Bъздигането на самозвания африкански император Бокаса има негативни последици не само за собствената му страна, а и за Франция и до голяма степен става причина за падането от власт на един от най-успешните й президенти - Валери Жискар д'Естен.

Независимо от успехите му в националната и международната политика, когато е на 55-годишна възраст, кариерата на Д'Естен преживява внезапен упадък. След 7-годишния мандат въпреки повишеното доверие, с което се ползва,

изведнъж всичко

се срива

през "черната есен" на 1980 г.

Разказвайки за последните месеци от кампанията на Жискар д'Естен, журналистът Стефан Дени обобщава: "Това беше хроника на фаталните случаи". Моментът на рязката промяна, довела Жискар до катастрофа, е 10 октомври 1979 г. На тази дата влиятелният сатиричен седмичник Le Canard enchaine ("Окованата патица") публикува статия, с която стартира "диамантената афера". В нея читателите откриват, че през 1973 г. диктаторът на Централноафриканската република Жан Бедел Бокаса твърди, че е дал диаманти на Д'Естен по времето, когато е бил министър на финансите. Стойността на подаръка, изчислена от вестника, е 1 милион франка, красива и голяма цифра, която поразява духовете на французите в контекста на икономическата криза. Всички знаят за любовта на президента към Африка. Самият той нееднократно е споделял възхищението си от природата на Черния континент и колко обича да ходи на лов там. Затова и всичко звучи достоверно. Все пак отначало въздействието на компрометиращата информация върху електората е слабо. Необходима е поредица от повтарящи се статии,

за да се вградят диамантите

в политическото въображение на хората.

Добре известно е, че невинните хора обикновено не се защитават добре, и Жискар д'Естен не прави изключение от правилото. На 27 ноември по време на телевизионно интервю той отговаря хладно на журналисти, които отново го питат какво е спечелил от тази афера. "По отношение на ценностите, които съм получил като министър на финансите - не само категорично отричам, но се отнасям с презрение към подобни обвинения. Низките неща трябва да се оставят да умрат от собствената си отрова."

Независимо от всичко анкетите остават много благоприятни - действащият президент води срещу Митеран с 60 на 40. Но след няколко седмици, когато левицата обвинява президента, че иска да я прикрие, аферата вече се превръща в държавен скандал. На агитационните плакати младите социалисти залепват големи диаманти вместо очите на Жискар. Ефектът върху обикновените хора е незабавен. Изпитаната

рецепта за дискредитиране

още от времето на Мария-Антоанета работи безпогрешно.

Психологическото въздействие е огромно. В очернящата кампания се включват и журналистите от Le Monde, които излизат с голямо разследване по случая. И всичко това независимо от факта, че по-късно предоставените документи за дарението ще се окажат фалшификати. Оказва се, че "диамантите" са два полускъпоценни камъка, подарени в плакет като образец от индустрията за изработване на инструменти за рязане в младата африканска държава.

А що се отнася до стойността им - след експертиза тя накрая ще бъде намалена до няколко хиляди франка. Но когато четири дни преди втория тур Le Canard enchaine този път разкрива мрачното минало на министъра на бюджета Морис Папон, вече става безпощадно ясно, че Д'Eстен не може да спечели.

Франсоа Митеран става новият президент, а въпреки достойното си държание Жискар

получава прякора Monsieur Ex

- Господин бивш.

Куриозното е, че на практика Д'Естен сваля набедения за негов приятел африкански диктатор. През януари 1979 г. френската подкрепа за Бокаса е почти изчезнала. Чашата прелива, когато между 17 и 19 април голям брой ученици в столицата Банги са арестувани след протест срещу изисквани от държавата училищни униформи с образа на Бокаса върху тях. Убити са около 100 деца, като се предполага, че Бокаса е участвал лично в клането.

Следва успешен преврат, при който френски войски нахлуват в Централноафриканската империя и възстановяват на власт бившия президент Давид Дако.