Пред 10 хиляди в София през 1926 г.: Вярвам във великите заложби, които се крият във вас

Вие сте народ, който вярва в духовното начало, не сте покварени, заявява трогнатият от топлото посрещане поет

Нобеловият лауреат за 1913 г., индиецът Рабиндранат Тагор, е роден през 1861 г. в мегаполиса Калкута. Той е четиринадесетото дете в семейство от кастата на брамините и е възпитан в хилядолетната духовна традиция на страната си.

Още от малък се увлича от поезия и на шестнадесет години публикува първите си творби, сред които е стихотворението му "Историята на поета". Следва право във Великобритания, но се завръща в Калкута, без да е завършил обучението си.

Първата творба на Тагор – "Историята на поета", се появява в издаваното от семейството му списание "Бхарати". Най-важните си творби поетът пише на бенгали, но превежда голяма част от поезията си и на английски.

През 1901 г. основава школа в наследственото си имение, която през 1921 г. прераства в университет. Обучението е нестандартно -

лекции сред природата

под формата на свободни беседи между учениците и учителя. През този период той написва много от произведенията си, сред които са стихосбирките "Гитанджали" и "Градинарят", романът "Гора" през 1910 г., сборникът с философски новели "Садхана".

През 1913 г. Рабиндранат Тагор става първият човек извън Европа, удостоен с Нобелова награда за литература за стихосбирката си "Гитанджали", и придобива световна известност. Махатма Ганди го нарича "божествен учител".

Заради потушения с кръв мирен протест в Амритсар той се отказва от английската си благородническа титла.

По време на второто си околосветско пътуване през ноември 1926 г. Рабиндранат Тагор посещава България. По покана на Дома на печата и изкуствата Тагор посещава София и Русе, където изнася няколко публични лекции на тема "Съвременното изкуство", "Гитанджали" и "Градинарят". В София е посрещнат от десетхилядно множество, пред което произнася реч, завършила със следните думи:

“Вече мога да кажа, че се чувствам българин!”

През 1926 година у нас в голям тираж излиза сборник "Моето учение" с негови лекции, което става настолна книга за мнозина млади българи, запленени от словото и мисълта му. По-късно, през 40-те години, много от именитите му произведения са преведени на български и издадени у нас.

През ноември 1926 година известният в миналото публицист, политик и културен деец Димо Казасов е сред домакините на скъпия гост у нас. Ето и откъс от неговия спомен за това забележително посещение на великия индиец, публикувано в мемоарната му книга "Следи от изминали дни":

"В тогавашния "Свободен театър" (днешния Държавен музикален театър "Стефан Македонски" в София – бел. ред.) се състоя публично събрание с вход и то доста висок. Билетите бяха разграбени и посетителите мъчно можеха да си пробият път сред множеството, блокирало улицата пред театъра. Когато Рабиндранат Тагор се появи на сцената, паянтовият салон на театъра потрепера от бурните и продължителни овации.

С няколко думи открих събранието, като припомних следното изказване на оратора пред европейския печат: "Европа - това е лудница, в която хората танцуват над гробовете на своите синове.". В речта си Рабиндранат Тагор каза: "Още съм под впечатлението на трогателното посрещане, което намерих тук. Бих искал да бъда един музикален инструмент, защото само музиката може да изрази човешките чувства.

Обиколих цяла Европа от севера на Швеция до вашия юг и видях много. Мисля и се мъча да отгатна тайната, която ви е събрала тук и идвам до заключението, че

вие сте един млад народ, с проста душа, който още

не е покварен

от западната цивилизация. Бях в страни, където се цени физическото и материалното, бях сред цирка на грубата сила. А вие сте млад народ, който иска да се приобщи към духовното начало. Вие сте народ, който вярва в идеалите на бъдещето.

Аз не ида при вас като поет и философ, но в качеството си на поет искам да ви кажа, че съм ваш човек, защото поетът пее за любовта, която усеща и която аз чувствам, че препълва вашите души. Аз идвам да подчертая онова, което ще възроди човечеството и на което изцяло служа - любовта между народите.

Аз принадлежа на една нация, която притежава млада литература, която не е засегната от атмосферата на западната литература, тровеща читателя. Идвам от страната, където сме по-близо до природата, до човека и до народа и където по-ясно и по-пълно долавяме въжделенията и стремежите на света.

Нашата литература не се бои от критиката,

която често си служи с отвлечени неща. Ние ценим произведенията по вложения в тях максимум от човещина. Ние сме прости, не познаваме рекламата и сме равнодушни към нейните похвати. На нас са скъпи народните песни и нашата лирика. В тях намираме ценности, които са чужди на сложната и богата европейска литература.

В моето отечество имаше тенденция за подражаване на всичко, което идва от Запад. Това подражаване води към фалш и затъпяване. Баща ми и аз винаги бяхме чужди на всяко изкуствено присадено нещо. Което съм създал, то е дълбоко мое собствено. То е искрено и вярвам, че е истинско.

Нашите критици не знаеха дали да ме приемат или да ме отрекат. Тяхното отрицание не ме отчая. Напротив, то укрепи моя дух. Когато на бреговете на Ганг пишех съчиненията си, аз не мислех, че пиша за другите, мислех, че пиша за себе си. Като малък не обичах училището и своите възпитатели. Бях непокорен. Непокорен, защото търсех свободата.

Едва към петдесетата си година почувствах нужда да опозная външния свят и един ден се озовах в Лондон с ръкописа на "Гитанджали'". В интимен кръг прочетох нещо от произведенията си, но не забелязах у присъстващите интерес към прочетеното. Почувствах се унизен.

Исках да избягам

Но на другия ден се появиха похвални отзиви и аз станах известен на западните читатели. Аз обаче съм източен човек и си оставам източен поет.

Вярвам, че и вие имате голяма литература и богата народна поезия. Уверен съм, че вие не сте още заразени от фалшивите порочни похвати на Запада и на неговите школи. Вие не сте като изкуствените цветя: наглед пресни и благоуханни, а всъщност сухи и без всякакъв аромат.

Нашите два народа имат това общо, че са млади, и затова вярвам, че ще бъда разбран от вас. Вярвам във великите заложби, които се крият във вашия народ и от сърце ви желая да бъдете щастливи."

В София Рабиндранат Тагор е придружаван от възторжена близо десетхилядна тълпа от граждани, като гостуването му е водещата новина във всички вестници,

приема се като истинска сензация

и за дълго остава в паметта на културна България.

След топлото посрещане, на 18 ноември 1926 той трябва да отпътува за Русе. На площада пред гарата силно развълнуваният Тагор възкликва: "Сега вече се чувствам като истински българин!"

В Русе, един от най-старите ни културни центрове, хуманистът също горещо е аплодиран. На посрещането му на 19 ноември спонтанно се струпва почти цялото население на града. След тържествен обяд в ресторанта на хотел "Сплендид" на централната улица "Александровска" , писателят посещава прочутата Първа мъжка гимназия "Княз Борис Първи" и първото у нас училище за дървообработване и вътрешна архитектура, основано от чеха Йозеф Вондрак през 1895 г..

Разчувстван, Тагор заминава с кораб за Румъния, откъдето започва турнето му из европейските столици.