Когато Втората световна война приключва през 1945 г., малцина се съмняват, че лаврите на победителя принадлежат главно на Йосиф Сталин. Под негово ръководство Съветският съюз току-що е спечелил войната на века и тази победа беше тясно идентифицирана с ролята му на върховен главнокомандващ на страната.

Втората световна война беше глобален конфликт с огромни размери, в който загинаха 50 милиона души, но в основата му беше епичната битка между бившите съюзници Сталин и Хитлер на Източния фронт. Отначало всичко върви добре за операция "Барбароса" - кодовото име на германската инвазия, и армиите на Хитлер навлизат дълбоко в Русия, достигайки покрайнините на Ленинград и Москва до края на 1941 г. През 1942 г. обаче Съветите

обръщат бойните действия

и са спечелили голяма победа при Сталинград, която означава гибел за Вермахта. През 1943 и 1944 г. Червената армия прогонва германците от останалата част на Русия и след това започва нахлуване в Германия, което завършва с превземането на Берлин през май 1945 г.

Въпреки това победата има огромна цена и според някои е пирова. Загубите на Червената армия възлизат на повече от 16 милиона, включително три милиона в лагерите за германски военнопленници. Към изтощението се добавя и смъртта на вероятно още толкова цивилни граждани на СССР, сред които един милион съветски евреи, екзекутирани от германците през 1941-1942 г. Материалните щети също са зашеметяващи: 6 милиона сгради, 98 000 стопанства, 32 000 фабрики, 82 000 училища, 43 000 библиотеки, 6000 болници и хиляди километри пътища и железопътни линии са напълно унищожени. Като цяло огромният Съветски съюз губи 25% от националното си богатство и 14% от населението си като пряк резултат от войната.

Макар на Запад да няма единно мнение относно ролята на комунистическата империя във войната, победата на Сталин все пак е за предпочитане пред мечтата на Хитлер за световно господство. Затова в началото Сталин е широко възприеман като

“спасител

на Европа”

от тази съдба и когато през юни 1945 г. е провъзгласен за генералисимус, това изглежда напълно уместно.

Като върховен главнокомандващ той определя военната стратегия и ръководи всички големи битки и операции. След войната общественият му имидж е на добронамерен диктатор и дори има надежди, че неговият режим ще се развие в по-либерална и демократична държава. В същото време не е тайна, че

той е

безмилостен сатрап,

който ръководи авторитарна комунистическа държава, тероризираща не само собствения си народ, но и почти половин Европа, която попада под окупацията на Червената армия.

Цели общности и етнически групи, обвинени в колективно сътрудничество с врага, са изселени и депортирани. В края на войната милиони завръщащи се съветски военнопленници също са обвинени в нелоялност и четвърт милион от тях са екзекутирани или хвърлени в затвора.

Но по това време голяма част от тези репресии остават скрити и общественото внимание се фокусира върху образа на Сталин като изключително успешен и много ефективен военен лидер. Съвременните впечатления са обобщени от един от най-ранните му биографи, Исак Дойчер, който пише през 1948 г.:

"Много съюзнически посетители, които посетиха Кремъл по време на войната, бяха учудени да видят по колко въпроси, големи и малки, военни, политически или дипломатически, Сталин

взема окончателното решение

Той всъщност беше свой собствен главнокомандващ, свой собствен министър на отбраната, свой собствен интендант, свой собствен министър на снабдяването, свой собствен външен министър и дори свой собствен началник на протокола... Така той продължаваше ден след ден през четирите години на военни действия - чудо на търпение, упоритост и бдителност, почти вездесъщ, почти всезнаещ".

На 24 юни 1945 г., когато на Червения площад в Москва се провежда грандиозен Парад на победата, това е личен триумф за Сталин. Решението за провеждане на парад в чест на победата над Германия, разбира се, също е взето от върховния главнокомандващ - в средата на май 1945 г.

По сталински и в съкратени срокове в почти унищожената от войната огромна страна започва невиждана подготовка за събитието, която се изразява в робски труд, безсмислени изхвърляния и съкратени срокове - шият се хиляди парадни униформи, знамена, банери, плакати...

От самото начало Сталин иска да направи това събитие грандиозно и невиждано дотогава. За целта е необходимо да се представят на парада всички фронтове и клонове на въоръжените сили. На 24 май Генералният щаб представя своите предложения за провеждане на парада. Главнокомандващият им прави една корекция - вместо два месеца той

отделя само месец за организиране

на парада. В същия ден издава заповеди за формиране на консолидирани полкове, разпръснати по фронтовете.

Въпреки всички очаквания обаче в крайна сметка не Сталин е главно действащо лице в него. За всеобща изненада домакин на парада е маршал Георгий Жуков. Седмица преди деня на парада Сталин го вика в дачата си и пита дали маршалът не е забравил как се язди. Жуков отговаря, че не е забравил.

- Ето каква е работата - му казал върховният главнокомандващ, - ще трябва да приемете Парада на победата.

Жуков се изненадал:

- Благодаря ви за тази чест, но не е ли по-добре вие да сте домакин на парада?

А Сталин му казал:

- Вече съм стар да правя паради, ти си по-млад.

На следващия ден Жуков отива на репетицията и там среща Василий, сина на Сталин. Той тайно му разкрил, че баща му, разбира се, първоначално бил решил сам да води парада. За целта наредил на маршал Будьони да подготви подходящ кон и отишъл на главната армейска арена - огромна висока зала, цялата в големи огледала. Там на 16 юни 1945 г. Сталин проверил дали

уменията му

на джигит

не са се изгубили с времето. Будьони помогнал на генералисимуса да се качи на седлото на снежнобелия кон, който докарал. Хващайки юздите в лявата си ръка, която винаги оставала свита в лакътя и само наполовина активна, поради което злите езици на партийни другари нарекли лидера Сухоруки, Сталин пришпорил пъргавия кон. Животното рязко потеглило напред, а високопоставеният му ездач тупнал от седлото и въпреки дебелия слой дървени стърготини ударил хълбока и главата си болезнено. По разказа на сина му всички се втурнали към него да му помагат да се изправи, а Будьони погледнал със страх лидера, но за учудване на всички инцидентът нямал последствия.

