През 1977 г. една от най-бедните страни изненадва света с пищна церемония

Hа 4 декември 1977 г. в сърцето на Африка се случва много необичайно събитие - коронацията на император Бокаса от т.нар. Централноафриканска империя. Учудващо, но церемонията, наподобяваща в много детайли тази на Наполеон I през 1804 г., се случва в млада африканска страна без национална монархическа традиция. Въпреки това по своята пищност събитието има само леки африкански акценти и се стреми да постигне блясък, какъвто

не е виждан

дори в развити и престижни монархии. Неин инициатор е Жан Бедел Бокаса - "пожизнен президент" на Централноафриканската република, както дотогава се е наричала една от най-бедните страни в света.

Жан Бедел Бокаса е роден на 22 февруари 1921 г. в Бобанги - в тогавашната Френска Екваториална Африка, в многодетно семейство с 12 деца. Баща му е селски вожд, а бъдещият диктатор още на шестгодишна възраст остава сирак. Получава образование в мисионерски училища, след което се присъединява към френската армия и участва във Втората световна война. След това

завършва

офицерско

училище

във Франция и воюва в Индокитай. През 1959 г. Бокаса се завръща в родината си с чин капитан.

През 1960 г. Франция предоставя на Централноафриканската република (ЦАР) независимост в рамките на френската общност, а премиерът Давид Дако е избран за президент на страната. През 1963 г. неговият племенник Бокаса поема поста началник на генералния щаб на националната армия.

Дако не успява да изведе страната от състоянието на икономическа изостаналост. Стандартът на живот на населението остава един от най-ниските в Африка и корупцията, подкупите, кражбите на държавна собственост процъфтяват в страната.

Единствената организирана сила в страната е армията, чието ръководство, възползвайки се от създалата се ситуация, на 1 януари 1966 г.

извършва

държавен преврат

Полковник Бокаса става президент на страната, ръководител на правителството и председател на DSECHA - единствената партия в страната, чиято власт е фиксирана в конституцията. Новият владетел се заклева във вечна любов преди всичко на френския президент Шарл дьо Гол, когото нежно нарича "татко", а френското правителство в замяна на разполагането на своя военна база в стратегически важната част на Африка отговаря с щедра материална подкрепа.

В резултат на преврата в страната се установява военна диктатура. Основната цел на Бокаса е постигане на абсолютна лична власт. Той сформира ново правителство, наречено Революционен съвет, обезсилва конституцията и разпуска Народното събрание, което нарича "безжизнен орган, който вече не представлява народа". До 1976 г. Бокаса концентрира цялата власт в ръцете си. Става маршал, пазител на печата, министър на отбраната, министър на държавните институции и социалното осигуряване, министър на търговията, министър на промишлеността и мините, министър на пощите и телекомуникациите и министър на информацията.

Във външната политика обаче той се отличава с

рядко

непостоянство

През юли 1970 г. например посещава Съветския съюз на "официално приятелско посещение" и още през октомври обявява, че страната е част от "прогресивния социалистически лагер".

Но много скоро след тези контакти за изненада на Москва той обявява, че народът му "ще върви по пътя на Франция и САЩ". На 4 септември 1976 г. по време на официална визита на либийския държавен глава Муамар Кадафи Бокаса и много от членовете на правителството му

приемат исляма и дори променят имената си,

в съответствие с новата си религия. На всичкото отгоре те обявяват курс към "африкански" или "тропикализиран" социализъм.

Това развитие на ситуацията поражда силно безпокойство у бившата метрополия, която не е в добри отношения с либийския диктатор, и Париж решава, че трябва да се намеси. Още през 1976 г., когато френският президент Валери Жискар д'Естен му е на гости, Бокаса споделя с него идеята си да превърне страната в монархия. И наистина - на 4 декември същата година страната е провъзгласена за империя, а френският президент е принуден да изпрати значителна материална помощ, при условие че бъдат скъсани отношенията с Либия.

Официалната церемония по коронацията е насрочена точно за след една година и струва около 50 млн. долара - равни на почти половината от държавния бюджет на страната. На грандиозното събитие освен Бокаса трябва да бъде коронясана и неговата съпруга №1 Катрин Денгиаде, а техният син - Жан Бедел Бокаса-младши, официално да бъде обявен за престолонаследник. За подготовката са назначени специални комисии, които освен с разкрасяването на столицата Банги се занимават и с реквизиране на жилища за многобройните гости, които се очаква да пристигнат от цял свят. Отделно от центъра на града са взети мерки

да бъдат прогонени

всички просяци

и неблагонадеждни елементи.

