Машината на пилота Михайло Матюшенко паднала край Одеса

“Ще отида, защото младите трябва да живеят, а “на бой трябват само старци”, казал той, преди да се включи във войната

Трупът му престоял 2­3 месеца във водата, изплувал у нас с откъснати крайници и "обезличен"

Полковникът от въоръжените сили на Украйна Михайло Юрийович Матюшенко загина при изпълнение на задача във въздушен бой, защитавайки небето на страната. Той бе погубен над Черно море, а тялото му е открито в България."

Такава новина за смъртта на военния пилот обикаля украинските медии още през септември, когато трупът му изплува край Царево. У нас случилото се стана факт два месеца по-късно. То бе разкрито преди дни от Областната дирекция на МВР в Бургас по време на официална церемония за празника на полицията. На нея бе награден главен инспектор Христо Ичев - началник-сектор "Издирване", който съобщи за трагедията с Матюшенко.

"Беше изхвърлено неустановено тяло в района на Царево, а характерното за него бе, че е с парашут - изясни Ичев. - Беше направен оглед на трупа и даден за аутопсия. Започнахме да работим по горещите следи или по това, което беше останало от трупа. Той бе в напреднал стадий на разложение. Според съдебния лекар около 2 или 3 месеца е престоял във водата. Беше с откъснати крайници и обезличен."

След анализ на намереното разбито оборудване бургаските разследващи полицаи се свързват с военни пилоти, чрез които установяват, че става въпрос за бойна машина. Малко след това влизат във връзка с командващия въздушните сили на Украйна. Предават му информация за останките на самолет Су-124. Отличителните белези и данни съвпадат с техниката, характерна за украинските военни машини. За 2-3 дни успяват да установят, че самолетът е бил свален в района на Змийския остров в Черно море, пред Одеса, а в него са се намирали двама пилоти. Единият от тях е бил Михайло. 

Мъжът се оказва един от най-опитните във въоръжените украински сили. Според биографията му е управлявал различни видове военни и граждански самолети, включително изтребители, учебни самолети, както и бомбардировачи. Има повече от 2000 летателни часа. Служил е в различни военни части, а преди войната е работил като мениджър на една от украинските авиокомпании. През 2014 г. медии съобщават, че след кратка пауза той се заема с обучаването на млади хора, които тепърва постъпват в редиците. На 24 февруари тази година по собствено желание се включва и в армията срещу руското нашествие, въпреки че малко преди това е напуснал поради здравословни проблеми.

"Трябва да се върна, защото младите трябва да живеят, те ще трябва да вдигнат Украйна, а "на бой отиват само старци", казал той, преди да се върне в службата с идеята да защити родината си от инвазията. Тогава колеги и негови ученици, които го наричат "дядо", са изумени от желанието му да участва в сраженията.

Възрастта не му пречи особено, даже напротив - близките му си спомнят, че нищо не можело да го спре в това да се върне във военните редици. Още в първите 30 часа след като Путин обявява началото на пълномащабното нападение, Михайло изумява всички. Успява да свали цели шест руски самолета, без машината, която управлява, да бъде поразена нито веднъж.

"Съпругът ми много обичаше Украйна и знаеше, че ще я защитава до последно - обясни след смъртта му съпругата му Лариса Анатолиевна. - Той се подготвяше за това през целия си живот. Беше целеустремен и упорит в постигането на мечтите и целите си. Гледаше към светлото бъдеще, обичаше младите хора и твърдеше, че те трябва да бъдат подкрепяни. Сигурна съм, че той ще бъде ангел, защитаващ всички ни. Беше много рационален. Всичко, което правеше, не беше случайно. За участието си във военните действия казваше: "Цял живот съм учил за това. Нищо, че вече съм много стар, ще отида да се бия, защото мога да го направя по-добре от всеки". Той не прие нито едно от нашите възражения или увещания. Не ни се караше, не спореше. Просто замълча и направи това, което намери за добре."

Заслугите му в отбраната на украинската държава припомниха няколко генерали, с които е работил. Един от тях е ген.-полковник Сергей Семьонович Дроздов, с когото са били в близки отношения.

"Човек, който мечтаеше за рая - описва го Дроздов. - Той стана истински пилот и изпълни всичките си задачи. Обичаше Украйна и направи всичко, за да бъде тази страна горда."