Всеки полк трябвало да се състои от 1000 души персонал и 19 командири. По-късно, вече в процеса на комплектуване на полковете, техният състав нараства до 1465 души. В полковете били избрани особено отличили се бойци, наградени за смелост, проявена през военните години. Всеки полк трябвало да има стрелкови части, артилеристи, танкисти, пилоти, сапьори, сигналисти и кавалеристи. Всеки клон на армията имал своя собствена униформа и оръжия.

За 15 хиляди участници в събитието фабриките в Москва и Московска област работят без почивни дни и почивки, но до 20 юни се справят със задачата и всички церемониални униформи са готови.

Освен това за участие в Парада на победата е необходимо да се премине през трудна селекция. Без оглед на заслугите воинът трябвало да има безупречен външен вид и да е висок най-малко 170 см. А отивайки в Москва, късметлиите още не знаели, че ще трябва да тренират по 10 часа на ден в името на три минути и половина безупречен марш по Червения площад.

Маршал Жуков приема строя, командван от маршал Рокосовски. Полковете на Белоруския, Ленинградския, Карелския и Украинския фронт, както и сборният полк на Военноморския флот маршируват през плаца на Червения площад. Колоните се предвождат от командирите на полковете. Героите на Съветския съюз носят знамена на частите, отличили се по време на войната. Общо в парада участват 24-ма маршали, 249 генерали, 2536 офицери, 31 116 редници, сержанти. За събитието са подготвени стотици единици военна техника.

В 10 часа сутринта маршалът на Съветския съюз Георгий Жуков яхва бял кон от Спаските порти до Червения площад в Москва. След командата "Парад, внимание!" площадът избухва в бурни аплодисменти. Командирът на парада Константин Рокосовски докладва на Георгий Жуков и след това заедно започват да обикалят войските. След това сигналът "Слушайте всички!" прозвучава и военният оркестър изсвирва химна "Слава, руски народ!" на Михаил Глинка. След приветственото слово на Жуков прозвучава химнът на Съветския съюз и започва

тържествен марш

на войските

Оцеляла е тържествената реч на Жуков. Интересно е, че в полетата му нечия строга ръка внимателно е написала всички интонации, с които маршалът трябва да произнесе текста. Най-интересните бележки: "по-тихо, по-сурово" – в думите "Преди четири години нацистките орди от разбойници нападнаха страната ни"; "по-силно, с повишаване на тон" - върху подчертаната фраза "Червената армия под ръководството на своя брилянтен командир премина в решителна офанзива". А тук: "по-тихо, по-пробивно" – започвайки с изречението "Ние спечелихме победата с цената на тежки жертви".

Но въпреки огромните усилия триумфът на Сталин не минава напълно гладко. По план парадът трябвало да започне с изнасяне на Знамето на победата, което е доставено в столицата на 20 юни от Берлин. Но знаменосецът Неустроев и неговите помощници Егоров, Кантария и Берест, които го издигат над Райхстага, преминават изключително зле на репетицията. Никой не се съобразява, че командирът на батальона Степан Неустроев има няколко рани и краката му са увредени. Затова най-важният символ - Знамето на победата, така и не е извадено на церемонията. По-късно по заповед на маршал Жуков то е прехвърлено в Централния музей на въоръжените сили.

Освен това сутринта на 24 юни била дъждовна и точно петнадесет минути преди началото на парада започнало да вали. Парадът продължава 2 часа при проливен дъжд. Времето се оправя едва вечерта, но вече е късно - авиационната част и преминаването на съветски работници също са отменени.

Накрая, застанал на подиума на мавзолея, Сталин е облечен в дъждобран и гумени ботуши - според времето. Но маршалите до един са подгизнали. Мократа униформа на Рокосовски, когато изсъхва, била толкова свита, че било невъзможно да се свали и трябвало да я разкъса.

Движението на войските е придружено от огромен оркестър от 1400 души. Парадът на Червения площад завършва с преминаването на музикантите, които изведнъж замлъкват и в тишината забиват 80 барабана. Появява се група войници, носещи 200 спуснати знамена на победените германски войски.

Замисълът е

“съветската цивилизация”

да доказва превъзходството си над западната. Всички нацистки знамена са хвърлени в подножието на мавзолея. Умишлено бойците, които ги носят, са с ръкавици, подчертавайки, че е отвратително дори да ги пипат. Освен това ги хвърлят на специална платформа, така че те да не докосват тротоара на свещения Червен площад. Според легендата първи е хвърлен личният щандарт на Хитлер, последно - знамето на армията на генерал Власов. А вечерта на същия ден платформата и всички ръкавици са изгорени.

Впоследствие се оказва, че първото знаме е било на дивизия на СС, а това на Власов е измислено. Дали заради изброените неудачи, но след този легендарен парад такива мащабни тържества в чест на 9 май не са провеждани в продължение на 20 години. Този ден остава неработен само до 1948 г., когато ръководството на страната отменя почивния ден, правейки Нова година неработен ден. През 1965 г. новият генерален секретар Брежнев, самият той ветеран от войната, си спомня този празник и решава да отпразнува двадесетата годишнина от победата в голям мащаб. Оттогава 9 май отново е почивен ден и национален празник, а чак след 1995 г. парадът става ежегоден.