент в историята на Германия".

Задоволството е подкрепено и от

сравнително

малките загуби

по време на западната кампания - страната му е загубила само 49 000 убити и изчезнали и още 110 000 ранени. Освен човешките Третият райх губи 1559 унищожени и повредени самолета, както и 714 механизирани превозни средства, а в този юнски ден на 1940 г. германската армия навлиза в града за първи път от 1871 г. и добре познатия триумф над армиите на Наполеон III във Френско-пруската война.