Между 1933 и 1945 г. има доста моменти, в които Адолф Хитлер се е чувствал на върха - победите в Испания, присъединяването на Судетската област, аншлуса на родната му Австрия, а по-късно прегазването на Полша, Чехословакия, Белгия, Нидерландия, Люксембург, Гърция, Норвегия, Дания, Югославия и т.н. Но един момент се отличава от всички - превземането на Париж. Откъде знаем това? Ами казва го самият той. Когато на 23 юни 1940 г. Адолф Хитлер изследва забележителни места в окупираната от нацистите френска столица, при първото си и единствено посещение в Париж Хитлер отива на гробницата на Наполеон и казва: “Това беше

най-великият и

хубав момент

в живота ми”

За него и привържениците му окупацията на Франция е справедлив реванш. Само преди двайсет и две години силите на имперската армия на кайзер Вилхелм претърпяват някои съкрушителни поражения в стремежа си да превземат Париж. Самият бъдещ фюрер като обикновен ефрейтор е познал лично унижението след загубата.

Затова, когато на 14 юни 1940 г. Франц Халдер записва във военния си дневник факта, че още в 9 часа сутринта същата сутрин напредващите германски отряди са влезли в Париж и че цялостната стратегическа обстановка носи доказателства за отстъплението на всички сили на французите, германците ликуват.

Началникът на щаба на Върховното командване на армията не пести емоциите си и нарича случилото се "най-великия момент в историята на Германия".

Задоволството е подкрепено и от

сравнително

малките загуби

по време на западната кампания - страната му е загубила само 49 000 убити и изчезнали и още 110 000 ранени. Освен човешките Третият райх губи 1559 унищожени и повредени самолета, както и 714 механизирани превозни средства, а в този юнски ден на 1940 г. германската армия навлиза в града за първи път от 1871 г. и добре познатия триумф над армиите на Наполеон III във Френско-пруската война.

На най-високо ниво в нацистката власт Адолф Хитлер е очаквал новините от Париж. Не прикрива възторга си и издава редица заповеди по този триумфален повод. Така фюрерът дава указания из целия Трети райх да окачат знамена, а камбаните на църквите да бият по петнадесет минути в продължение на три дни. Същия ден, 14 юни, той издава Директива № 15 за водене на войната, която наред с други предписания включва заповед за проваляне на френските усилия за формиране на нова отбранителна линия на запад и юг от Париж. На следващия ден Вермахтът превзема Вердюн, френската крепост и място на ожесточена битка между двете страни в продължение на девет месеца по време на предишната война.

Французите и британците са ужасени

от германския военен успех. Вячеслав Молотов, съветски министър на външните работи и печално известен партньор в пакта Молотов - Рибентроп и унищожаването

на Полша

предишната есен на 1939 г., изпраща поздравителна нота до германците по повод превземането на Париж. А самият Сталин е изненадан от бързия резултат от западната кампания.

В съответствие с условията на подписаното примирие сега французите се оказват не само губещата страна във войната, но и са задължени да покриват продължаващите "военни разходи" на Третия райх по окупацията на Франция с не по-малко от 400 милиона франка на ден.

На 21 юни 1940 г. в Компиен Хитлер

мелодраматично приема капитулацията

на Франция в същия железопътен вагон, в който Германия е подписала примирието от 1918 г., което слага край на Първата световна война.

Това е епизод, пълен с безсмислена символика. Хитлер седи на същия стол, на който е седял навремето маршал Фош, когато се изправя срещу победените германци през 1918 г.

След като изслушва преамбюла, в пресметлив жест на презрение към френските делегати Хитлер

напуска

доволен вагона

и оставя сам генерал Вилхелм Кайтел, който по ирония на съдбата ще подпише капитулацията на Германия пет години по-късно.

След като излиза навън, докато разговаря със своите генерали и помощници, Хитлер отстъпва леко назад, а Джон Грирсън, директор на канадските отдели за информация и пропаганда, забелязва, че е вдигнал крака си доста високо, докато стъпва назад. Той повтаря този момент многократно, за да създаде впечатлението, че Хитлер по детски подскача от радост. В този вид по кинохрониките на съюзниците сцената се повтаря отново и отново в киносалоните и служи за провокиране на народно презрение към Хитлер.

Мястото на примирието е унищожено по заповед на Хитлер три дни по-късно. Паметниците, които включват германски орел, прободен с меч, и голяма каменна плоча с надпис: "Тук на 11 ноември 1918 г. се пречупи престъпната гордост на Германския райх, победена от свободните народи, които той се опита да пороби" - също. Само статуята на маршал Фош е оставена непокътната вероятно за да се откроява на фона на околната пустош. Вагонът на примирието е откаран в Берлин, а в края на войната СС го взривява с динамит, за да не попадне отново в ръцете на Съюзниците.

