Пред таланта й се прекланят короновани особи

През 2022 г. отбелязваме 120 години от рождението на Мими Балканска с песен по стихотворение на Никола Вапцаров, посветено на певицата.

Никола Вапцаров е омагьосан от Мими Балканска, когато я вижда на сцената в Русе. По това време той все още е във Варненското военноморско училище и кара стажа си в Дунавския флот. Колко пъти се е наслаждавал на таланта й, никой не знае, но изглежда е било достатъчно, за да направи точна прогноза, че тя никога няма да бъде забравена. Макар че по това време тя е била на върха на своята кариера, звездата й вече залязвала.

Мими Балканска разбира късно за

посветеното

стихотворение

- чак през 1983 г., когато е публикувано в тогавашното списание "София".

Родена под знака на Лъва на 23 юли 1902 г. в Русе, самата тя има излъчването на лъвица. Произхожда от стар културен възрожденски род. Дядо й Никола Балкански е родственик на великия Георги Раковски и негов съратник в

борбата срещу турските

поробители

Мими е едва на седем, когато умира баща й. Майка й с трите си деца се премества в столицата. Там Мими попада под магията на театъра и музиката. Като гимназистка записва търговските курсове на известната писателка Ана Карима и заедно с това учи пиано и солфеж. След края на Европейската война животът в София е твърде труден, семейство Балкански е на ръба на мизерията и тя решава да стане хористка в оперетния театър "Ренесанс", за да плаща уроците си. В изпитната комисия са трима знаменити мъже: маестро Георги Атанасов, Петко Атанасов и Кръстьо Сарафов.

Мими решава да се представи с една оперна ария – предсмъртната "Там звездите блестяха" на Марио Каварадоси от "Тоска" на Пучини. Акомпанира си сама. Комисията е смаяна от избора. Едва изсвирила началните тактове, те я спират. Но Петко Атанасов е забелязал, че 16-годишното дребничко девойче е родено за артистка, и я съветва да се яви отново, с подходяща ария, за солистка.

След този провал второто конкурсно представяне е повече от успешно.

Мими Балканска е поканена за редовна артистка. Красива, елегантна, сценична, с неголям, но приятен лиричен сопранов глас, тя получава първата си роля - Лори от "Феята на карнавала" на класика Имре Калман. Този автор ще бъде съдбоносен за нея. Забелязват я всички: критици, музиканти, театрали, харесва се и на публиката. Разбира се, тогава оперетата е в центъра на вниманието на публиката. Зареждат се роля след роля: Щаси от "Царицата на чардаша" и Лиза от "Марица" на Калман, Дениз в "Мамзел Нитуш" на Флоримон Ерве, Валансиен във "Веселата вдовица" на Франц Лехар. Все

очарователни

млади субретки,

носещи много непринудено веселие и смях.

По това време тя се налага като най-добрата в този тип роли, публиката я търси и обича. След десетина години обаче изведнъж решава да премине от "другата страна" - към героините, към големите и сериозни роли.

В тях изявява най-пълно голямото си драматично дарование и се налага като абсолютната прима на българския музикален театър в годините между двете войни. Славата й расте, обичат я, познават я всички. Тя е певицата "номер едно" в страната. Сред героините й от 30-те и 40-те години нейният апогей са Ана Главари от "Веселата вдовица", Силва от "Царицата на чардаша", мнозина твърдят, че това е коронната й роля, Мадлен от "Бал в Савоя", Лиза от "Страната на усмивките", Перикола от "Перикола", Вера от "Последен валс", Сузана от "Принцесата на цирка", Анастасия от "Царевич", Елиза от "Паганини", Ана от "Цвете от Хавай"...

Трудно е да се изброят всички големи роли

на тази забележителна артистка, съчетала у себе си комплекс от природни дарби, интелект, чар, темперамент и не на последно място - упоритост, перфекционизъм.

Присъствието на сцената, въпреки дребния й ръст и не особено богатия й като даденост глас, е наистина неотразимо, завладяващо. Тя е сред малцината наши артисти в оперетата с толкова силно излъчване, с толкова чар и магнетизъм, че оперетните спектакли в София са съизмерими с тези в Европа.

Мими Балканска пее предимно в столицата, често гостува с концертни програми и в големите градове Пловдив, Русе и Варна, а след 1944 г. е сред основателите и първите солисти на Държавния музикален театър "Стефан Македонски".

Гастролира многократно

и в Сърбия,

Словения, Хърватия, а също и в Цариград. За изпълнението й на ролята в оперетата "Кощана" в Белград е удостоена с най-големия сръбски държавен орден "Свети Сава". Пред таланта й се прекланят короновани особи, министри и видни интелектуалци. Мими Балканска е близо петдесет години на сцената. Един певчески рекорд.

Героините си - различни по характер, натюрел и стилистика - тя пресъздава, както отбелязват критиците, с "вдъхновение и лекота", "с грациозност и изключителен чар". Епитетите "чародейка", "вълшебница", "несравнима", "вдъхновена", "темпераментна" я съпътстват при всяка нейна изява. Тя е явление, неповторим феномен в българската култура. Първата и може би ненадминатата до днес българска оперетна звезда. Получава всички възможни отличия, но винаги казва, че "най-важна за мен беше любовта на публиката, която не може да се замени с нищо", както и че е една "наистина щастлива жена".

Ето какво пише по този повод авторът на книгата "Аз не съм царицата на чардаша" Елиана Митова: "Беше й писнало да я наричат царица.

Тя се обличаше много семпло

- пола на карета и една бяла блузка, това е. Не обичаше шлейфове, дълги рокли, помпозността, тя обичаше семплите неща в живота. Затова и моята първа книга се нарича "Аз не съм царицата на чардаша", защото тя казваше: "Аз съм толкова обикновена жена, искам толкова малко от живота. Не искам да ме приемат за царица, не съм княгиня, предпочитам обикновените неща". Беше й писнало да я гледат с обожание, всички мъже да падат в краката й, защото наистина е била очарователна. Тя и на стари години беше такава и около нея винаги имаше млади обожатели, които идваха, сядаха, носеха цветя, слушаха я със зяпнали уста и си отиваха. Това беше истината за великата Мими."

И още един много показателен текст от книгата: "Още от ученичка в гимназията Мими се увлича от спорта и особено от футбола. Тя симпатизираше на всички спортове, включително и на футбола. Пристрастията

са били

към “Славия”

Още докато е субретка в театър "Ренесанс", тя намира свободно време, за да порита топка на стадиона. Това обаче не се харесва на режисьора Стоил Стоилов, който трепери от ужас, че звездата на неговите спектакли би могла да се контузи и да провали представление, което вече е продадено. Затова сам отива на стадиона и пред младежите, с които Мими рита топка, й забранява да се появява повече там.

"Луда ли си, цял театър на тебе чака, а ти си играеш на футболистка. Ами ако пострадаш с тия слаби крака, закъде сме?", сгълчава я той. Така приключват и футболните й увлечения. Целия си съзнателен живот тя посвещава на любимото изкуство - оперетата, където остава ненадмината."