На днешния ден през 1989 г. се проведе първият свободен демократичен митинг у нас в условията все още на комунистическа диктатура. В този смисъл "първи свободен" означаваше първи разрешен. Провеждането му бе съгласувано с новоизбраното ръководство на БКП.

Условието бе ораторите да подкрепят „новия курс на преустройство на партията", афиширан от Петър Младенов - новоизбраният неин лидер. В действителност той бе назначен на поста от „съветските другари”, за които България продължаваше да бъде колония. И наистина на митинга бе изразена подкрепа за новия генерален секретар на БКП Петър Младенов. В този смисъл „случаят Младенов“ има много общо със „случая Радев“ в наши дни. И Младенов, както и Радев бе облечен с доверието на Кремъл. Той бе подкрепен от демократичния митинг по начина по който т.нар протестъри в наши дни коленичеха пред Радев. Сетне Младенов заплаши гражданите с танкове, а Радев размаха заплашително юмрук. Младенов уплаши гаргите и много скоро бе принуден да подаде оставка. Радев се оказа по-голям плевел и вече шеста година расте. Граждани редовно го поливат.

Митингът на 18 ноември 1989 г. не бе антикомунистически. Той бе антиноменклатурен. Оратори бяха стари членове на БКП, както и агенти и сътрудници на Държавна сигурност, но че са такива стана известно много по-късно. Правозащитникът Илия Минев не бе допуснат до микрофона, а изказването на политическия затворник Петър Гогов бе прекъснато, когато той произнесе фразата: “кожите им по стените”. Организаторите много внимаваха ораторите да не излязат „извън контрол”.

Тодор Живков бе свален като ръководител на БКП осем дни по-рано, но партията му все още можеше да бъде критикувана само с езоповски език. Затова и Блага Димитрова каза: „Превърнаха България от страна на розите, в страна на склерозите”. Георги Мишев също се изрази езоповски: „Събрали сме се да благодарим на хирурзите, че всичко мина сполучливо, без драматични последици....” Радой Ралин започна да чете един скучен „балансиран“ текст и сред множеството се чуха освирквания.

Имаше и музикално-художествена програма с изпълнители Ангел Ангелов – Джандема и Ицках Финци. Повечето от ораторите четяха предварително написани текстове. Добър анализ направи Петко Симеонов: „обществото, което наричаме развит социализъм, не е нито развито, нито социалистическо”, Тодор Живков вече го няма, но остави „тежки икономически, политически и нравствени проблеми.”, остави страната в криза „с празните магазини, всезнаещите началници, безпразничното казармено ежедневие, съсипаната индустрия, замърсената природа." И обобщи: „Той си отиде, но Системата остана, остана практически непокътната и господстващата номенклатурна класа. Номенклатурата владее и в момента държавната собственост, тя владее средствата за масова информация, в нейни ръце е репресивният апарат.”

Водещ на митинга бе Александър Каракачанов, а оратори бяха: Петко Симеонов, Радой Ралин, Кирил Василев, Анжел Вагенщайн, Блага Димитрова, Жельо Желев, Георги Мишев, Петър Берон, Дамян Илиев, Христофор Събев, Едвин Сугарев, Петър Гогов, Емил Кошлуков, Константин Тренчев, Румен Воденичаров и Любомир Собаджиев.

Научно-изследователският институт за младежта при ЦК на ДКМС е анализирал изказванията на митинга и е стигал до извода, че: „Негативното отношение към партийния апарат като цяло не се трансформира от мнозинството в негативно отношение към Партията като цяло. Виновниците се разпознават не в комунистите, а в комунистическата номенклатура.”

Митингът прие прочетената от д-р Ж. Желев декларация, в която се настояваше за ликвидиране на цензурата в медиите, за отваряне на досиетата, за освобождаване на политическите затворници, за превръщане на България в демократична държава, за завръщане на прогонените от родината ни сънародници, за премахване на редица членове от Наказателния кодекс, за промени в закона за вероизповеданията и др. Двадесет дни по-късно, на 7 декември, бе учреден Съюзът на демократичните сили и д-р Желев бе избран председател на Координационния му съвет. Всъщност това учредяване, а не пленума на БКП на 10 ноември, би трябвало да се приеме за начало на прехода. Защото вече имаше организирана и обединена опозиция. А няма демократичен процес без опозиция.

Запомнил съм този първи демократичен митинг със смесени чувства: възторг и усещане за задкулисен сценарий. Логично бе да се питам защо ораторите очакваха червената партия да се промени, за да се осъществи „промяната“. Не можеше ли тя да стане и без тази партия? Прекрасното бе, че издигнахме лозунга: „Промяна веднага, демокрация днес!”

Митингът продължи два часа и половина. Близо 350 лозунга се издигнаха на него върху саморъчно саморъчно подготвени малки плакати. Няколко подписки вървяха спонтанно: за многопартийна система и отстраняване на комунистическата партия от власт, за свобода и права на турското малцинство, за въвеждане на вероучение в училище, за връщане на Съдебната палата на съдебната система, за амнистия на всички политически затворници, за възстановяване на Търновската конституция.

На повечето от първите лозунги демокрацията отговори положително. Но има и такива, които продължават да чакат по-добри дни, което не е добър атестат за демократичния ни преход. Като тези например: "Да станем граждани вместо трудещи се!"; " Цензорите, подлеците, блюдолизците – вън от печата, радиото, телевизията!; "Законите - за всички!"; "Не оставяйте да ви преустройват днес тези, които ви преустройваха вчера!"; "Пазете се от слънчогледи!"; "Долу партийните хамелеони!"; "Комунизмът не може да бъде реформиран, той трябва да бъде демонтиран!"; "Съд за виновниците!"; "Не превръщайте проблема на малцинствата в социален взрив.”

Изводът е един: за демокрацията няма почивен ден! Затова е хубаво, че на следващите избори отново ще гласуваме като европейци - с хартиена бюлетина. Такава е европейската демократична традиция.