Обади ми се от театъра, за да ми каже, че е в плен, а последните ѝ думи бяха “Пази децата”

Направиха ѝ аутопсия в Русия без мое съгласие, а втора показа, че всичко е изчегъртано от тялото ѝ и няма следи от газа

"168 часа" се свърза с Димитър Узунов, който от години живее в Австрия. Той е бил съпруг на българката Емилия Узунова, която е една от жертвите на терористичния акт в театъра в Дубровка. Пред вестника той разказа какво се е случило през октомври 2002 г.

- Г-н Узунов, защо съпругата ви Емилия е била в Москва през октомври 2002 г.?

- По онова време ние имахме фирма за суровини за козметика. Точно тогава имаше изложба в Москва по този повод и аз първо бях там през септември. Дори имам угризения на съвестта, защото "Норд-Ост" беше най-нашумелият спектакъл тогава и аз отидох да го гледам. След това й го препоръчах. Емилия бе взела билети за нашата представителка в Киев Наташа, която оживя, и за една нейна учителка по английски - Клара Михайлова, която почина тогава. Вижте обаче какъв шанс, билетите бяха за съвсем различна дата, но съпругата ми не можела в този ден и ги сменила за 23-ти.

- Как разбрахте за атентата и че вашата съпруга е една от заложниците?

- Аз вече бях в Австрия при двете ни дъщери. Имам приятели в Москва и една вечер, без нищо да подозирам, ми звънна един познат и ме попита какво се случва с нас, къде е Емилия и дали гледам телевизия. Аз не знаех къде е тя, не знаех, че е сменила билетите. Пуснах телевизора и видях новината, но не знаех, че тя е вътре.

- Има данни, че на чужденците в залата им е било позволено да звъннат на близките си. Тя свърза ли се с вас?

- Да. Известно време след обаждането на приятеля ми ми позвъни някакъв непознат руски номер. Беше Емилия. Попита ме дали съм видял какво става, каза ми, че е вътре. Аз бях шокиран и я попитах как да й помогна. Казах й да се държи, а последните й думи бяха "Пази децата". След това сякаш телефонът й беше изтръгнат от ръката. От нея разбрах, че на всички са събрани мобилните телефони, но са дали на чужденците да се обадят, за да разпространят новината.

- Какво направихте след това?

- Ние вече бяхме придобили австрийско гражданство и се свързах с посолствата и с властите за съдействие. След това заминах за Москва, където първо ми обясниха, че има договорка да се освободят чужденците. После се оказа, че това е пълна лъжа, защото терористите не са знаели кой е чужденец и кой - руснак. Бяха им обрали паспортите на всички. Имаше много пропагандни новини, но властите лъжеха. Жестоката действителност я разбрах по-късно. А от една от телевизиите после стана ясно, че никого няма да освободят.

- Кой ви съдейства?

- Първо при мен дойде някакъв човек и ме попита Емилия с какво гражданство е. Обясних му, че сме с придобито австрийско, но трябваше да върнем българските паспорти, защото в Австрия не признават двойното. Но му казах, че дали ще я освободят като българка, или като австрийка, за мен няма значение. Въпросът е да е жива. Тогава той ми отговори, че австрийските власти ще се погрижат, малко нашенски номер се получи. След това при мен дойде българският консул, тогава бе Илиян Василев, енергийният експерт. Той ми даде телефон и ми каза, че трябва да говоря с някого. Оказа се, че това е Димитър Икономов, който е бивш зам.-министър на външните работи, с когото бяхме учили заедно. Той ме попита за Емилия ли става въпрос и каза, че ще направят всичко възможно да помогнат. Общо взето, трябва да имаш познат и да потръгнат нещата. Основното съдействие беше от австрийците. После хората се обаждаха от канцеларията на Соломон Паси и ме питаха с какво да ми помогнат. Илиян Василев също се обаждаше да пита как сме. Тогава водех разговори и с мъжа на Наташа, който е бил в украинския КГБ, и той ми намекна да не гледам телевизия, да си взема руски телефон и ме попита дали Еми е страдала от някакви заболявания или високо кръвно. Обясних, че е здрава, но тогава не разбрах защо ме пита. Явно е знаел какво ще се случва със смъртните актове.

- Как разбрахте, че е починала, и видяхте ли тялото й?

- На мен ми звъннаха и ми казаха, че акцията е приключила и всички заложници са живи. По списъците да я намеря в коя болница е, но това беше лъжа. Заедно с военния аташе от австрийското посолство обикаляхме болниците и дори имаше вариант да е жива, защото имаше една жена на нейната възраст. Обясниха, че може да не я познаем в лицето, защото има конвулсии. Обаче видях някакъв оранжев или син лак на ноктите и казах, че това не е Емилия, защото тя не си правеше такъв маникюр. Впоследствие я намерихме починала. Аз дори не знам кога е починала и от какво. Те не бяха осигурили никакви условия за лечение на пострадалите. Освен това този газ бе засекретен и аз разбрах, че всички международни конвенции нямат право да го прилагат дори срещу войници. И въпреки несъгласието ми й бяха направили аутопсия в руската болница. За да докарам тялото й в Австрия и да я погреба, вдигнах скандал в посолството, защото не искаха да подпишат смъртния й акт, в който пишеше като причина за смъртта "жертва на тероризъм". Това не е причина. После започнаха да ми обясняват, че била изтощена и вследствие на газа. Някакви такива глупости. Оказа се, че много от заложниците са си глътнали езика. Повечето ги бяха хвърлили в Болница 13. След като докарах трупа й, в Австрия също й направиха аутопсия и ми казаха, че тя е пила кафе и какво е яла, но нямало никаква следа от този газ.

- Кой според вас е виновен за смъртта й?

- Децата ми дори ме питаха как Наташа е оживяла, а Емилия - не. Явно е погълнала повече газ, а Наташа е разтривана от някаква болна жена, която не й е давала да заспи, и така е оживяла. Впоследствие и нейният мъж ми каза, че това е било акция за повдигане на рейтинга на Путин, но нещата са се объркали. И в това има логика, защото как са вкарани толкова бомби и експлозиви в центъра на Москва, без да се разбере изобщо.

Най-много боли от факта, че хората починаха абсолютно безсмислено само за да се вдигне рейтингът на Путин, който награди и всички генерали, участвали в операцията. Пълен абсурд. От интервюто на Сергей Пугачов разбрах, че руските власти са предизвиквали терористите да убиват заложници, и си задавам дори въпроса дали са били истински терористи, или всичко е поръчано от Путин. Защо ги избиха всички, а не ги разпитваха? Аз съм реалист по въпроса, че с терористи не се преговаря, но защо им пуснаха газ, който да ги унищожи? Не направиха нищо, за да спасят хората вътре. Най-тежкото е, че са загинали за нищо.

- Потърсихте ли правата си в съда?

- Опитах се. Чрез адвокати по европейските конвенции исках да докажа някаква справедливост. Изплатиха ни някакви пари по точка, че тя е била човек, който е носил доходи. Половината сума отиде за адвокатите, разбира се. Русия отказваше да признае някаква вина. Дори след като загубиха делата, те не платиха разходите по тях.