За успехите на Михайло си спомни и кметът на родната му Буча - Анатолий Фьодорук.

"Матюшенко, по прякор Дядо, предаде безценния си опит на по-младото поколение, но едва сега имаме право да кажем истината, а именно, че "Призракът на Киев" (събирателен образ на пилотите от 40-а бригада на тактическата авиация на ВВС - б.р.) беше ръководен от пилот от нашата Буча - обясни Фьодорук. - С пристигането на полковник Михайло в ръководството на 40-а бригада нямаше загуби във въздуха. Така всички пилоти се върнаха живи."

Градският началник припомни и още една история, при която Матюшенко се включва в бой с L-39 (военен тренировъчен лек боен самолет - б.р.), имитирайки атака на МиГ-29 (многоцелеви съветски изтребител от четвърто поколение - б.р.) срещу двойка Су-30 (двуместен многоцелеви изтребител, предназначен да изпълнява бойни задачи за унищожаване на въздушни и наземни цели - б.р.). Минути по-късно двойката Су-30 отстъпва, сигурна, че няма да се справи с вражеската машина.

Предвид годините опит в бойната авиация на Михайло е гласувано пълно доверие и той може да взема едни от най-важните стратегически решения. Така поема отговорност за укрепването на южния и източния фронт. Това решение взема, след като разбира, че обучени екипи от бомбардировачи са претърпели огромни човешки и технически загуби. Тогава по негово нареждане започва и нова операция.

"За Матюшенко това беше последната мисия - пише на 3 октомври в социалните мрежи кметът на Буча Фьодорук. - Той не се върна от полета и го търсиха дълго време. Днес се прибира в Буча. Нека с чест посрещнем и изпратим в последния му път Защитника, който даде живота си за нас и за Украйна. Вечен полет за вас, полковник. Искрени съболезнования на семейството и лично на съпругата му Лариса, член на общинския съвет. Вечна слава и чест на нашия Герой!"

Михайло направи последния си полет над Черно море близо до Змийския остров. Според украинските власти точно там самолетът му е ударен от зенитноракетен комплекс на руската армия.

Близки на пилота го описват като добър и отдаден човек. Във фейсбук жена на име Виктория Ляховец, която твърди, че го познава от седем години, си спомня първата си среща с него.

"Той посети жена си Лариса в съседния офис и видя, че вратата на кабинета ми е отворена, върна се само за да ме поздрави - пише Ляховец. - Толкова малък детайл, но важен за характеристиките на един човек. Михайло не посещаваше често общинския съвет, където работеше половинката му, но се отбиваше за няколко минути с внука си. Не говореше за пилотското си ежедневие, а за живота, шегуваше се и задаваше въпроси. Прост, земен и верен на небето. Дядо вкъщи и Дядо в небето, на което отдаде земните си години."

Един от бившите кадети на Матюшенко - Михайло Юрийович, си спомни пред медията armyinform, че учителят му е бил баща за някои хора, брат за други и верен приятел за трети.

"Първото ми впечатление е, че изглеждаше силен човек, сериозен военен, който винаги беше критичен към всичко - споделя ученикът му. - С времето го опознах. Може да се каже, че той отгледа много ученици, направи ги хора и истински летци. Винаги можеше да изслуша и да даде разумен съвет. Много е трудно да се скрият такива хора. Сърцето го болеше за всекиго от нас. Времето, в което служех при него, беше от 2016 до 2020 г. Поради здравословни проблеми не можеше да лети известно време, но не ни остави и за ден. Или ни беше на гости, или провеждахме телефонен разговор. Преди мащабната война той беше много притеснен за младежта, за останалите пилоти, за това как трябва да действат при ескалация на ситуацията. Имаше достатъчно време, както ни казваше, да ни даде всичко, тоест максимума. Имаше време да ни научи това, което никой друг не би ни научил, да ни каже това, което никой никога няма да ни каже. Без да се самосъжалява, независимо от здравословното си състояние. В някои случаи жертваше дори и личния си живот."

В чест на летеца по време на погребението му МиГ-29 прелетя над Алеята на героите в Буча. В последния му път той бе изпратен от стотици негови близки и познати.