Учудващо, но и до днес се спори кога точно германският фюрер е

посетил за пръв и последен път френската столица

- на 23 или на 28 юни. Но е безспорно, че след поражението на Франция и подписването на примирието на 22 юни 1940 г. Адолф Хитлер, който е пристрастен към архитектурата, посещава набързо града, придружен от архитектите Алберт Шпеер и Херман Гислер и от Арно Брекер, любимия си скулптор, заедно с делегация от висши офицери.

Самата обиколка, която е много кратка и продължава по-малко от 2 часа и 30 минути, започва рано - в 6 сутринта. Делегацията е пристигнала със самолет на летище Бурже (на около 12 км североизточно от входа на Париж), след което се спуска с няколко коли и влиза в града през Порт дю ла Виет. Улиците са почти празни, тъй като около 2/3 от парижани, страхувайки се от масирани бомбардировки, когато германските войски нахлуват във Франция, вече са напуснали града.

Но Хитлер не е дошъл просто като турист да зяпа атракции. През краткото време той заповядва

унищожаването на два паметника

от Първата световна война: един на генерал Шарл Манжен, френски военен герой, и един на Едит Кавел, британска медицинска сестра, разстреляна от германците за това, че е помогнала на съюзническите войници да избягат от окупирания от Германия Брюксел. Последното нещо, което Хитлер иска, са такива видими напомняния за миналото германско поражение.

В същото време като знак на почит към френския император Хитлер нарежда и останките на сина на Наполеон да бъдат преместени от Виена и да бъдат погребани до баща му.

По време на посещението си висшите нацисти посещават някои от забележителностите. Между основните им спирки във френската столица е и операта "Гарние".

Алберт Шпеер си спомня: "Огромното стълбище, блестящото фоайе, елегантният, позлатен партер

бяха внимателно инспектирани

Всички светлини светеха, както биха светили на галавечер. Хитлер се беше заел да ръководи партито. Той всъщност беше проучил плановете на парижката опера с голямо внимание. Близо до авансцената той намери липсващ салон, направи му забележка и се оказа прав. Служителят каза, че тази стая е била премахната в хода на ремонта преди много години. Той изглеждаше очарован край операта, изпадна в екстаз от нейната красота, очите му блестяха от вълнение, което ми се стори странно".

Конвоят спира в Еглиз дьо ла Мадлен, но не остава дълго, тъй като сградата не впечатлява особено Хитлер. След това колите поемат в посока Плас дьо ла Конкорд и спират за кратко на "Шан-з-Елизе", където Хитлер се възхищава на гледката и перспективата на авенюто, преди да продължи по-нагоре към Триумфалната арка. Групата спира под паметника и остава за кратко пред Гроба на Незнайния воин, който се намира точно под нея.

Делегацията отива на площад "Трокадеро" и

се възхищава на гледката към Айфеловата кула, където си прави няколко снимки на нейния фон като пропаганден материал за победата на Хитлер над Франция и Западна Европа. След това колите се отправят към самата кула и Марсово поле до Военната академия и статуята на маршал Жофр. Домът на инвалидите е вторият паметник, който Хитлер не иска да пропусне, тъй като иска да остане за момент пред гробницата на Наполеон - герой, на когото се възхищава заради военните му таланти. След като приминава След като премина пред Националното събрание, конвоят се насочва към Люксембургската градина и поема на юг, за да види Парижката обсерватория и статуята на маршал Ней, а оттам се отправя на север към Пантеона, място, посветено на най-великите французи. Според Алберт Шпеер архитектурата и размерите на сградата са впечатлили много Хитлер. След това минават и край катедралата "Нотър Дам" и Съдебната палата, които според спомените на Шпеер много не впечатлили фюрера.

Крайната точка на посещението е базиликата "Сакре Кьор" на Монмартър. Хитлер изобщо не харесва църквата, но той и антуражът му се наслаждават на гледката от хълма.

Тази обиколка на Париж, изглежда, е вдъхновила Хитлер да възобнови строителството на масивен архитектурен проект, наречен "Германия", който да замени Берлин с гигантски военни, административни и политически сгради и да създаде най-големия град - столица на света.

Алберт Шпеер си спомня: "Същата вечер той ме прие още веднъж в малката стая на селската къща. Седеше сам на масата и каза: "Изгответе указ от мое име за пълномащабно възобновяване на работата по сградите в Берлин.

Париж не беше ли красив?

Но Берлин трябва да стане много по-красив. В миналото често обмислях дали няма да се наложи да унищожим Париж - продължи той спокойно, сякаш говореше за най-естественото нещо на света. - Но когато приключим с Берлин, Париж ще бъде само сянка. Тогава защо да го унищожаваме?"