Всъщност голяма част от разходите са поети от Франция - в замяна на обещаната раздяла с Кадафи. Нещо повече - самозваният император скъсва с исляма и отново се връща в лоното на католицизма с рожденото си име. По замисъл на Бокаса неговата коронация трябвало да стане със задължителното присъствие на папа Павел VI. Местният епископ обаче го разубеждава и се измъква от деликатната ситуация с оправданието, че папата е много стар и не може да присъства лично.

Но най-голямо безпокойство у Бокаса предизвикват отказите на държавните глави, включително монарсите, да дойдат за събитието в Банги. Поканите отхвърлят както японският император Хирохито, така и иранският шах Мохамед Реза Пахлави - първият в списъка с гости, съставен от Бокаса.

В крайна сметка се оказва, че принц Емануел от Лихтенщайн е

единствената кралска особа на церемонията,

а повечето държави са представени само от своите посланици. Най-неочаквано обаче е решението на френския президент. Той се ограничава до изпращане на меч от Наполеоновата епоха на Бокаса като подарък от името на френското правителство. В крайна сметка от 2500 поканени гости се съгласяват да дойдат само 600, в това число 100 журналисти.

Все пак диктаторът държи на церемонията си и към 10 ч. на 4 декември 1977 г. под звуците на специално написан във Франция императорски марш той се появява на килима, облечен в бяла тога с колан в цветовете на националния флаг. Широка панделка е преметната през рамото на Бокаса, бели ръкавици от кожа на антилопа покриват ръцете му, а главата му е украсена със златен венец, изработен в древноримски стил.

Придружен от своя ескорт, оператори и фотографи, той се изкачва на платформата до трона си, след което гвардейците помпозно му връчват атрибутите на императорската власт: меч и двуметров скиптър. Носят му и дългата кадифена мантия на трона. След това самият Бокаса поставя короната на главата си. Публиката отвръща с аплодисменти, след което новоизпеченият император произнася тържествена клетва "пред историята и цялото човечество".

След завършването й започва коронясването на императрица Екатерина. Облечена в дреха тя отива при съпруга си и коленичи пред него, след което той сваля венеца от главата й и поставя короната. Тази сцена, както забелязват свидетели на коронацията, има забележимо сходство с момента, представен в картината

“Коронацията

на Наполеон”

от Давид. Забележително е, че в същото време френският министър Робер Гали е облечен като маршал Ней по време на коронацията на Наполеон.

След коронацията императорът, императрицата с придворните дами, престолонаследникът и останалите деца на Бокаса отиват на литургията в местната катедрала "Нотър Дам", на два километра от баскетболния стадион, който е превърнат в дворец. Царските особи се возят в затворена карета, като по пътя кортежът преминава под триумфални арки и знамена с буквата Б. В същото време тълпи от народ стоят по тротоарите, но действията им, по мнението на журналистите,

не говорели за

“прекален ентусиазъм”

За литургията в катедралата са предварително подготвени два трона за императора и императрицата и малка седалка за престолонаследника.

Последното събитие от 4 декември е вечерен банкет в двореца. На банкета са сервирани разнообразни ястия. За десерт на гостите е предложена огромна седеметажна императорска торта, украсена със зелена глазура. В един момент горната й част се отваря и от нея излита ято гълъби.

Но вечерята е забележителна и с един отвратителен епизод, който обикаля световните агенции. Когато гостите се нахранили достатъчно, Бокаса се навежда към Робер Гали и прошепва: "Ти не го забеляза, но си ял човешко месо".

Не е известно дали императорът казва истината, или не, но по-късно думите му стават една от причините за вярването, че Бокаса е човекоядец. Освен това се носят слухове, че сервираното месо е принадлежало на затворници, държани в затвор в Банги. Въпреки всичко купонът продължава с танци и фойерверки и приключва чак към 2,30 ч. през нощта. На другата сутрин има организиран и разточителен военен парад.

За разочарование на самозвания император обаче коронацията предизвиква смесена реакция и предимно негативни и иронични коментари не само в Африка, а и в целия свят.